Процесинг

Процесинг: действие, при което на човека му задават въпрос (който може да бъде разбран и на който може да се отговори), получават отговор и потвърждават получаването на отговора. Другото име на процесинга е одитинг.
Процесингът е единствената по рода си форма на личностно консултиране, което помага на индивида да погледне на своето собствено съществуване и повишава способността му да конфронтира това какъв е и къде се намира.
Процесингът най-общо е три вида-на емоциите, на концепциите и на усилията. Създаден е от Рон Хъбард през 50-те години на 20-и век.



Клиринг буквално означава почистване. Почистване на неадекватни емоции, убеждения и физически усещания.Стивън Менсинг предлага кратък списък от мишени, които имат нужда от прочистване или трансформация.
-Тежки травми-най-често са резултат от емоционални рани, получени при нещастни случаи, загуба на близък човек, смъртни случаи, война и т.н.
-Леки травми-те са следствие от постоянно емоционално ограничаване или загуби като например любовни неудачи, непрекъснато подценяване на собствената личност и др.
-Личностни кластери - съвкупност от убеждения по отношение на нещо.

Личностни кластери са:
-Отхвърленост/недостатъчна подръжка. Тук ние сме убедени, че хората, които са важни за нас, ще престанат да ни оказват подръжка, ще изчезнат или ще умрат.
-Емоционални лишения-не получаваме достатъчно внимание, подръжка, любов от другите.
-Оскръбление/Очакване за лошо отношение
-Непълноценност/Срам-усещаме своята непълноценност и нежелателност и в същото време сме много чувствителни към чуждите критики.
-Отчужденост-ние се чувстваме отчуждени и изолирани от другите.
-Несъстоятелност-ние сме убедени, че ще постигнем фиаско във всичко, с което изобщо се заемем, защото сме глупави и неспособни.
-Ранимост.
-Прилепналост-ние не можем да бъдем щастливи или дори да живеем без подръжката и любовта на важни за нас хора.
-Прекомерна угодливост-ние можем да потиснем голяма част от себе си само и само да не влизаме в конфликти и да отстъпим напълно контрола върху собствената си съдба на някой друг, в същото време чувствайки се като в капан.
-Жертва-чувстваме се длъжни да отхвърлим себе си заради нуждите на някой друг, да да не им причиним болка и да не изглеждаме егоисти.
-Потискане на емоционалността-проявяваме хладност и недостатъчно емоции.
-Перфекционизъм
-Палач-убеденост, че другите хора трябва да понасят сериозни наказания за своите грешки и провинения.
-Негативност-фокусиране върху негативните страни на живота. Негативността отфилтрира позитивното и това, което може да работи и обръща внимание само на лошото.
-Желание за одобрение-нашето себеприемане и самоуважение се определя от това, което мислят другите за нас. Страхът от отхвърляне е много силен.
-Свръхзначимост-убедени сме, че сме повече от другите и това ни дава право на специални привилегии. Смятаме, че трябва да получим всичко, което пожелаем.
-Ниска дисциплина-недостатъчен самоконтрол, който ни пречи да довеждаме нещата докрай.
-Нежелателност-усещаме, че непрекъснато се явяваме нежелани в каквато и да е среда.
-Самотност
-Опозиционизъм-убедени сме, че трябва да сме в опозиция на другите, иначе чувстваме слабост и неувереност.
-Наблюдател-човек, който непрекъснато избягва контакта с другите и анализира чувствата си вместо да ги чувста.
-Контрольор-чувствайки своята ранимост, човек се опитва да упражнява пълен контрол над другите.

Човек може да има от 10 до 25 кластера едновременно в себе си.Тези кластери се изчистват с различни видове техники под общото название Клиринг.
Общите цели на Клиринга са прочистване на:
-Негативното себевъзприемане-чувствата, които усещаме към себе си в различни ситуации.
-Болезнени спомени-всеки спомен може да бъде прочистен като филм от началото до края.
-Положителни спомени-те също могат да бъдат прочистени и да ни снабдяват с огромни ресурси и същностни състояния.
-Това, което избягваме или на което се съпротивляваме.
-Болка, приета от другите при много силно съпреживяване.
-Загуба на някоя ваша част.

Друга област, която се нуждае от изчистване, са мислените изкривявания. Те обикновено се създават при абсолютизиране и обобщаване. Най-общите от тях са:
-Ужасното-превръщаме неудобството и лекия дискомфорт в катастрофа.
-Невъзможност да го понесем-превръщаме напълно поносими събития в нещо, което надвишава нашите възможности.
-Задължителност-желанията и предпочитанията се превръщат в железни закони.
-Свръхобобщения.
-Необходимост в това, което не е необходимо-превръщаме неща, без които можем и да минем в нещо, без което изобщо не можем.
-Абсолютизация-използването на думи като-винаги, никога, през цялото време, напълно, постоянно, всички, никой и т.н.
-Невъзможност-превръщаме трудното в невъзможно.
-Заслуженост-тук вярваме, че имаме лиценз от вселената да получим всичко, което пожелаем.
-Неверие-отказваме да приемем реалната ситуация.
-Опити-незавършени усилия.
-Да, обаче ако-склонност да задаваме въпроси, които формират негативен сценарий на събитията.
-Свръхобобщаване-няколко отделни примера от дадена категория се разглеждат като категорията в цялост.
-Виждане само на негативното-отфилтриране и отхвърляне на позитивното.
-Мислене в черно/бяло-поглед на живота без неутрални области.
-Търсене на виновен-неприемане на собствената отговорност за произтичащото.
-Сравнение-издигане на себе си и принизяване на другите или обратно.
-Завинаги-превръщане на временното в постоянно.
-Безпочвени изводи
-Вътрешно чувство-базираме се на чувства, които от своя страна се опират само на нашето въображение.
-Преувеличаване-на нашите слабости или недостатъци.
-Пренамаляване-занижена оценка на ценни качества или нещо позитивно.
-Свръхотговорност-приемане върху себе си на излишна по-голяма отговорност за ситуация, на която не сме в състояние да влияем.
-Социализирано мислене-приемане на всичко чуто като истина от последна инстанция.

Основна причина за прилепване към проблемите се явява противодействието или съпротивлението.

