нещо за четене

МУСТАЦИТЕ НА ШРЬОДИНГЕР


Бе къща от морска материя. Флуидни зидове, тавани и покриви, увенчани с изящен златен ветропоказател на върха на лявото крило.
Отвътре, водните стени на този дом заплашително плисваха вълни при всяко отваряне на поредната врата. Условните тапети от живи риби и захапали опашките си морски чудовища променяха своите цветове и контури като повърхност на украшения, с които си играе немирната слънчева светлина. Къщата се прозяваше при всеки полъх на въздушното течение. Дневната стая се мержелееше в дъното на прозявката й. Прозрачните пердета гледаха към улицата с изпиващите очи на юнското утро.
Жената се рееше в пространството и бавно отваряше вратите - пускаше ги като монети в кладенец. Те издаваха глух звук и потъваха отново във стените. По устните на жената пробягваха стада от закачливи кошути - едва загатнати усмивки, зелен полъх на топли градини.
Отсреща, през прозореца се виждаше тъмната бездна на увехтелия антикварен магазин. Бе точно 8 и 12 минути сутринта.
Старият Цюрих светлееше като небесна огърлица между гърдите на крайезерните хълмове. Гугукането на гълъбите, накацали в топлата постеля на слънчевото петно, сееше спокойствие и синева в очите на минувачите – миг преди да потънат в сенчестата снага на катедралата. Малко по-нагоре Аущингер щрасе се свиваше кротко между изящните тумбаци на старинните бюргерски къщи. Точно в меката й сумрачна чупка, 50 метра над речния език, бе антикварният магазин. Приведен и стар, скрит почти като яребиче гнездо сред урбанистичната гора от ренесансови къщи.
Влязох в магазина. Бе точно 8 и 12 минути сутринта...
От втория етаж на къщата, чиито водни очертания се люлееха като треви, по които слизат едри капки дъжд, се отвори огромен прозорец. Жената се надвеси от перилата му и извика на младия мъж долу, който току влизаше в тъмната дупка на антикварния магазин. Съдържателят, далечен роднина на барон Мюнхаузен, вече се готвеше да започне обичайната си тирада за необичайно редките томове с ботанически трудове от началото на 16-ти век и щастливото стечение на обстоятелствата, че “ето – на - ти си първият, който има възможност да зърне извънредно рядка находка, снопче от прословутите мустаци на пра-прадядо ми - в златна табакера с гравюра от времето на Луй 14-ти и специално посвещение на гърба й, което несъмнено е почеркът на прословута придворна дама от Виена... и всичко това на никаква цена, която едва ли си струва да споменавам... ”
Жената извика закачливо: “Господине, връзката Ви се е развързала.” Младежът се обърна и видя лицето й, което се смееше. Тя си помисли как този чужденец ще се изгуби в магазина. Като всички останали преди него. Тя въздъхна наум и нервно затвори прозореца, който бе озарен с цвета на беснещите летни бури.
Махалото на градските часовникови кули отмерваше точно 8 и четвърт.
Прекрачвайки условния праг между деня и нощта, между улица Аущингер щрасе и притегателната утроба на миналото, каквото беше тясното пространство на старинната антиквария, аз чух тихото звънче на стъклената врата, усетих хладната хромирана дръжка, по навик се обърнах към срещуположната страна на улицата. Къщата отсреща бе от камък, с железен фенер над масивната орехова врата, изглеждаше като дом на богати банкери, които през уикенда прекарват времето си в разточителни покупки из реномираните ботици на Париж, Милано и Ню Йорк. Прозорците бяха отрупани с типичните швейцарски цветя. Единият бе открехнат и от него се носеше музика на пиано. Помислих си: “Тя е там”, без да съм наясно кого точно имах предвид, връзката на лявата ми обувка бе развързана, нямаше кога да я оправям, трябваше да вляза в магазина. Случайно мернах стария часовник до тезгяха: часът бе 8 и 15.
Когато младежът пристъпи прага на антикварията, жената се бе изгубила във вътрешността на морската къща. Тя вече го следваше само с мисълта си. Той, в известен смисъл, бе нейно творение, но само в известен смисъл. Бе сънувала идването му: не бе определен човек – хиляди лица се наслагваха върху неговото.
Сценарият, зададен от някой друг, включваше момент на неочакваност, който дори при тези обстоятелства – сюрреалистичната атмосфера на къщата от вода - не губеше обичайната си доза напрежение и труднопредвидими обрати.
“Либретото” на нейният сън се състоеше в следното: младежът влезе в антикварния магазин, навън бе слънчева утрин, условният пра-правнук на барон Мюнхаузен този път не довърши докрай умелата си тирада за крайно ценните находки от миналото, които случайността е довела в магазина му. Изведнъж се запъна и след кратко мълчание каза: “Елате, млади господине, ще ви покажа нещо, което наистина си струва да видите...” Другият, заинтригуван и донякъде замаян от сумрака на помещението или кой знае от какво друго, го последва зад тезгяха. Отвори се малка врата, бяха в друта още по-малка стая, после отново през друга врата – излязоха навън, от другата страна на това, което е. Юнското слънце ги заслепи, сякаш бяха прекарали в подземие последните 20 години от живота си. Изведнъж тротоарът, на който стояха се издигна едва забепежимо, светлината започна да се рони като мазилка в срещуположната част на улицата. Получи се тъмна и бездънна нощ, на метър от тротоара властваше непрогледен мрак, докато вратичката, от която бяха дошли, бе обляна в слънчеви лъчи. Бяха на границата между деня и нощта.
Пространството отпред бе наистина бездънно. Очите им започнаха да открояват далечните планети и звездите, които висяха неподвижно и все по-ярко на линията на раменете им. Появи се леко синкаво сияние, в чиито краища просветваха розови искри. Бе почти като мъгла от звезден прах, бе почти като непознато присъствие.
Старецът и младежът бяха в тъмнината на Космоса и виждаха отляво красивото кълбо на родната планета Земя. На няколко метра от тротоара, в бездънната вселенска нощ /може би в действителност на милиарди километри от улица Аущингер щрасе/, синкаво-розовата мъгла засия като наметало, обсипано със скъпоценни камъни.
Изведнъж те видяха. Изтръпнаха от ужас и удивление. Само на педя от техния свят, на педя от тротоара, се бяха срупали неизброимо количество форми, живи присъствия – сякаш изплували мигновено от безплътната неопределеност на синкаво-розовото сияние. Прибавиха се нови цветове – по-тъмни и по-заплашителни: тъмно-сиво, кафяво, мътно червено. Тези форми се бяха строили и чакаха заповед. На моменти наподобяваха човешки тела и излъчваха смразяващо желание за власт и надмощие. Всеки миг щяха да се втурнат към светлата част на улицата, през задната врата на антикварното магазинче – към света на хората... за да го завладеят.
Бяха само двамата. Сами срещу нашествениците. Лявата обувка бе отвързана и връвта й като змийче висеше в тъмнината отдолу.
“Тези са може би най-даровитите измежду нас. Били са хора като мен и теб, но изкушени от другата сила, са преминали на нейна страна...”- промълви някой. Не биваше да им позволят да проникнат в магазина, трябваше да ги спрат, а бяха само двама.
Насред този момент от съня жената винаги се събуждаше обляна в пот. Младежът вероятно съществуваше единствено само в мисълта й, нереални бяха и магазинът, и къщата, и улицата... Нямаше начин да провери дали тях наистина ги имаше, вратите на водната къща бяха здраво залостени, а прозорците й никога не разкриваха несънуваната светлина.
Бе точно 8 и 17, в утрото на някой си 15 юни. Младежът бе едновременно вътре и извън магазина, бе едновременно влязал и никога не се бе появявал пред вратата му /ако вярвяме на съвременната квантова физика/...
Антикварното магазинче бе уютно и добре подредено. Стари гравюри, ръкописи на неизвестни барокови композитори, сандалово дърво от научна експедиция в Индия, ретро-картички, датиращи от началото на 20-ти век, старинен глобус, сабя на драгун от наполеоновата армия.... Старчето любезно се усмихна и ми обясни на развален английски език колко логични са баснословните цени на стоките му. Изведнъж се сетих, че връзката ми е развързана. Захвърлих всяко благоприличие и се навеждох да я оправя. После се изправих и тръгнах към изхода. Погледнах часовника си – показваше 8 и 17 минути... Кой знае, може пък така да сме спасили света ?!

