Здравейте !

Здравейте !
Така както гледам май аз съм един от малкото мъже който се включват в дискусията !
Честно казано , след като прочетох доста от постовете - малко ми настрхна косата >:О((( .... Смятам след като постна това съобщение да отида в клуб Бъдещи майки за да ми се възвърне оптимизма ....
При нас случаят е следния :
Аз съм на 29 а тя на 27 ...От близо година правим опити , но уви -> неуспешни !
Преди месец за първи път отидохме на лекар, защото и закъсняваше близо седмица , но теста за бременност беше отрицателен ...Дадоха на съпругата ми разни витамини и хапчета , но все още няма резултат относно месечния й цикъл...Доктора каза да не се притесняваме а веднага след като на съпругата ми й "дойде" да отидем при него - имало някаква програма чрез която за 3 месеца БИ трябвало да се забременее /ако няма някакъв страничен проблем /...
Ами това е за сега ..Пожелавам успех на всички , а ние ще продължаваме да дерзаем !!!
Всичко най-добро!!!

Желая ви успех.

То обикновено не е така в клуба. Днес от доста време насам за първи път се сблъскваме с такова обидно изказване по наш адрес:(. Но, ако имаш въпроси каквито и да са, ние сме на твое разположение и ще ти помогнем за бебето :))). Желая успех и здраве най-вече!

Мисля, че е страхотно, че и съпрузи се престашиха да пишат. Разбира се, колкото по-кратко им се налага да са в клуба, толкова по-добре!

ЕЕЕЕЕЕ... това е супер!!! Най- накрая и някой грижовен съпруг да пише. Пожелавам Ви успех в борбата

Здравей Тутто !!!
Извинявай ако съм те засегнал с нещо - дори не съм си и и помислял за такъв подтекст в поста ми ...Просто споделих как се почувствах когато прочетох една голяма част от мненията тук ...Признавам си -> до този момент не съм си и представял, че наистина е такъв проблем забременяването >:О((( и наистина доста мрачни мисли ми се насъбраха в главата ....
Повечето ни познати семейства вече си имат деца /бебчета/ и почти всички разказват /поне така разказват/, че без абсолютно никакъв проблем е станла хубавата работа ....Имам чувството че не са и чували/поне що се отнася за мъжете/ за овулация, че трябва да се правят опити поне 1 път на всеки 36 часа в периода (+)(-)5 дни от настъпването на овулацията и т.н. и т.н......
Преди 2 седмици ходихме на пикник в гората една голяма компания ...Всяко семейство с поне едно дете ..В един момент погледнах моята половинка , и повярвай ми -от това което видях в очите й имах чувството,че се стовари един 100 годишен дъб на главата ми ....
И такива ми ти работи ...
Всичко добро ти пожелавам и на теб !

Пожелавам ви най-искрено да зарадвате хубавата си компания с добра новина.
Много е хубаво, че си до жена си.
Бъди винаги до нея и винаги я разбирай.
И чудото един ден ще се случи....

Знаеш ли ще споделя нещо. Имам едно приятелско сем., което има дете на 12 год. и жената преди 4 години сподели, че мъжът й искал второ. Тя също така сподели, че хващала от нищо (да плюнеш ще хвана)След около година се похвалиха, че жената е бременна. А когато се видяхме с мъжа й той каза, че не е спал цял месец докато направят бебето. Значи нещата не стават винаги по поръчка. Но хората така си говорят.

Тутто, колко си права...
Знаеш ли, аз на много хора, преди да забременея казвах-не искаме дете, докато не се дипломирам.
А всеки месец чаках датата на цикъла, правех тестове...сълзи...
После като забременях (случи се ТОЧНО след дипломирането) пак така обяснявах.
Така че...много хора изобщо не знаят за времето, прекарано с много мъка в сърцето.
И си мислят-ето,колко лесно, пожела да забременее след като се дипломира и веднага стана.А не беше НИКАК лесно.
Така че, кой каквото разправя...

Просто исках да споделя...

Точно това имах предвид. Една друга моя приятелка също си има голямо детенце и миналата година ми каза-пробваме от 6 месеца и нищо не става, но след още 4 месеца разбрах, че е забременяла. Така че сега си има второ, но нещата не винаги стават веднага и по желание.