Някои от способите за снемане на съпротивлението са:
-Циклично дишане-то увеличава Ци енергията и я преразпределя по енергийните меридиани, привеждайки ги в равновесие. Този механизъм не е добре изучен и изследван, но работи прекрасно.
-Много дълбоко разхлабване
-Балансировка на меридианите с помощта на енергийни техники (също недобре изучен механизъм).
-Привнасяне на чувство на приемане, любов и благодарност. Откриване на хубавите неща, които прави за нас обекта, срещу който противодействаме.
-Същностни състояния-състояния, в които ние се намираме в пълен контакт с нашата истинска същност.
-Преименумане и снемане на етикетите-и наричане нещата с неутрални имена като енергия, неутрална енергия и т.н.
-Дисоциация-отдалечаване и поглед отстрани на това, което изчистваме.
-Снижаване на ниската търпимост към разочарованията.
-Прошка.
-Правене на целите ни по-малко абсолютни, например подмяна на твърдата необходимост с предпочитание.
-Молба с помощта на молитва или медитация директно към нашето безсъзнателно.
-Определена поза на държане на главата.
-Натиск на определени точки на главата, свързани с нервната система.
-Намиране в нежеланото чувство или емоция на положителни страни.
-Разглеждане на пространството около обекта, на който противодействаме или мизуализацията на чисто небе.
-Поглед на целта от бъдещето и въобразяване на събитията, които ще последват, ако ние я приемем и обикнем.
-Обръщане на цялото ни внимание към чувствата и възприемане на интуитивните съобщения от тях.
и т.н.


Стивън Менсинг
Флеминг Фанч, НЛП

Болшинството хора са способни да чувстват и да се освобождават от емоциите си без да се замислят за това. Те позволяват на емоциите да си отидат дори без участие на съзнателната си част. Те могат да чувстват тук и сега и тези чувства никога повече няма да ги безпокоят или да ги нараняват.Такива хора се намират в мир и хармония със себе си и с останалите. В същото време обаче има хора, които не успяват да установят контакт със себе си и с другите. Тези хора имат нужда да се научат да освобождават прилепналите си чувства. Нй-простата достъпна всекиму техника затова е
ТЕХНИКАТА ЗА ЕСТЕСТВЕНО ОСВОБОЖДАВАНЕ
1. Установете контакт със своето чувство-това значи пълен контакт без каквато и да е умствена работа. Позволете си да чувствате това чувство. Всеки път, когато започнете да мислите или анализирате чувството, просто се връщайте в неговото прочувстване. Никакви разговори със самия себе си! Позволете на чувството да бъде тук и сега без никакви опити да го избягвате или задържате. Дайте му толкова време, колкото му е необходимо и му позволете да обхване цялото ви внимание. В никакъв случай не се опитвайте да избягвате чувството. Трябва да инсталирате у себе си намерение да не го избягвате или да не му прикачате нежелани етикети.
Можете да забележите, че плачете или се смеете или сте изпотен и т.н.
2. Получаване на реално съобщение. Дълбокото приемане на нещата не е мисъл. То е чувствено възприемане на всичко, което се случва. То произлиза от най-дълбоката ни същност, от нашето ядро и се опира на чувството ни за любов.
Ако вие успеете да чувствате чувството, без желание да избягате от него или да го задържате, ще получите чувствено съобщение (съобщение именно от чувството). В това съобщение се съдържа смисълът, който нашето безсъзнателно се е опитало да ни предаде, предизвиквайки съществуването на даден проблем. И докато не успеем да получим истинското съобщение, проблемът ще продължава да стои пред нас. Този чувствен смисъл е обикновено съвсем различен от смисъла, който е извлякъл от ситуацията умствения анализ.

Трябва да инсталирате у себе си намерение да не го избягвате или да не му прикачате нежелани етикети.


...ще получите чувствено съобщение (съобщение именно от чувството). В това съобщение се съдържа смисълът, който нашето безсъзнателно се е опитало да ни предаде, предизвиквайки съществуването на даден проблем.

...заради цвета на житото...

НИСКАТА ПОНОСИМОСТ КЪМ НЕПРИЯТНОТО (НПН)
НПН се явява царят сред всички спънки по пътя на себеразвитието и себереализацията. Конкуренция могат да и правят само нежеланието да се довериш на своето безсъзнателно и дисоциацията.
НПН е убеждение, което не може да издържи на никакъв сблъсък при стълкновение с реалността. НПН е състояние на хипнотичен транс, в което има много вяра и малко проверка.
НПН е нашето неприемане, дискомфорт, затруднения, разочарование или болезнена емоция. НПН формира изродено възприемане на ситуацията и нашата способност да се справим с нея.
НПН преувеличава чувствата и води до апатичност, ниска самодисциплина, безпомощност, безнадежност, фокусиране върху краткосрочния дискомфорт, самосъжаление.
Преди изобщо да започне клирингът на каквото и да е, човек трябва да се заеме с клиринг именно на своята НПН. Типичните прилепнали убеждения, които обикновено се налага да се прочистят, са:
-На мен винаги ми е необходим комфорт.
-Аз няма да издържа това.
-Аз няма да понеса това.
-Няма да мога да живея без това.
-Това е твърде много за мен.
-Това ще ме вкара в гроба.
и т.н.
Единият начин за разрушаване на НПН е чрез действията-когато избираме някаква задача, която сме смятали за прекомерна за силите ни и просто я довеждаме до края.
Освен това можем да търсим отговор на някои от следните въпроси.
Дали някога сме се справяли с подобна задача?
Бихме ли могли да понесем всичко това за сума от 50 хил долара примерно?
Живяли ли сме някога без това?
Можем ли да понесем това за 5 минути два пъти?

...заради цвета на житото...

Когато убеждението, чувството или физическото възприятие проявяват неизменна сила, независимо от опитите ви да се освободите от тях, това най-често е свързано с недостатъчно приемане. Вероятно вие се намирате в капана на мощно съждение, свързано с убеждението, чувството или физическото възприятие. Това съждение препятства контакта ви с прилепналите същности. При недостатъчен контакт, ние сме неспособни да ги обработваме.

Най-мощната противоотрова срещу залепването е нашето естествено приемане. Приемането води до сериозно намаляване на продължителността и интензивността на отрицателните емоции, създава ясен и фокусиран ум и способност да виждаме нещата такива, каквито са, а не през призмата на собствените ни убеждения и категории от рода на

трябва и не трябва

Подсказка, че не приемаме реалността, може да се явява гневът, тревогата, яростта, паника, депресия, враждебност, критикарство, вина и т.н.
Когато си задавате въпроса "Защо се случва това?", вие се отнасяте негативно към случващото се и това му пречи да се откъсне от вас. Правилният въпрос е "А защо не?".

Техниката се нарича:

Приеми това

1. Натиснете дясната си ноздра и дишайте през целия процес с лявата.

2. Трасирайте централния меридиан три пъти-прекарайте меко дланта на ръката си от темето надолу по централната част на тялото до слабините.

