Самота

" Смъртта е занимание самотно.." Рей Бредбъри

Колко точно го е казал Рей...
Направи разлика между САМА и САМОТНА....
Ти си сама. Това е истината....
Само скала може да бъде самотна или хълм ....
А ти си живо същество....
Да си сама не винаги е страшно,
понякога е полезно....
Имаш нужда от мъж - това не е самота...
Това е емоционално желание, нагон...
Имаш нужда от силни ръце:
1. Да ти поправят крана в банята - извикай майстор...
2. Да те хванат за гъза - хвани си любовник...
Имаш нужда от топли устни:
кратък миг, след който и двамата ще зъзнете от безразличие...
А Възхищението , то е в началото...
И правим извод:
Имаш нужда от МИГОВЕ НА БЛИЗОСТ и ВНИМАНИЕ, само за теб, твои
неизживени или полузабравени удоволствия....
Тая твоя нужда в никакъв случай НЕ Е САМОТА....
САМА.....с всички мъже около теб ?!?!
Ще кажеш няма такива....
Не си търсила значи правилно....
Може ТОЙ да е до теб...Огледай се...
Или те чака някъде....
Или е далече..
Или го няма....НЕГО, точно когото търсиш...
Съвет:
Изчукай се тогава с тоя, който ти е под ръка....
И продължи да ГО търсиш...

НЕ СИ САМОТНА!
Та ти си ЖЕНА....и си желана....

А за любовта ... За нея друг път....
Тя идва когато си поиска и си отива,
когато и скимне - на нея не може да се разчита...

Късмет !

Много ми хареса това, което Си написала! Аз също съм самотен и ще се радвам ако ми напишеш нещо, а още повече ако си оговорим среща.

Виж, така погледнато си прав, вероятно разликата идва от там, че моята болка идва от невъзвратима загуба ... всички сме подвластни на силата на съдбата съдбата и напълно безсилни пред нея... А в такива моменти доста неща изглеждат по-различни.

Далечен привет, Spaceman!

Благодаря ти за хубавите думи. За толкова много неща си прав! Никой никога не е готов за сомота, но ето идва миг и трябва да се изправиш срещу нея. .. и изведъж разбираш колко слаб и безпомощен си. Да, работя много , повече отколкото трябва, приятелите ми са далеч, а и всеки си има твърде много грижи и проблеми, да се глезя, след загубата ми това просто няма смисъл... Прав си, че животът трябва да е живее без тъга и разочарование, но точно те са повечето ... Ако те нарани човек, рано или късно можеш да простиш и да постигнеш равновесие със себе си; ако са обстоятелства - да вървят по дяволите, може и да успееш да ги промениш, но когато те нарани съдбата е наистина страшно. Питаш се защо, а отговор няма, мъчиш се да продължиш, а не знаеш как, защото част от теб също си е отишла, завинаги и безвъзвратно... а в същото време ти си жив и имаш нужда от добра дума, от ласка ... и в големия свят се оказваш безкраино самотен, а хората които наистина могат да те разберат се броят сигурно на пръстите на едната ръка...
Малко разбират, че за всичко в този живот се заплаща, а за щастието - наи-скъпо. Не чакам повече щастие, но ако поне мога да постигна приемливо равновесие ... Благодаря ти за хубавите думи!

Никога не казвай никога
Не можем да знаем дали е възвратимо или не. Но рано или късно ще разберем - със сигурност.
Лично аз се опитвам да си спомням хубавите неща. И да стават част от мен. Така болката се понася по-лесно. И не те кара да чувстваш празнината от липсата на хубавото, те стават част от теб.
Извинявай, не исках да проповядвам или нещо подобно. Мразя религиите и проповедниците.

Бъди силна. И себе си

Голямя тъга има в думите ти. Но лошото е, че си права. Равновесие според мен се постига само когато има разбиране. Щастието е нещо променливо. Важното е да запомниш хубавите неща, усмивките, прекрасните моменти. Раните не зарастват лесно, някои не зарастват никога, но ако човек се затвори в себе си и се отдръпне от хората, че му бъде много по тежко. Дори да напишеш нещо е вид разтоварване и отмора.
Опитай сега да се усмихнеш. Просто така, без повод. Ако се усмихваш, значи имаш сили да се изправиш срещу съдбата си. Не може да я промениш, но може да се изправиш срещу нея.
Не е нужно човек да е сам за да бъде самотен. Аз имам много и добри приятели, но понякога се чувствам самотен.
Разбирателството между хората се гради на едно единствено нещо. Трябва да се споделят проблемите. Да има уважение и приятелство.
Надявам се да се подобри настроението ти, да превъзмогнеш проблемите. Не е нужно да забравиш за тъгата. Дори трябва да я помниш. Да поплачеш. Да се усамотиш, но в същото време трябва да се усмихваш, да се смееш, да се опиташ да живееш. Да вършиш отвреме на време глупости и безсмислени неща.
Желая ти щастие. Сигурен съм, че ще го намериш. Рядко се срещат чувствителни хора като теб. Но моля те, опитай се да поемеш инициативата. Дори и да сгрешиш, просто му тегли една...Помага...
А сега се усмихни. Погледни се в огледалото и виж, че все още можеш да потърсиш щастието.
Чао засега...Smile

Още едно сърдечно благодаря! За разбирането, за хубавите думи, за приятелските съвети... Колко болезнено прав си, че съдбата не може да се промени, но избор няма - трябва да я погледнеш право в очите, дори и да я ненавиждаш... Щастието - толкова често дори не осъзнаваме. че това е то, приемаме го за даденост и тичаме след вятъра... а то обикновено е в малките неща - понякога в усмивка, понякога в красив залез, понякога просто в споделена чаша кафе ... и най-вече просто в близостта на този, които те почита и разбира ... Съжаляжам, че макар и понякога, си самотен. Хората не са създадени да живеят в самота и точно затова толкова боли, когато я усетиш. Искрено се надявам да намериш достойна жена, заслужаваш да бъдеш още по-щастлив...
Последвах съвета ти, погледнах в огледалото... в този миг дори не ми се искаше да си призная, че в мен все още има толкова много неща, които искам да споделя и да дам... може би това е дори грешно? Колкото до усмивката днес нещо не се получава, може би утре ...