така си е - една моя много близка приятелка ми обяснявяше как с мъжа й наверемето като се оженили и не искали да имат деца веднага. И чакали пет години и след това отведнъж тя забременяла.

и сега като й казах за моя проблем тя ми каза, че ме е лъгала и че тя пет години се е борила, докато забременее...

~всичко е възможно и допустимо, може много да желаеш, но трябва много да дадеш~

Така казваме, защото за съжаление има хора, които те гледат накриво, други, които те съжаляват, а и колкото повече разправяш, толково повече се вживяваш в проблема.
и така понякога малкият проблем се превръща в ГОЛЯМ психологически проблем, който вреди единствено на нас и на нашите половинки.
Мисля, че повечето тук са минали по тази пътека.

Ако мога да се върна назад, бих била по-спокойна, бих обърнала повече внимение на любовта и всичко хубаво в този живот.Бих СЕ ОПИТАЛА да живея по-щастливо, с по-малко мъка в сърцето.
Бих си спистила доста сълзи...
Но го разбираме понякога късно...

Можете ли да го възприемете като съвет от сродна по душа?

Аз само бих искала да споделя, че в подобни ситуации НАЙ- ВАЖНА е подкрепата на съпруга. Аз страшно много съм благодарна на моя за това, за силата, която ми дава... За една жена в подобна ситуация това е голяма утеха. Радвайте се един на друг, обичайте се и се подкрепяйте, а той ще си дойде бебчо, ако не се отдавате само на лоши мисли.
Желая ви успех, скоро!

Винаги съм си мислела, че ще забременея веднага, когато поискам. Но съдбата ми скрои лош номер. От почти 5 месеца сме женени с мъжа ми и всички чакат бебе и постоянно подпитват. А за проблема знаят единствено родителите ни и 2 мои приятелки, както и вие, момичета, но с вас е различно. Та исках да кажа, че на въпроса " не работите ли за бебе", а все отговарям, че все още се наслаждаваме на семейния живот и изчакваме с бебето. Но само аз знам какво ми е на душата и, че в гърлото ми има буца, която постоянно ме задушава. Снощи в метро се разплаках на касата Пред мен имаше семейство млади хора с едно сладко бебенце, което се оказа на 8 месеца. Касиерката му се радваше, а майката и таткото грееха от радост и изглеждаха много щастливи. Просто не издържах, сълзите сами започнаха да капят от очите ми и не можах да ги спра. Много ми е мъчно, много.

oganche

Не тъгувай, Огънче :) Всички сме така - не мога да ти опиша колко често изпадам в подобни ситуации... Дори като чета описанието ти, пак ми се плаче Но като се замислиш - това с плача ще продължава... но само защото, когато забременеем (което не се съмнявам, че ще ни се случи ), и без това ще плачем постоянно от хормоните

Дано на всички ни се случи по-скоро, че не се издържа вече.

oganche

Абсолютно До такава степен, че вече взех да си въобразявам какво ли не... Примерно - че имам цветна бременност Всъщност, какво точно представлява?

Хей, я престанете, че ще ви напердаша. Какви са тия тъжни неща, тоя питал, оня питал, ми да питат. Като си нямат друга работа и питат. Такива вече ги режа от далече. Тука Бери има един много готин лаф, аз ползвам него, Бери да ме прощава за copy-то, та лафът е "ти защо искаш да знаеш точно това" или нещо в този дух. Вече не ме пита никой нищо. Я по-положителни мисли.


Когато има желание, има и начин!

Аз отговарях с друг лаф: "Като искаш дете, направи си" (колкото и да е грубо).И те не питат вече!

Момичета, рано или късно ще стане!
И тогава(след поредното изтощително повръщане или припадък) ще си спомняте колко хубаво ви е било свободни и "нормални".И ще забравите сегашните си тревоги...Такъв е живота...
Така, че...всяко нещо с времето си...

Е, не ми се карай сега, де Всъщност, понякога изглежда, че вие (ядрото на клуба) предпочитате да сте по-затворена общност и да не се занимавате много-много с разни нови като нас. Ако е така - направо го кажете - да не търсим вината в себе си, че не се вписваме...
Що се отнася до питането - реагираш малко, все едно при мен всичко е ОК и задавам въпроси, само за да дразня другите. Мога да те уверя, че изобщо не е така