3. Положете дясната си длан върху областта на сърцебиене и я дръжте там до края на упражнението.

4. Какви прилепнали убеждения, чувства или физ. усещания бихте искали да приемете? Просто им позволете да бъдат тук, да присъстват, без да ги избягвате или задържате.

5. Какво се явява противоположно на вашето убеждение или чевство? Можете ли да си позволите да изпитате противоположността, а след това отново да преместите вниманието си върху самото чувство, убеждение или усещане?
Направете 3 пъти това преместване между противоположностите. Какво изпитвате сега относно залепналата същност?

6. Каква значима служба или полезни неща върши за вас залепналото чувство, убеждение или усещане? Дайте си достатъчно време за отговор и го запишете. Изпитайте напълно значимата служба или полезните неща, които върши за вас залепналото чувство, убеждение или усещане.

7. Благодарност. По всякакъв начин, който ви се стори подходящ, дайте на своето чувство, убеждение или усещане да знае колко много сте му признателни за работата, която върши за вас. Изразете благодарност с максимална сърдечност и убеденост на глас.

8. Ако след 10 год се огледате назад, как ще се чувствате по отношение на факта, че даденото чувство, убеждение или усещане е било прието от вас сега? След като го приемете, как ще го оцените?

9. Залепналото чувство, убеждение или усещане има начало, среда и край. Вие вече сте създали началото и средата, а сега създайте желания край как сте приели това чувство, убеждение или усещане. Пълноценно изпитайте този край.

10. Ако някой друг изпитваше вашето чувство, убеждение или усещане, как би го приел той? Какво би го накарал да приеме по-леко тази същност?

11. Въобразете си, че това чувство, убеждение или усещане образува около вас затворен заплашителен кръг. Какво изпитвате?
Въобразете си, че залепналото чувство, убеждение или усещане приема образа на усмихнато лице. Какво изпитвате?

12. Ако прилепналото чувство, убеждение или усещане изисква опрощение, преди да бъде прието, меко натиснете 12 пъти центъра на месестата област между палеца и показалеца и произнесете убедено на глас: "Аз площавам на себе си, на другите хора, на събитията и на самата вселена за съществуването на това залепване."

13. Позволете си отново напълно да изпитате прилепналото чувство, убеждение или усещане, без каквото и да е намерение да го удържате или избягвате. Ако все още нямате пълно приемане, повтаряйте процеса.

...заради цвета на житото...

Менсинг
Има една техника, при която хващаш по особен начин главата си-с едната ръка слагаш дланта между веждите си, палеца и кутрето сочат хоризонтално наляво и надясно, а трите останали пръста лягат хоризонтално. Центърът на дланта ляга върху третото око. С другата ръка хващаш изпъкналата част на тила отзад на нивото на горната част на ушите и казваш:

Аз изчиствам всичко, свързано с този проблем (казваш проблема) в моето битие и моето тяло.
Аз изчиствам всички емоции, свързани с този проблем в моето битие и моето тяло.
Аз изчиствам всички части на този проблем в моето битие и в моето тяло.
Аз изчиствам всичко, свързано с този проблем, във всички скрити части и извън моето тяло.
Аз прощавам на себе си, на останалите и на цялата вселена за съществуването на този проблем.
Аз моля моето подсъзнание да ми подаде друг проблем за изчистване.

Тази поза с ръцете се нарича Поза на удържане на меридианите и по този начин се докосват всички енергийни центрове в главата.


1. Отпуснете се и се подстройте към проблема. В началото трябва просто да мислите за него. В течение на процесинга, ако ви се случи да го почувствате, то почувствайте го безопасен и приемлив. В началото просто мислете за него, за да се завъртят нещата. Ако не можете да го почувствате, няма страшно, процесът ще работи при всички положения.
2. След като се подстроите към проблема, мислейки за него или чувствайки го, започнете циркулиращо (кръгово) дишане и го поддържайте в течение на целия процес. Кръговото дишане ковфортно свързва вдишването с издишването. Издишването е разхлабено, без никакъв контрол. Трябва да дишате или само през носа, или само през устата. Не смесвайте носово с устно дишане; или едното, или другото. Не се опитвайте да правите дишането съвършенно, просто не правете почивки нито в края на вдишването, нито в края на издишването. Дишането е като непрекъсната верига. Ако срещате паника или много мощна травма-забавете дишането си и е добре край вас да има някой, омуто се доверявате.
3. Заемете поза УДЪРЖАНЕ НА МЕРИДИАНИТЕ (описах я по-горе). Областта на дланта и палците на дясната ви ръка покрива голяма част от натрупванията на енергийните меридиани, минаващи през предната част на мозъка. Тази област е мощна енергийна област и изпълнявайки такъв обхват с ръката, вие обхващате всички съдове и меридиани в унисон.
4. Изпълнявайте кръговото дишане и удържането на меридианите с двете ръце и внасяйте всеки проблем ( чувство, вяра, физическо усещане и т.н.) в своето съзнание и нека този проблем остане там, докато внезапно не се разреди. Вие ще почувствате противоположното на това, което сте чувствали в началото.
Поместите свою левую лодыжку поверх правой, и пусть кончик языка касается неба.
Поместете своята лява ??? върху дясната и нека върхът на езика докосва небцето.
5. След това казвате изреченията:

Аз изчиствам всичко, свързано с този проблем (казваш проблема) в моето битие и моето тяло.
Аз изчиствам всички емоции, свързани с този проблем в моето битие и моето тяло.
Аз изчиствам всички части на този проблем в моето битие и в моето тяло.
Аз изчиствам всичко, свързано с този проблем, във всички скрити части и извън моето тяло.
Аз прощавам на себе си, на останалите и на цялата вселена за съществуването на този проблем.
Аз моля моето подсъзнание да ми подаде друг проблем за изчистване.

Вие можете да си конструирате свои собствени изречения. Произнасяйте ги само веднъж, а след това позволете на енергиите да разтворят проблема ви.
Можете да правите следното:
-Просто обръщате внимание на проблема, разглеждате го.
-Прогресирайки, ще се сблъсквате със свързани проблеми, които ще изплуват и ще се очистват. Можете да оставите просто на автопилот и наблюдател, като в същото време процесът работи. Просто позволявайте на произтичащото да върви по реда си.

...заради цвета на житото...