Луй 14 на български е Луи XIV, освен ако употребата на "й" няма някакво по-специално значение.

this machine will not communicate

Kato ostavim nastrana Ljudovik, Lui i niakoi iziadeni bukvi, koeto moze dase dalzi i na ne osobeno udobna klaviatura - istoriikata e dosta prilichna. S dve dumi - haresva mi...

Pochti v stil Robert Wilson

Moze malko da se poobraboti, razbira se



PS: i moita kirilica si e e ebala maikata

Наподобява усещането от картини на Ешер и Магрит, има поезия и неочакван завършек - това е, което ме впечатли.
Не ми хареса донякъде прекалено "метафоричната" образност в началото: онзи пасаж, в който се описва улицата и "яребичето гнездо", става прекалено отвлечено и малко отблъсква. Хубавият разказ не е поема, а разказ със сюжетна нишка и действие.
Ако авторът съумее да уравновеси разюзданото си образно мислене със сюжетния замисъл, ще постигне нещо страхотно. Не го казвам критикарски, а добронамерено.
Иначе, поздравления за полета на въображението.

Въпреки че не е най-същественото,
щом си си направил труда да го напишеш, ще ти отговоря:
Името и титлата на краля-слънце не е трудно да бъдат проверени в речниците, ако целта е да бъдем достоверни.
Но струва ми се, че текстът няма претенциите да е достоверен , по тая причина не виждам какъв е проблемът

OK, извинявай, аз бях в настроение за майтап... ;-) Харесва ми усещането, което поражда текстът...

Не знам защо описанието на къщата в първия абзац ми напомни къщата на Хундертвасер във Виена... Ходил ли си там?

