.......

Клубът към който изпитвам необяснимо влечение, клубът в който изкарвам една четвърт от деня, клуба в който всичко е ясно, клуба в който си протривам клавиатурата от обяснения, но и към който отдавана съм ядосан, този клкуб, пичове и вие сладки мадами, се скапва, да приятели това е този клуб, клуб Любов. А от друга страна хората в него, ах тези невинни и мили никове, които така весело щъкат ту в тази тема, ту в онази тема, ту с този ник, ту с друг такъв, ту весели, ту лигави, ту сериозни, ту реалисти но стане ли напечено, всички, повтарям всички съветват в трудни моменти да погледнеш на света с отворени очи, да погледнеш там, където досега не си мислил, че може да се погледне. Широко отворени, невинни очи, които сякаш виждат всичко за пръв път.

Добре. Тази сутрин влизам с широко отворени и невинни очи, готов да погледна реално с очите си, очите на реалиста и пак да видя красотата и смисъла в това, което правим всяка минута, час, ден, седмица или месец.
И се ужасих.

Видях дузина млади, енергични, талантливи, интелигентни мъже и жени, които използваха целия капацитет на мозъчните си клетки, пълните възможности на великолепните си офисни машини и скъпоплатеното си работно време за задачи, които всеки страничен наблюдател - включително и аз самият бих определил като идиотски.
Модераторите, например, говореха за правилата, онези строги и неясни на никого правила, защитаваха ги, все едно всичко зависи от едни правила, от едно съобразяване. Ако ги няма клубарите, за кво ще са тези правила, аз лично не мога да се сетя: Единият модератор обясняваше какво означава конфенденциалност, или както се пише там, популярно в дира понятие, което не искам да разбирам. Другият му колега убеждаваше, че срещата, онази прослувута клубна среща щяла да се провежда всеки петък и че така са решили. Секретарката в този момент ми сипваше кафе. Евилчо - директорът на клуба разливаше кисело мляко от дума към тема. ДОна, който изчезна някакси най-вероятно е намерил друго, по приятно занимание и методично разглеждаше базата данни на [линк], за да ни докаже, че всичките ни познати все някога са се изкушавали да пуснат обява там. 1.44 един от най-талантливите ни автори в последно време, се опитва да ни втълпи че “Любовта е истерия, копеле”.
Лудница.
И изобщо, за да гледаш света с отворени очи, ти трябват железни нерви, чисти ръце и ум, хладен като течен азот.

Ако това сега мине, обещавам, че повече никога няма да го повторя!

А на цялата тази каша, Азис с концерт на националия ни стадион, не това е краят.

А местата и вещите, забелязал съм, периодично омръзват.

sladurcheto sus zelenite ochichki.... Gledai, rojbe, gledai...

Shtoto kaka ti Meg vchera vmesto da se okokori i da stane bodra i sveja kato marulka v 6 sutrinta (pri polojenie, che e legnala sled 3) i da trugne za lekciiki, reshi da si "otmoriava ochite" i gi otmoriava chas i polovina poveche ot predvidenite 10-15 min, s koeto zakusnia poriaduchno

Pazete se ot Margicha, zashtoto ima dulug um i kusi kraka

Драма е нужна на хората, хляб и зрелища.

Тук отдавна липсват колоритните личности, но може да се родят нови. Аз например съм си харесала една особа и спорадично й се кефя. Почти любовно.

Липсва ми един определен ник - не човекът, никът ми липсва, имаше усещане за нещо непознато в думите му. Като човек всеки от нас е разгадаем, тук - нещата са различни, затова и прекаленото битовизиране и опростяване на клуба е толкова печално.

А можех да съм чвор, ама....пусто авторско право!!!!!!!!

Аз знам защо съм в тоя клуб, когато влязох тук за първи път имаше много хубави теми, за съжаление след това не съм виждала такива, но има и доста хубави неща,даже по едно време беше весело, но дона...както и да е

Но и на мен взеха да ми се подиграват-какво правя в любов, а любовта е една неизчерпаема тема,би трябвало всеки да може да напише нещо, но за повечето е явно изпускане на хормони през пубертета и толкова

Мисля че е малко утопична идеята да се събират на едно място-било то и в нета хора които да си прекарват забавно като си пишат и умуват над една тема, била тя и най-голямата
Но този клуб е много хубав, мен поне тук ми е добре, макар че ще трябва да се махам

когато направиш, каквото си мислиш, че искаш, разбираш какво наистина искаш

Че кво му е на клубчето, много си е хубаво. Аз пък като го видях много се зарадвах, че хората все още си говорят за любов.
Що се отнася до колоритните личности е хубаво да ги има, стига да не ми се налага да чета сложни философски съждения. И без това работата ми е свързана с четене и писане на едни такива работи, от които достатъчно запушвам интелектуално...

захар, които ти останаха от вчерашното кафе! НЯма захарница, няма и лъжица!

А местата и вещите, забелязал съм, периодично омръзват.

Кака ли си ми? Аз мисля, че съм ти батко!

А местата и вещите, забелязал съм, периодично омръзват.

Мисля, че се досещам, но да не гадая!

А местата и вещите, забелязал съм, периодично омръзват.

окей

А местата и вещите, забелязал съм, периодично омръзват.

Общувай свободно, гласи рекламата на единия ни джиесемски оператор!

А местата и вещите, забелязал съм, периодично омръзват.

верно е че са великолепни/машините/ и че е скъпоплateno/мноо/работното време,ма кат не пускат неска колешките...?
и кафето беше гнус..баси
напрао депрест
и лекарството?-въф клубъ.
а азис не ми го закачай.мамин златен тои

Не пускали колежките, какво повече кафе у цедката ли! Ми носи си, баси!

А, този изсребрен, изрусен, педерст, чалга певец, как бих му ибил цялата оградка, вчера получвам смс от една кравка, от предишната ми тема, и знаеш ли какво ми написала, някакъв текс на азис, направо и изтирих номера....крафка

А местата и вещите, забелязал съм, периодично омръзват.

Браво, бе, много хубаво

когато направиш, каквото си мислиш, че искаш, разбираш какво наистина искаш

Казвам (плашливо) : За нищо.

А местата и вещите, забелязал съм, периодично омръзват.

добре де, разбрах, мое съм жена чек толкоз проста не съм де, аре...

когато направиш, каквото си мислиш, че искаш, разбираш какво наистина искаш

ае

А местата и вещите, забелязал съм, периодично омръзват.

Отскоро съм в клуба.
Как беше по- рано?

аз пък други неща забелязвам ,ма ти явно само местата и вещите гледаш

когато направиш, каквото си мислиш, че искаш, разбираш какво наистина искаш

едно е да забелязваш нещо, съвсем друго е да го видиш!

като в музиката, слушаш ли я или я чуваш? Ъ?

А местата и вещите, забелязал съм, периодично омръзват.