Флеминг Фанч-Диалози

Една от основните задачи на процесинга е да се освободи това, което е прилепнало. В основата си това са застинали мисли и емоции. Това е, което ние наричаме "заразена" област; мисъл или емоция, закрепени по не най-добрия начин. Отсъствието на поток предизвиква натрупване на заряд или тежест. Ние искаме отново да ги приведем в движение.
Тази вселена е подвижна, тя постоянно се движи и видоизменя. Ако нещо стои застинало, то не е от тази вселена.
Просто казано, в процесинга неподвижните образувания се разбиват и привеждат отново в движение. Когато това стане, процесингът е завършен.
И преди вие да скочите и да хукнете да унищожавате всички застинали мисли на света, дайте малко да смалим ентусиазма. Има фиксирани идеи, които отлично служат на човека, ние искаме да разрушим само неефективните и ония, които пречат.
Майсторлъкът при процесинга е да се спре точно тогава, когато клиентът е получил максимални изменения и точно преди точката, в която той ще започне да се съпротивлява на продължаването на процеса.
Не е нужно човекът да бъде убеден в реалността на собствените си мисли в началото. Напълно достатъчно е той да си мисли, че това е просто въображение и така да не изпитва необходимост да защитава правилата и законите на реалната вселена.
Работи се с миналото, настоящето и бъдещето. И трите могат да бъдат променени и в реалността. Вие можете да повлияете на миналото и то може обратно да ви повлияе на настоящето.
В процесинга ние вземаме нещо от царството на подсъзнанието на личността и я подбуждаме да го изследва и разбере, че тя се явява негова причина, след което го преобразуваме и връщаме обратно.

Главен сигнал за прилепналост е появата на нелогичност. Търсете именно това, което е нелогично и започнете да го изследвате, без да обръщате внимание на всевъзможните "логични оправдания", търсете все по-дълбоко, докато стигнете базисната нелогичност, върху която е построена цялата останала. Когато човекът стигне до базисната нелогичност и я осъзнае, цялата верига се изправя.

Най-често използваните инструменти при процесинга са:
Диалог
Проследяване на нелогичностите
Преосмисляне-да се видят нещата от друг ъгъл
Разфиксиране-освобождаване от фиксирани идеи
Повторно преживяване-на емоциите
Рекурсия-повтаряне на едно и също действие или реакция, за да се освободи реакцията от него-изчерпване на бутоните
Обединение на противоположностите-в самата личност
Възвръщане на загубените части-всеки човек раздава частици внимание от себе си несъзнателно или пък те му се отнемат; така намалява собствената си сила
Процесинг на възприятията-отделяне на възприятията от събитието и тяхното видоизменяне
Процесинг на същностите-обръщане към явленията и частите като към живи самостоятелни същности


Рекурсията действа с помощта на изчерпването на достъпните отговори. Съсредоточавайки вниманието на някаква тясна област, човек изчерпва всички възможно реакции от нея, след което е принуден да погледне по-дълбоко и да намери друго виждане относно нея.

В процесинга е наложително да се говори за това, което съществува, което го има, а не което го няма, което липсва.

Ако клиентът е заседнал в това, което би трябвало или не би трябвало да се случи, въпросите могат да бъдат:
Какво ще се случи, ако направиш Х?
Какво ще се случи, ако не направиш Х?
Какво няма да се случи, ако направиш Х?
Какво няма да се случи, ако не направиш Х?

Преосмислянето е изменение на значението на идеята, тя се помества в други рамки, така че престава да бъде проблем. Това обикновено става или с изменение на съдържанието на идеята, или на ситуацията. Понякога човек чувства идеята си напълно отрицателна, чрез преосмислянето той може да я изнесе от ситуацията, в която тя вреди и да я прехвърли в ситуация, в която може да му бъде полезна.
Пример:
-Моята жена непрекъснато ми крещи в къщи.
-О, значи тя е загрижена за теб.
Много е полезно да се представят различни гледни точки.
-Как би изглеждало всичко това от неутрална позиция?
-Ако ти притежаваше цялата си увереност и смелост, какво би станало различно?
-Какъв урок можеш да извлечеш от това?

-Какво направи той с теб? - поставя човека в пасивна ситуация.
-Как ти попадна в тази ситуация?-го прави причината за нея.

Същността на обратното проследяване е да се движим от резултата към настоящото положение:
-Какво ти е необходимо, за да получиш този резултат?
-Какви ресурси ти трябват?
-Какво ти е нужно, за да ги получиш?
-Какво трябва да направиш преди това?
-Каква първа стъпка можеш да направиш точно сега?
-Нужно ли ти е нещо, за да се решиш да направиш тази стъпка?

Това, което се говори явно, е повърхностната структура. Това, което човек осъзнава. под него има по-дълбока структура и тя е същността на проблема. Тази по-дълбока структура едва ли е набор от думи, по-скоро тя е комплекс от възприятия, усещания, идеи и т.н. Когато човек говори, той пропуска някаква част от по-дълбоката структура. Възстановяването на пропуснатия материал дава ключовете към подобряването на ситуацията.
Основни категории пропуски и изкривявания:
1. Прост пропуск-изпуснати са подробностите и движещата сила.
-Сърдит съм.
-На кого си сърдит? За какво си сърдит?
2. Обобщаване.
-Не ме уважават.
-Кой не те уважава?
Всички, никой, винаги, никъде.
-Липсва ми увереност.
-В какво точно ти липсва увереност?
3. Пропуски в сравненията.
-По-добре да си вървя.
-По-добре от какво?
4. Загуба на авторитета или източника.
-Хубаво е да си вежлив.
-Кой ти го е казал това?
5. Указване на необходимостта. Изпуснати са причината, следствието.
-Трябва да се грижа за нея.
-Какво ще стане, ако не се грижиш? Какво няма да стане, ако се грижиш?
6. Указване на възможността.
-Не мога да стана по-добър.
-Какво ти пречи?
7. Неуточнен глагол.
-Той не ме обича.
-Какво точно те кара да мислиш така?
Обобщение, прието за даденост, и загуба на връзка с конкретното действие, причинило обобщението.

Отрицанието
Подсъзнанието игнорира отрицанието. Ако си казвате:"Не трябва да пуша", подсъзнанието възприема "Трябва да пуша", защото изобщо не разбира"НЕ".
Страхът действа по същия начин както силното желание. Ако панически се страхувате от нещо, го привличате със същата сила, както ако го желаехте. За подсъзнанието вниманието ви към него е все същото, останалото са умствени еквилибристики.
Никога не се съсредоточавайте върху онова, което го няма, а само върху онова, което съществува. Ако погледнете в портфейла си и видите 5 лева там, не казвайте тези пари няма да ми стигнат за килограм месо, кажете-Те ще стигнат за плодове и зеленчуци.

