Мързелив weekend :))

Здравейте,
мисля таз събота и неделя (11-12) да врътна едно мързеливско из Рила.
Първоначалния план е х. Вада - 7-те езера - х. Иван Вазов (н).

Следващия ден вариантите са два
1. Слизане по Зелени рид до Яворова поляна и от там ЦПШ
2. Урдини езера - ЦПШ.

Ще го решавам на място.

Ако има желаещи да заповядат :)

Поздрави
if

Jivota e igra, siujeta e malko gaden, no za smetka na tova puk kakva Grafika

Как предвиждаш придвижването от София до Рила?

Автогара Юг и маршрутка до където има :)
поне до разклона за Вада ще се предвижа ... натам пеша.

Jivota e igra, siujeta e malko gaden, no za smetka na tova puk kakva Grafika

Разполагам с 9 местен микробус с климатик, ТВ, хладилник. Затова те попитах, ако евентуално има достатъчно желаещи можем да отидем с него. Но проблема ми ще бъде, че ще трябва да го оставим някъде на охраняемо място и обратният път да бъде пак през това място, за да си го взема.

If, a кога има маршрутка и тя до Вада ли е? Аз все още не съм решил да рискувам с ходене този уикенд, ама ... може и да дойда.

"О, неразумний юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин...."

Абе глеи сега има маршрутки за ЦПШ към 7:00 сутринта от Автогара "Юг"
ако се събереме повече хора (7-8) ще ни закара до Вада и после може да се разбереме за обратната посока. Но ако сме малко поне до разклона ще ни закара. От там до хижата са 4 км.

Jivota e igra, siujeta e malko gaden, no za smetka na tova puk kakva Grafika

пуснете инфо откъде и кога тръгвате и може да се включа, въпреки че последно време все из тоя район ходя :(

Nadyavam se che si provel edin predvaritelen razgovor s glavnia meteorolog.... Imam si novo dajdobranche, no predpochitam samo da si go nosia:-))
Znaeh si che shte si imam edna podgotvena Rila katop se poyavya:-)))
Moje pak da ne marzeluvame chak tolkova - no tova na myasto:-00

Тръгването е в 7:00 от автогара Юг. срещата ще е там към 6:30. Ако искаш да се вклюиш пиши да се уточниме за подробностите.

Поздрави

Jivota e igra, siujeta e malko gaden, no za smetka na tova puk kakva Grafika

Вани говорил съм еъбота и неделя времето да е перфектно :))))
нали си знаеш, че като те вода на баир винаги е хубаво времето ... е с малки изключения накрая :)

Аиде събота тръгваме... ще се разберем по icq-to

Jivota e igra, siujeta e malko gaden, no za smetka na tova puk kakva Grafika

Я кажи колко е минималната бройка хора?
Утре ще знам със сигурност колко хора ще бъдем.
И каква е цената на билета .. или как ще ни таксуваш :)

Jivota e igra, siujeta e malko gaden, no za smetka na tova puk kakva Grafika

Здравей, If,
бих искала и аз да дойда с вас, ако разбира се вашата дружинка е "отворена" за непознати баирбудали.
Вярно, че времето тези дни е твърде сърдито, ала силно се надявам, че за почивните дни ще грейне и ще се постопли, а ако се случи и инверсията, за която намекнаха синоптиците, по високото ще е чудно красиво.
Разбира се, не искам да бъда натрапница, та затуй моля те, ако не е удобно да дойда с вас, ми кажи.

Весел следобед,
Даниела

Разбира се, че няма никакъв проблем :))
Ще се радвам да дойдеш с нас. За сега сме сигурни трима души. Но до утре групата може да се увеличи :)))

Дай мейл или icq за кореспонденция и да се уточниме за подробностите :)
моите координати ги има в инфото

Jivota e igra, siujeta e malko gaden, no za smetka na tova puk kakva Grafika

Hi Дале
Страхотни снимки от Рила! Ще се радваме да те видим в групата - със сигурност ще върнем качествен снимков материал за клуба. Особено ако стане и "инверсията":-))
Поздрави, лек петък и те чакаме в събота:-)

Абе кака знаеш ли, че в момента нямам фотоапарат при мен :(
Ти имаш ли? При мен има една лента, ама трябва да намериме фото.