An army of a thousand is easy to find, but, ah, how difficult to find a general.
Chinese proverb

Bye for now, General...

Да аз наистина си мисля, че щастието е в малките неща. Дори и малко да са щастливите моменти в живота за тях си заслужава да се живее.
Никой не заслужава да бъде самотен. Аз мисля, че всеки може да немери положителното в отношенията между хората. Просто е нужно човек понякога да се остави на течението и да си каже "майната му, какво пък..."
Аз също се надявам, че ще намеря жена с която да живея в разбирателство.
А също така съм сигурен, че в теб има още много живот.
Китайците са мъдър народ. Лесно се намират хиляди хора, но точния човек се търси дълго, а понякога не се намира за цял живот.
Опитай моля те днес да се усмихнеш. Хей така, заради мен, заради един непознат човек. Знам, че не е никак лесно. Но ако не опиташ, никога няма да разбереш какво е усещането.
А генерала, въпреки че е сред много войници, винаги е по своему самотен.

...mislq, 4e ti sy6to si mnogo svesten 4ovek...samo tova iskah da kazha, ej taka, da si go znae6!

Kaji ne6to ot sebe si be 4ado! Hubavi si gi naredil tuka no kato pregledah malko naokolo mi se struva 4e citira6 mnogo hora izkazali se predi teb
....malkite ne6ta,cennostite 4ove6ki,dalgo se gradi 6tastieto...............polojitelnoto i tay natatak

Kак ги раzбира6 теzи хора бе,от дже иzре4ениса?
Мене да пита6 вси4ки тука са иzтрадали по не6то и са малко или много свестни,,,само докато се срестнем...после жсеки от кадето е до6ал и си сменса веднага прсакора като4е ли нисто не е било.Тук се пражим само на сжетис

Благодаря ти. Надявам се, че наистина съм свестен или поне се опитвам да бъда.
Желая ти късмет и повече усмивки.

Хей... Не казвай всички. Това, че при теб повечето срещи са разочарования, не значи, че всички тук са изкуствени и се изкарват светци. Надявам се да ти се случат повече хубави неща за да се усмихваш по-често и да не в песимистично настроение.
Има хора, които чрез интернет са намерили щастието и живеят много щастливо. А дори човек да се разочарова, трябва да се опитва. Човек не е създаден да живее сам. Егоистично е да се мисли, че когато си сам и не даваш на никого обичта си, живееш по добре, защото няма опастност някой да те нарани.

Не се хапете. Животът е такъв, какъвто успеем да си го направим, въпреки че има и други интерпретации на тази приказка. Наистина понякога не всичко зависи от нас. Но за да бъдем щастливи не е необходимо кой знае колко много. На първо място трябва (поне според мен) да успеем да постигнем мир със собственото си аз.

Да...ама хич не е лесно...Трябва повечко самокритика.

Е, това не го разбрах, защо самокритика. За да си в мир със себе си? Малко усилия са необходими.

Защото трябва да си знаеш косурите и да ги превъзмогваш. а самокритиката ти позволява да погледнеш собствените си недостатъци под по-весел ъгъл.

Обичам да се ровя в нет-а, така откривам различни неща......открих и този отговор на зова на една самотна жена .....не е възможно да си самотен!

което обаче упражняваме вкупом и почти цял живот.
Сам сред вълци, сам сред близки, сам въпреки любима до себе си...изобщо самотата я умеем добре, но за жалост, когато стане дума в обществото, че някой се чувства самотен, веднага се повдигат иронични вежди от страна на хора, които са се впили в идеята, че щом до себе си имат някой, значи не са от "онези" самотните.
Често биваш обвиняван, че за да си самотен, значи нещо не ти е наред или в главата, или между бедрата или в соц. положение.Корят се хората, които са избрали в даден момент от своето житие да бъдат сами, вместо да се проумее, че това е просто следваща стъпка и при това обмислена.
Можеш да бъдеш самотна, защото гаджето те е зарязало, ама тогава ще си временно зарязана и по-малко самотна.Можеш да си самотна, защото приятел си е тръгнал от теб, но тогава ще си повече наранена и по-малко самотна.Може да си изгубил близък човек безвъзвратно, но тогава ще си повече съсипана, отколкото самотна.
За ласката, за нуждата от съпричастност и помощ, за страстта и очакването- за това да, мога да бъда самотна...Но само докато откриеш отново тези неща, а аз дълбоко вярвам, че сме устроени така, че въпреки душевната си моногамност и телесна полигамия на нас не ни е написано да бъдем сами.
Друг въпрос е какво се случва, когато станем двама..трима и повече, когато си казваш "ето, не съм вече самотен, сега всичко ще е по-лесно, по-розово, по-по-по и най".

Изписах доста, казах малко, но ми хареса откровеността на една жена, която в миг на пристъпна топлина пренебрегна типично оглозгващата обстановка в този клуб и ни донесе усмивка.
Която и да си, късмет:)