Във всяко събитие има 4 различни позиции на възприятие:
1. На самия действащ участник в събитието.
2. На друг участник в самото събитие.
3. На страничен наблюдател, присъствал на събитието.
4. На неприсъствал човек, на който му се разказва за събитието.
Например ако Джо се подстригва, той е в позиция 1, фризьорът в позиция 2, друг чакащ клиент в позиция 3 и жената на Джо в позиция 4.
Преживяването на събитието от максимален брой позиции проявява нови възможности и нов смисъл в него. Човек обикновено е зафиксиран в една позиция и разглеждането на други позиции го разфиксира.
-Шефа ми крещя.
-А как мислиш, се чувстваше той при това?
Изменението на позицията е чудесен способ, когато някому липсват достатъчно възможности.
-Ситуацията е извънредно тежка.
-А какво би направил, ако беше Супермен?
Нежелателното поведение е много тежко да бъде преосмислено в първа позиция, но ако се премести във втора, то може лесно да бъде разгледано и с него да се направи нещо.
Фиксираната идея е представа, взета от конкретна ситуация и използвана навсякъде без каквато и да била проверка. Това е мисъл, възприета като вечна истина.
Фиксираната идея указва на област, в която човек не възприема. Той не възприема реалността, а идеята си. Заради нея проблемите в дадената област не се решават, понеже човек не ги вижда такива, каквито са. Фиксираната идея (постулат) създава видимост на пълен порядък, поради което около нея се натрупва област на неосъзнат скрит безпорядък.
Фиксираната идея няма да се предаде доброволно. Тя има тенденцията да се изплъзва и да отрича своето съществуване. Трябва да притиснете човек в ъгъла и да го накарате точно да изкаже идеята, преди да признае, че тя съществува.
Фиксираната идея по същността си е къс нелогичност, използван като база за построяване на логичност.
Най-ефективният способ за достигане до фиксирана идея е въпросът ЗАЩО?
-Няма да се омъжвам повече.
-Защо?
-Защото мъжете са ...
-Защо мислиш така?.....
Когато приближавате към фиксирана идея, разговорът става фиксиран, човек започва да говори нелогично или пък твърде самоуверено, когато в реалността не може да се справи с областта.
Ние не се стараем да намерим логична причина при приближаване до постулата, ние се стараем да накараме човека да види нелогичната причина. Въпросите се задават бързо, за да не може той да намери рационално "обяснение". Той по-скоро трябва необмислено да изкаже някакъв довод.
Това е игра, в която човекът се опитва да даде логично обяснение, а вие се опитвате да го хванете в използването на основна нелогичност.

Основните способи за разфиксиране на фиксирани идеи са:
-Определете начините, по които фиксираната идея е послужила на човека.
-Изследвайте последствията от използването и неизползването на идеята.
-Поместете идеята в ситуация.

-Какво ти е помогнала тази идея да достигнеш?
-Какво е предотвратила?
-Какво ти позволява да правиш?
-Решение на какво е била?
-Поставя ли тя другите в неизгодно положение?

Изследването на последствията е особено приложимо, когато човек е длъжен или не може да направи нещо.
-Какво би станало, ако направиш....?
-Какво би станало, ако не направиш....?
-Какво не би станало, ако направиш....?
-Какво не би станало, ако не направиш....?

Поместването в ситуация:
-В какво е ценността....?
-С какво е важна....?
-Кога ....може да бъде подходяща?
-Кога ....може да бъде неподходяща?
-С какво....може да се сравни?

Работата с фиксираната идея е завършена, когато човек може свободно да я приеме или отхвърли, когато той има избор относно нея.

Ако вие не сте преживяли онова, което е трябвало да преживеете, се случва нещо интересно. Вие като че ли правите моментна снимка на събитието и я взимате със себе си, за да можете да я разгледате по-късно.
Ако в събитието има повече емоции или информация, отколкото можете да обработите, вие правите факсимиле-моментна снимка, което в бъдеще продължава да настоява на това да бъде обработено. То се активира винаги, когато в обкръжението се появят сходни обстоятелства и човек започва да реагира на факсимилето, а не адекватно на реалността.
Затова трябва да се обработват и повторно преживяват и преразглеждат всички факсимилета, които се откриват по неадекватно и нелогично държане.
Ефективен подход при разглеждането на факсимилето е да се вкарат в него нови ресурси. То не е било обработено в момента на възникването му, защото човекът не е имал достатъчно ресурси.полезни способности, различна гледна точка, нови възприятия, разумност. Обикновено има цяла верига нежелателни факсимилета (вторични енграми) след първото базисно произшествие.
Най-важното, което трябва да се извлече от застиналото произшествие, това са уроците, които е трябвало да бъдат научени от него, а не са били.

Има цял клас техники, които носят името Гещалт-процесинг.
Гещалт това е всяка цялостна структура, която има свойства, неможещи да се извлекат от свойствата на съставните и части. При този процесинг всяка част от човека може да се разглежда като отделно самостоятелно цяло със собствено съзнание. Основните техники са:
-Обединяване на противоположностите.
-Възвръщане на изгубени части.
-Прояснение на същности.

Обединяване на противоположностите се основава на принципа, че ако човек се фиксира на един начин на съществуване, той автоматично създава и противоположния, при което го отхвърля. Ако той не поеме отговорност и за двете си страни, между тях протича постоянна борба.
Клиентът се сърди. "Може би у теб има част, която се сърди? Защо се сърди тази твоя част? С какво ти помага на теб тя по този начин? А къде е оная част у теб, която не се сърди? А какво ти носи тя? А какво е неспособна да направи тя, че да има нужда от другата твоя част?"
В края се оказва, че двете противоположни части съществуват, защото всяка една поотделно не е достатъчна и има нужда от качествата на другата. Ако не могат да се обединят тези противоположности, то поне могат да се научат да живеят в мир една с друга и да се уважават заради това, което нямат, пък другата има.

Възвръщане на загубените части това е връщане на части, които личността е загубила или е дала доброволно или са били откраднати от нея. Особено травмиращите произшествия водят обикновено до разпиляване на личността на части и загуба на някои от тези части, които остават при произшествието завинаги. Друг път тези части остават с друга личност или в някакво приказно друго измерение. Когато се опитваме да ги върнат, те може и да не пожелаят в началото и може да се наложи да ги увещаваме или да им обещаваме нещо (което по-късно да изпълним).
Примерно детето в нас може да се окаже някъде останало в миналото на 5-годишна възраст. Можем да го намерим да си играе с кукли в задния двор и да не пожелае да се върне с нас. Тогава трябва да го увещаваме какво ще направим за него и как ще се променим, за да се чувства то по-добре с нас, отколкото там, където е било досега.