Здравей, може ли и аз да се вклуча.Ще се радвам много

По -горе билото майстори

може разбира се :)))
ако има нещо неясно пиши на maila ili na icq-to

Jivota e igra, siujeta e malko gaden, no za smetka na tova puk kakva Grafika

На 11.10. сутринта в 6:15 с Ваня бяхме на автогара Юг. След малко пристигнаха и Дани, Албена и Росен. Оказа се, че маршрутка до ЦПШ няма. Качихме се на автобуса за Самоков, а от там в 8:15 маршрутка за ЦПШ. Не очаквах да има толкова сняг. Пътувайки към ЦПШ обсъдихме няколко варианта за качване, но още нямахме ясна идея.
Пристигнахме към 9:00, по един чай да се сгрееме докато обсъждаме плана. Веднага се отказахме от варианта за качване на Мальовица, не бяхме добре екипирани и ни се стори рисковано. Накрая “решихме дружно но със замах “ ще качваме Зелени рид, крайна цел х. Иван Вазов. Върнахме се обратно по пътя и хванахме пътеката към Яворова поляна. Имаше добре отъпкана партина и около 20 см. сняг. Кофти момент беше снега по дърветата, които се топеше върху нас все едно вали дъжд.
След 40 мин. бяхме на Яворова поляна. Тук се появи и Джони. Едно кученце което тръгна с нас. И понеже на всяко куче казвам Джони и него така го кръстихме. Той беше наш верен спътник през следващите два дни.
За наше голямо съжаление партината продължаваше към х.Вада (както можеше да се очаква). От тук нагоре почна изкачването, което меко казано ни разказа играта. На места снега беше над колената (по моите краиници това ше рече към 50-60 см.). Понеже движихме по лятна маркировка докато излезнем на билото, на два пъти губехме пътеката. Отвратителен клек затрупан до някъде със сняг. Времето за сега се задържаше добро, но все още бяхме в ниското. Към обяд вече бяхме на билото, малко преди заслона (или поне нещо, което прилича на заслон). Доста дълбок сняг. Отъпкахме си площадка за почивка. Тони се обади и каза, че се е отказал от варианта за през Мальовица и е тръгнал по нашия път. Събрахме сили и напред, на моменти по склона имаше навявания и по дълбоки преспи, но като цяло снега беше по плитък. Времето не беше много приятно малко преди Зелени камък влезнахме в облаците. И вятъра небеше приатен. Студенко си стана като няма слънце. Планината пак беше благосклонна към нас и за кратко облаците се разкараха. Откри се невероятна гледка. От ляво Урдините езера сгушени в побелелите върхове. От дясно 7-те рилски. Харамия изглеждаше величествено, както винаги. Неможех да откъсна очи. Ту наляво, ту надясно. Дъхът ти спира.
На Раздела спряхме да изчакаме Тони и слезнахме заедно към хижата. Към 18ч. бяхме долу. Голям кеф печката на 6, вътре жега. Бяхме прогизнали. Обувки, дрехи всичко мокро. Хижарите ни посрешнаха много добре. Почерпиха и с чай.
Сложихме съхите дрехи и приседнахме на софрата. Албена извади едно вино от отел. Голям елексир. Ако имахме черен пипер щяхме и греяно да си направиме.
Почнахме купона от рано. Нямаше още 19ч. Роската извади китарата, момичетата нарязаха краставички и се наизвадиха едни мезета. На тати сливоваата беше добре охладена повреме напохода и се почна. Хапване, пииване и много песно чак до 12:30. Но умората си каза думата и се ориантирахме към спалното. Предложението ми за тръгване рано сутринта към 8:00 се прие трудно и с много уговорки.