Ужасно шизофренно място

Не , не съм бил във Виена /за съжаление/
Бях за близо година в Цюрих, ходих и до Лихтенщайн - много хубаво местенце
Като се замисля, май, асоциативно съм разбъркал спомените си от тези две места, но усещането не е "шизофренично", а някак едновременно и лъчезарно, и хензел-и-гретеловско.
Разкажи за Виена - какво представлява тази къща?
Да не е нещо от добрите стари дни на сецесиона? /обожавам Климт и Гауди/

като прочетох "Цюрих".
От една статия за приноса на народите към световната култура и от какво ли зависи той. Та... (по памет):
"Италия, с цялата си бедност и кървава история е дала на света Италианския Ренесанс. Швейцария, с цялото си спокойствие и подреденост е дала на света часовника с кукувицата."

Ако имаш предвид "Цюрих" като конкретно историко-географско понятие, а не като хаплива закачка по адрес на моя текст за мустаците, ще кажа само, че в Цюрих е работил Карл Густав Юнг, зародило се е ДАДА... пак там Херман Хесе е завършил "Игра на стъклени перли", за кратко се е подвизавал и откривателят на ЛСД,

Другото, баналното - световноизвестните музеи, гостуващите изложби, концерти, космополитната атмосфера.... е безсмислено да го споменавам.
А за Италия - на нея като че ли само това й остана - Ренесанса, което , разбира се , не е малко
Пък и намерил си отправна точка за сравнение.
По тая логика 99% от света не трябва да съществува

Изобщо не съм имала намерение да се заяждам и да се хапя :))))
Просто имам способността/дефекта да помня какви ли не несъществени неща и не мога да се сдържа да не ги споделям с другите :)
Приносът на народите към развитието на света е, естествено, сложна тема и цитатът е просто закачка по нея.
А за конкретния принос на Швейцария - какъв ли щеше да е светът без швейцарския шоколад?

Така е
Шоколадът си е шоколад. Без него не може.

Както навсякъде по света, има Швейцария и Швейцария - трудно би могла да сравняваш дивата мафиотска провинция на юг с Милано, Флоренция и Венеция.
Просто Цюрих е нещо тотално различно от пасторалните крави и спретнатите къщурки из Алпите. Самите швейцарци смятат, че имат два града - Женева и Цюрих, другото за тях е провинция, в която почти нищо не се случва /от време навреме някой полудява, гръмва 10-15 души и влиза в световния новинарски обмен /...

Както и да е Аз съм си пристрастен.

Ами на мен къщата на Хундертвасер не ми направи шизофренично впечатление, напротив, точно такова весело хензел-гретеловско, както го описваш. :-) Също ми напомня и Гауди (без да имам понятие от стилове и периоди в архитектурата изобщо). Ето тук има много снимки:

[линк]

Виена е интересно място, много красив град, с много красиви сгради от имперско време, изключително богат природонаучен музей и голям лунапарк. :-)

Аз нямах предвид тази къща, която е на снимките :) В нея не съм влизала, защото там живеят хора (то си го пише и на сайта) и, естествено, нямаше как. И понеже кварталът наоколо е наистина тих и спокоен, усещането за странност някак си се тушира.
Имах предвид една друга, сравнително близо до тази (мисля, че в сайта е спомената като Кунстхаус), която е обществена сграда (ако мога така да нарека тази фантасмагорична постройка :) Няма две еднакви форми, да слезеш по стълбата е истински подвиг (качването е по-лесно). Стъпалата са черни и приличат на морски вълнички :) Хората предвидливо са сложили парапет, ама и той е един... :)) Дори крановете на чешмите не са симетрични :) А в градината по дърветата имаше навесени едни джуджета... понеже беше зима и дърветата бяха голи, приличаха ми точно на обесени, нищо бе бяха привързани през кръста, а не през шията.
Това, разбира се, е само моето лично усещане и то няма за цел да противоречи на твоето :)
Иначе... виенски валс, виенска гора, виенска опера, виенско колело, виенски щрудел, виенски шницел, виенско кафе (само че там му казват "кафе меланже" :) са реално съществуващи неща :)
Има и паметник на Съветската армия и войникът е с позлатена каска :) А точно срещу него има магазин за "Мазерати"-та :)

Красиво е Наистина прилича на Гауди....

Аз бях там в края на лятото и беше хубав слънчев ден. Да, сещам се за сградата срещу къщата, там където продават сувенири и има и кафе и изложба-магазин с картини на Хундертвасер. Мисля, че си спомням и странните стъпала. На мен и там ми хареса :). А в приземния етаж имаше и т.нар. тоалетна на модерното изкуство, за която обаче нямах пари да вляза да я разгледам. ;-(

Ето още един линк: [линк]. Това май е официален сайт на Кунстхаус. В сайта има и снимки на други неща на Хундертвасер.

Паметникът на Съветската армия много ме изненада! Наистина е много внушителен. Там има дори цитат на Сталин! Аз дотогава не знаех, че Австрия е била за няколко години част от соц лагера. След това се просветих по въпроса. :)