Същността може да бъде част от по-голямо цяло и в същото време сама да се разделя на отделни същности. Другото и название е холон. Холон може да бъде всичко, което ви е угодно. ДИР-а, темата, човек, ръка, нокът, Втората световна война...
С процесинг на същностите се занимават много предмети-Екскалибур, Гешталт-терапия, Невро-лингвистическо програмиране, Холодинамика, Шаманство, Магика и т.н.
Ако примерно имате нежелателно усещане, можете да го преминете с процесинга на повторното преживяване, но можете и чрез процесинга на същностите. Той е насочен повече към уважението и целостта на този холон-съответното усещане. Ето примерни стъпки:
¤ Отбележете, че пред вас се намира именно същност
¤ Влезте в общуване с нея
¤ Изяснете какво всъщност се опитва да направи тя
¤ Решете дали тя се явява част от вашето пространство
¤ Изяснете какви ресурси не и достигат
¤ Свържете я с недостигащите и ресурси
¤ Помогнете и да получи по-голяма свобода на избор
¤ Ако е нужно, съгласувайте я с другите същности
¤ Пуснете я да се занимава със собствените си дела
За да разберете същността, трябва да възприемате, а не да изчислявате логически. Трябва да сте готов да общувате с нея извън собственото си съзнание. Голяма част от работата се върши от подсъзнанието не просто, защото вие сте забравили за него, а защото просто то върши по-добре тази работа от собственото ви съзнание и не желае да му разкрива секретите си.

Вашият център на съзнание е само малка част от вашата битийност. Това е тази част, която осъзнавате най-добре и която сте свикнали да отъждествявате със себе си. Но това не е най-умната ви част. В подсъзнанието се намират невероятни сложности, които излизат далеч извън настоящите ви съзнателни способности дори за разбиране. Съзнателно вие можете да проследявате не повече от 3 до 7 единици едновременно, в същото време подсъзнанието жонглира с милиони единици информация едновременно. Не си мислете, че на сегашното си ниво можете да поемете отговорност на съзнателно равнище за всичко това. Пък и няма необходимост-то и така функционира безупречно.
В много ваши части извън съзнателното ви ниво има построени защитни механизми, които не ви дават възможност да повредите несъзнателната част от себе си съзнателно.

Планетата земя е достатъчно замърсено място с всякакви безпризорни мисъл-форми. При контакт е много лесно да прихванете "чужди вещи". Добре е да си изработите метод, с който периодично да си прочиствате собственото пространство и себе си от такива "придобивки". Различавайте временните, случайно присвоени мисъл форми от постоянните същности у човека. първите са безпризорна енергия или мисъл-форма, която се отстранява дори с няколкоминутна релаксация и очистване на ума.

ДЕИР



[линк]

[линк]


[линк] - Оптични илюзии


[линк] - Предизвикателството на Ранди


[линк]

[линк]

Планетата земя е достатъчно замърсено място с всякакви безпризорни мисъл-форми. При контакт е много лесно да прихванете "чужди вещи". Добре е да си изработите метод, с който периодично да си прочиствате собственото пространство и себе си от такива "придобивки". Различавайте временните, случайно присвоени мисъл форми от постоянните същности у човека. първите са безпризорна енергия или мисъл-форма, която се отстранява дори с няколкоминутна релаксация и очистване на ума.

Съществуват много и различни предмети, занимаващи се със същностите: екскалибур, гещалт-терапия, невро-лингвистично програмиране, холодинамика, шаманство, магия и т.н.

Фанч предлага такъв подход към същностите, които са съставна част от нас самите:
-Отбележете, че тук се намира именно същност
-Влезте в контакт с нея
- Изяснете си какво всъщност тя се опитва да направи
-Решете дали тя се явява част от вашето пространство
- разберете какви ресурси не и достигат
-Свържете я с тези ресурси
-Помогнете и да получи по-голяма свобода на избор
- Ако е необходимо, съгласувайте я с други същности
-Оставете я да върши делата си.

За да се разпознае проявлението на същността, трябва да се възприема, а не да се изчислява логически каква тя трябва да бъде. Трябва да бъдете готови да си въобразите това, за да можете по-добре да го възприемете. Трябва да съумеете да оставите настрана рационалния си ум.
Когато искаме да общуваме със същност, трябва да бъдем готови за това, че тази информация може да бъде неподходяща същността да ви я съобщи съзнателно. Вашият съзнателен ум невинаги знае всичко най-добре. Има части от вашето подсъзнание и свръхсъзнание, които отлично работят самостоятелно и засега не държат много да разкриват природата си на съзнанието ви.

Изчистването на пространството ви от случайно привнесени същности е малко по-друга тема. Вие не сте длъжни да се обръщате към тях като към индивидуалности и да се бъркате в личните им проблеми.
Няма смисъл да считате нещо за същност, когато то не е свързано със собствената ви игра. ЗА КОГО това е същност? Това, че за някого това нещо е важна и ценна същност, за вас може да бъде просто случаен шум, ако влезе в личното ви пространство. На практика вие трябва да уважавате целостността на другите личности, не приемайки техните лични същности като свои собствени.

Добре , но какво като получа съобщение/ послание/ ?
Понякога чувствата които усещаме са недопустими според съществуващите норми и ние знаем защо ги получаваме но не можем да се отърсим от тях?
" Дяволът " ни изкушава....

А друг път няма нищо недопустимо, но ние толкова сме свикнали да анализираме чувствата, вместо да ги прочувстваме, че нахалост тормозим себе си и другите-от невежество.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Дианетика


2012

Методи на интеграция

Комуникацията като показател за нивото на тона

Отношението към реалността на различните тонове

Аналитичен и реактивен ум и енграми

Миналото

НАБОЧ

Кибалион


Дарът на Атиша-Ошо

Знаците (р)

Интелектуалните модели (руски)

Визуализации

Бутоните

Етика, оверти и съвест

Всичко е игра

Сервисно факсимиле

Качеството на времето

Две правила за щастлив живот

За собствената правота

Ползата и нуждата от желанията


Асоциалните личности

Верищагин

Егрегори и тънката седморка (Подводни)

10те стъпки на процесинга

Менталната практика (руски)

Истините не са равностойни

Посланието на Карлос Кастанеда

Ръководство за начинаещия медитиращ

Четирите нива на преработка на планетите

Климов-властта и дегенератите

Феноменът на 20-и век - човекът-маса (руски)

Символът на пеперудата

Техника ЧЕРНО И БЯЛО


ВЕНЕРА 2004-2012

Календар на маите

ЗОАР

7-те нива на Бог

Теория на хаоса

5 тибетски упражнения на Келдер

Източни притчи

Холографски модел на човешкия мозък

Обучение


РАМ ДЗЪ - ПЪТ НЯМА

2012 - от 2009

Психология на подсъзнателното - Подводни

Светът, в който живеем, и това, което се случва

Възприемане на реалността

Норбеков - ставна гимнастика

Башар

1.1. Процесинг на вниманието
Оглеждайте се наоколо и забелязвайте различни неща, точно отбелязвайки точките и бързо преминавайки от една към друга.