Сутринта станах в 7:00 (добре че си чух алармата). Тишина. От столовата се носеше приятна мелодия. Хижара свиреше на кавал.
Беще ми много трудно да събудя групата. Дани стана първа, другите останаха да мързелуват. Още няколко опита да ги събудя .... разбира се неуспешни. Отидохме в столовата. Още нямаше слънце и върховете бяха в облаци. Времето изглеждаше гадно. След малко започнаха да се излюпват и останалите. Закусихме набързо събрахме багажа и започнахме да се стягаме за път. Обалците вече ги нямаше. Грееше слънце. Към 8 и нещо тръгнахме към раздела. Плана за деня беше 7-те езера и от там към х. Пионерска с надеждата да хванеме някакъв транспорт за София.
След около час и нещо бяхме на Раздела. Снега все още бе замръзнал и доста беше слегнал. Не се затъваше толкова. А и имахме партината от предния ден.
Малко преди да се изкачим се появи и Джони, нашто куче водач от предния ден. Хижарските кучета вечерта го бяха прогонили от района на хижата. Нахранихме го и той пое с нас.
Спуснахме се към е. Сълзата. Кристално чисто небе без нито един облак. Езерата изглеждаха страхотно. Нямаше вятър и кристално чистите води бяха като огледало. Малко над Окото, видяхме че от долу идват доста големи групи. Стана ни ясно, че ше имаме добре отъпкана партина на връщане.
Спуснахме се до Бъбрека. О РАЙ!! Доста голяма тревна полянка. СУХА! Неможахме да устоиме. Свалихме раниците и последнахме. Нямаше за къде да бързаме, искаше ни се да се насладим на гледката и на хубавото време. Хапнахме, поопънахме се. Предложих на Росен да извади китарата и да попееме малко. Предложението беше прието на първо четене. Ваня и Албена си бяха заформили едно спално отделение, започнах да се притеснявам как ще ги дигнеме после. След малко групата ученици, която засекохме нагоре се върна. Присъединиха се към нас. След като им изпълнихме няколко музикални желания се разделихме. Тони по едно време каза: “Роска я изкараи ‘Караи Джони’ поздрав за Джонката”. Паднахме от смях. Вече ни налегна мързела. Сигурно един час си откарахме на полянката. Стана 13:00 и с голямо нежелание запрегнахме раниците и поехме към х. Рилски езера. Там поспряхме уж за едно бързо кафенци и работата отече още половин час. Спуснахме към х. Пионерска, снега се топеше и пътеката беше заприличала на река. Към 16 пристигнахме. Маршрутки нямаше. Видяхем 3 автобуса и започнахме да разпитваме за шофьорите. Оказа се че единия автобус е с група от София и имат свободни места. Шофьора се съгаси да ни вземе. Радост в групата.
Слезнахме към хижата с надежда да хамнем по една топла супа. За съжаление само чай. Все пак е нещо. Наложи се доста да чакаме тръгването за София.
Разделихме се с Джони с надеждата пак да го срещнем в планината.
Към 18:00 групата започна да се точи и към 18:30 (може и малко по късно) благополучно “отплавахме”. Явно бяхме гладни щото с Росен само за ядене говорихме. Изобщо не ни се прибираше и започнахме да кроим планове за следващите почивни дни.

Jivota e igra, siujeta e malko gaden, no za smetka na tova puk kakva Grafika

Искаме:
Сним-ки, сним-ки, сним-ки!

Да, както пише Иво, Рила си беше истинки зимна - с изобилен снежец, с ледени корички по Сълзата, с учестено зъботракане през нощта и разбира се със ... скиори. И на мен не ми се вярваше, когато видях следите от ски по първия улей над хижа "Рилски езера", ала само след десетина минути ги съзряхме - тях, най-нетърпеливите сред скиорите. Крачеха бодро със ски на рамо по схемата 20 минути бъхтане нагоре - 1 минута неповторим кеф надолу.
Та да знаете - ски сезонът е открит