1.2. Духовен вариант
Започнете с обикновения процесинг на вниманието, седейки в удобно положение. След като възприятията ви се прояснят, затворете очи и правете същото, оглеждайки стаята с помощта на въображението.

2.1. Обективно докосни и се отдръпни
Изберете предмет. Изберете точна точка на предмета. Докосвайте я и се отдръпвайте дотогава, докато не изпитате хубаво чувство към нея и тя не просветлее. След това изберете друга точка на предмета и правете същото. Продължавайте, докато не започнете да изпитвате хубаво чувство към целия предмет.

2.1.а Избирайте случайни точки на предмета, докосвайте ги и се отдръпвайте, докато реално не почувствате, че можете да владеете този предмет, способност да го контролирате и управлявате. Това упражнение може да изпълнявате и без първото.

2.2. Умствено докосни и се отдръпни
Докосвайте и се отдръпвайте умствено, все едно, че пускате лъч от ума си. Може с отворени и затворени очи.

2.4. Управление, общуване и обладание (УОО)
а) Погледни тази стена
б) Приближи се до тази стена.
в) Докосни тази стена.
г) Обърни се.

2.5. Точно управление
Изберете лек предмет. Изберете две точки. Точно премествайте предмета от едната точка в другата, стараейки се движението да бъде с еднаква скорост и поставяйте предмета на точните места без колебание. Всеки път пускайте предмета, а след това го взимайте отново.



3.1. ОТНОШЕНИЯ
Изберете безобиден предмет. Погледнете го и почувствайте към него нещо положително. Решете, че го обичате, че той е красив, забележителен и т.н. Зарадвайте се, че той е тук. Изпълнявайте няколко минути.
След това сменете отношението на противоположното, решете, че го ненавиждате, че той е ненавистен, уродлив, опасен и т.н..
След това отново превключете наобратно.

3.2 Асоциации
Изберете голям предмет. Спомнете си предмет, който реално съществува, но е глупаво да бъде асоцииран с този. Примерно избирате конкретен шкаф и в качеството на глупава асоциация канализационна шахта.
Погледнете на предмета и веднага помислете за другия предмет. Погледнете шкафа и веднага помислете “канализационна шахта”. Ако можете, визуализирайте канализационната шахта.

3.3. Емоции
Изберете предмет. Представете си, че ви е жал за него. След това си представете, че него го е жал за вас. След това изберете друг предмет и направете същото.
След това направете същото с тъгата, страха, злобата, скуката и радостта.

3.3.а Изберете предмет и последователно включвайте към него печал и щастие.
След това страх и смелост.
След това ненавист и любов.

3.4 Машиналност
Затворете очи и отбележете какво виждате. Направете малко встрани умствено копие на същото. След това направете повече копия-отляво, отдясно, отгоре, отдолу.
Отворете очи. Отбелязвайте в стаята това, което ви харесва.
Отново затворете очи, отбележете какво виждате и направете умствено копие. Променете цвета му, пак променете цвета му..

3.6. Конфронтация
Просто седете и гледайте нещо, не обръщайте внимание на тялото или ума си и нищо не правете с тях. Тренира способността да се удържа позиция в пространството.

3.7. Удържане на ъглите
Затворете очи. Насочете вниманието си към двата задни ъгъла на стаята. Задържайте вниманието си там. След няколко минути отворете очи и се огледайте, отбелязвайки вещите, които ви се струват реални.
След това отново затворете очи и отправете вниманието си към четирите задни ъгъла едновременно.
Отворете очи и се огледайте, отбелязвайки вещите, които ви се струват реални.
След това опитайте с осемте ъгъла на стаята.
Отворете очи и се огледайте, отбелязвайки вещите, които ви се струват реални.

3.8. Другите хора
Излезте на улицата. Изпълнявайте всяко действие, докато не изпитате добро отношение. Отбелязвайте отделните хора. Отбелязвайки някого, просто го погледнете и вземете решение, че му позволявате да бъде такъв, какъвто е.
След това отбелязвайте отделните хора и решавайте, че дълбоко в себе си те ви обичат, независимо от външните демонстрации. И решете, че дълбоко в себе си вие ги обичате също.
След това отбелязвайте другите и се стремете да ги видите като безкрайни богоподобни духове.
Сега отбелязвайте отделните хора и мислено потвърждавайте тяхното битие тук и сега.



СУБЕКТИВНИ ПРОЦЕСИ
4.1. Спомняне и забравяне
а) Спомни си нещо, което не си против да си спомниш.
б) Спомни си нещо, което не си против да забравиш.

4.2. Да се съгласяваш и да не се съгласяваш
4.2.1.
а) Намери нещо, с което не си съгласен;
б) Намери нещо, с което си съгласен

4.2.2. Вземи някаква идея, наприме “Земята е плоска” и последователно се съгласявай и не се съгласявай с нея, докато не почувстваш, че можеш да я управляваш. После избери друга. Идеите могат да бъдат истина, лъжа или неопределени.

4.3. Важност
а) Реши, че нещо е важно
б) Реши, че нещо не е важно

4.4. Симпатия (афинитет)
а) Спомни си нещо, което би ти харесало
б) Спомни си нещо, което би харесало другиму

4.5. Мисъл
Просто намерете нещо, което бихте могли да помислите за:
а) Майка си
б) Енергията
в Пространството
г) Времето



КОНФРОНТАЦИЯ НА МИНАЛОТО
6.1. Просто спомняне – симпатия
а) Спомни си случай, когато си се харесвал някому
б) Спомни си случай, когато някой ти е харесал
в) Спомни си случай, когато двама са се харесвали

6.2. Просто спомняне – съгласие
а) Спомни си случай, когато някой се е съгласявал с теб
б) Спомни си случай, когато ти си се съгласявал с някого
в) Спомни си случай, когато двама човека са се съгласявали един с друг

6.3. Просто спомняне – общуване
а) Спомни си случай, когато някой е получавал удоволствие, разговаряйки с теб
б) Спомни си случай, когато ти си поучил удоволствие, общувайки с някого
в) Спомни си случай, когато двама човека са получавали удоволствие, общувайки един с друг.

6.4. Просто спомняне – разбиране
а) Спомни си случай, когато си чувствал, че някой дейтвително те разбира
б) Спомни си случай, когато си чувствал, че действително разбираш някого
в) Спомни си случай, когато си чувствал, че двама човека действително се разбират един друг

6.5. Просто спомняне – възприятие
а) Спомни си случай, когато си видял нещо красиво
б) Спомни си случай, когато си слушал нещо благозвучно
в) Спомни си случай, когато си опитал нещо вкусно
г) Спомни си случай, когато си усетил приятен аромат
д) Спомни си случай, когато си усещаб нещо приятно

6.6. Подробно спомняне
6.6.1. Спомни си случай, когато си се наслаждавал на храната:
а) Кога беше това?
б) Къде?
в) Кой още беше там?
г) Отбележете цвета на вещите в дадения случай
д) Звуците
е) Мирис и други усещания
ж) Положението на тялото ви
з) Нещо друго интересно случваше ли се по същото време?
Сега си спомнете по-ранен случай на този и повторете горните въпроси.

6.6.2. Спомнете си приятен момент на близост.

6.6.3. Спомнете си случай, когато сте вършели работа, с която сте се гордяли.

6.6.4. Спомнете си случай, когато сте се развличали с други хора.

6.6.5. Как сте изследвали някакво приятно място.

6.6.6. Спомнете си случай, когатосте се радвали затова, че сте жив.



ГОТОВНОСТ И ДОСТЪПНОСТ
7.1. Готовност да узнаеш
а) Какво не би имал против да узнаеш за себе си?
б) Какво не би имал против да узнаеш за някой друг?
в) Какво не би имал против да узнае някой друг?

7.2. Да узнаеш за..
а) Какво не би имал против да узнаеш за своето тяло?
б) Какво не би имал против да узнаеш за своите приятели и любими?
в) Какво не би имал против да узнаеш за групите, в които си бил или си?
г) Какво не би имал против да узнаеш за обществото?

7.3. Напреднал вариант
а) Какво не би имал против да узнаеш за реалността?
б) Какво не би имал против някой друг да узнае за реалността?
в) Какво не би имал против другите да узнаят за реалността?

7.4. Битийност
а) Какъв/какво не би имал нищо против да бъдеш?
б) Какъв/какво не би имал нищо против някой друг да бъде?
в) Какъв/какво не би имал нищо против другите да бъдат?

7.5. Правене
а) Какво не би имал против да правиш?
б) Какво не би имал против някой друг да прави?
в) Какво не би имал против другите да правят?

7.6. Да имаш
а) Какво не би имал против да имаш?
б) Какво не би имал против някой друг да има?
в) Какво не би имал против другите да имат?

7.7. Да се съгласяваш и да не се съгласяваш
а) С какво не би бил против да се съгласиш?
б) С какво не би бил против да не се съгласиш?
в) С какво не би бил против да се съгласи някой друг?
г) С какво не би бил против да не се съгласи някой друг?

7.8. Изменения
Търпимост към промените и неизменността.
а) Против какво не би възразил то да се промени?
б) Против какво не би възразил то да остане същото?

7.9. В многолюдно място
Отбелязвайте хората и за всеки от тях намирайте нещо, което вие не бихте имали нищо против той да узнае.

7.10. Страхът да разбереш
а) Спомнете си или измислете ужасна “истина”, която бихте могли да узнаете.
б) Какви биха могли да бъдат последствията от това?

8.7. В многолюдно място
8.7.1 Отбелязвайте хората и си въобразявайте нещо, което бихте могли да кажете на всеки от тях. То може да бъде възмутително или неочаквано и нелогично.
8.7.2. Отбелязвайте хората и си въобразявайте нещо, което не бихте имали нищо против да ви кажат на вас. Пак това може да бъде нещо възмутително, неочаквано или нелогично.
8.7.3. Отбелязвайте двойка хора, не обезателно свързани един с друг, и си въобразявайте какво биха могли да си кажат един на друг.

8.8. Истинската свобода
а) Какво не би имал против да кажеш на някой друг?
б) Какво не би имал против някой друг да ти каже на теб?
В) Какво не би имал против някой друг да каже другиму?

8.9 Телепатия
а) Какво не би имал против да прочетеш в ума на другите?
б) Какво не би имал против някой друг да прочете в твоя ум?
в) Какво не би имал против някой друг да прочете в ума на друг?

10.1. Готовност
а) За какво би бил готов то да се случи отново?
б) За какво някой друг би бил готов то да се случи отново?
в) За какво другите биха били готови то да се случи отново?

10.5. Чуждите гледни точки
Спомнете си хора, които познавате, въобразете си един по един, че сте този човек и се оглеждайте около вас, все едно сте този човек, като че ли имате неговите емоции, отношение и гледна точка, преструвайте се, че сте този човек:
а) Вашите родители или възпитатели в детството
б) Всички учители, роднини, авторитети, които са ви оказали силно положително впечатление
в) Всеки значим сексуален партньор
г) Всички началници, гурута, колеги и т.н., оказали ви забележително влияние
д) Всички, които са ви били достатъчно близки, а след това са починали (обезателно продължете това, докато не остане никакво чувство на печал или загуба)
е) Герои, политици – всички, които са станали образец за поведение.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Въпросче. Как седят нещата в България?Учи ли се някъде, практикува ли се официално и какво се иска за да го практикуваш?

Отговорче.
Не се учи никъде, това не се води официална наука.
Положението с процесинга е доста объркано.
Автор и създател му е Хъбард, който пък си направил сциентологията и си го кътка там, не дава да се превежда от външни хора, не дава да се разпространява от несциентолози и прочие.


След време най-способните и умни са се отделили и са направили самостоятелни школи-Менсинг и Фанч подозирам примерно, че са такива, бивши, освен ако не са изчели всичко и не са тръгнали по самостоятелен път.

В България има една малка група сциентолози, както се водят, които обаче практикуват процесинг единствено от първо ниво, т.е. не дават ефект.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Ясно мерси.

съжалявам, ако обидя някого, но не мислите ли, че на тия жалки пороци, изброени в първия постинг, представящ обекта на процесинга, е грешно да се въздейства по други, още по-жалки и дваж по-порочни начини, като преименуване на истината с други етикети и пр. Питам в духа на същата тази анкетност, която можах да схвана, че представлява процесингът.