Болка

Как се справяте с болката?

Борбата е свършила, вече нищо не може да се направи, остава съмо болка в чист вид. Да я изместим от съзнанието си - не се получава - ще намери начин да си проправи път и ще се появи пак, дори и след време, без да е загубила от силата си. Единственият начин да преболи ли е?

Това му е цаката.
Отдай й се цялостно и тя ще премине през тебе, без да остави поражения.
Ще те направи по-силна и по... чувствителна към света около тебе!
Но все пак не прекалявай, че току виж започнало да ти доставя удоволствие.

Садо-мазо стори.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

А, тамън за процесинг е работата.

...заради цвета на житото...

М, да!
Остави болката на времето.
То най-добре знае какво да направи с нея...

You told I had the eyes of a wolf.
Search them and find the beauty of the beast!

Понякога като преболи става по-лошо. Болката преболява когато си отиде последната надежда.
Опитай се почувстваш отново себе си. Попитай се за своите желания. Припомни си какво означава цветът на изгрева, очите на мъж, който не те е наранявал (все оше) и се запитай какво още искаш да изпиташ освен борба и болка...

Болката изчезва, когато има осъзнаване. Но самото осъзнаване не идва толкова лесно, затова болката не си отива бързо.


Истината е земя без пътища!

Тц-не знае. Времето не лекува, с времето просто се научаваш да се пазиш от болното място. И да не го използваш по предназначение.

...заради цвета на житото...

Да се дълбае, да се търси, да се осъзнава.
Ще боли повече, но трябва да стигнеш дъното.
Иначе ще влезе в подсъзнанието и оттам ще продължава да ти трови живота.
Ако не я изчистиш (изживееш) докрай, ще носиш следите и в следващия живот.
Така е със всичко и за всички се отнася, но не се отчайвай.

Здравей

Бо Йин Ра казва, че в основата на всяко страдание винаги има една лъжа.
Ти трябва да я откриеш, тогава страданието загубва силата си. Потърси лъжата в твоето страдание.
Казва още, че има неща и събития, за които няма как да не страдаш. Просто не им отдавай повече време, от действително "необходимото". Иначе ще превземат силите ти, бавно ще те обезсилят. Когато се почувстваш готова да потърсиш лъжата в тях, направи го.

Здравей

Какво се има предвид под "лъжа"? Неосъзнаване на същността на нещата или?

А като стигнеш до там да осъзнаеш своето участие във всичко, своята вина за собственото ти страдание? Как се примиряваш с това? Някак си доста по-лесно е когато се изживяваме като невинни жертви на "съдбата"

За съжаление си права - с времето се научаваш да живееш с раните си. Ако се оставиш само на времето - заздравяват само повърхностно, а ти се научаваш да живееш така че да не ги разраниш и да прокървят отново... Което е далеч от оздравяване, нали:(

Осъзнаване на какво? И как става???

Да Наистина, това е с което се изкарвам на светло, но за съжаление има временен ефект:( Мисля че пълното осъзнаване на това какво се е случило и защо се е случило би имало много по-траен ефект... Но как да стане

Всичко може да се остави на времето, въпросът е дали то ще намери най-правилния начин или трябва да го търсим сами...

Какво е процесинг?

Мдаа, садо-мазо Но с приемането на личния принос за собственото ни страдание май става прекалено хардкор

Станало е нещо, реагирала си неадекватно, а после си се опитала да замажеш работата-пътища за това много. Единият е да се правиш, че нищо не е станало-докога ще издържиш с надеждата времето да заличи станалото?
Другият е да се самоубедиш, че си реагирала най-най-правилно. Тогава започваш да повтаряш същото действие, същата неадекватност-отново и отново, като така си себедоказваш колко си била права при сефтето.
Жена случайно загаря манджата, признава си пред себе си, тегли си една и вече е нащрек и не я загаря.
Жена загаря манджата, няма сили да си признае пропуска и започва да загаря манджата насетне, доказвайки си, че първият път всичко е било съвсем нормално, яде прегорели манджи и се самоубеждава колко по-вкусни са така.
Значи първата стъпка е да си дадеш сметка, да си признаеш, че си била неправа.
Това, което ни се случва, е благодарение на нашето подсъзнание. то няма друг език, освен езика на събитията, то ни праща различни събития и така се опитва да комуникира с нас. Трябва да разберем какво иска да ни каже, от ината ни да не разбираме се получава болката.

...заради цвета на житото...

Звучи зловещо.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Не съм казала това.Да търсиш вина и примирение - в никакъв случай.

Като откриеш грешките си, с това не свършва проблема.
Ще разгледаш проблема и от гледната точка на другия и самата ситуация.
Ще търсиш още причини и ще стигнеш до извода, че грешки няма, виновни няма.Нито другия, нито пък още по-малко ти.Ако не стигнеш до тук, нищо не си направила.

Обаче, сега се запитай: Защо тогава те боли?
Ето на това, ако си отговориш, вече ще е голям напредък.
Питай се и търси този, който го боли и защо - дълбоките причини, подводните течения, подбуди.Какво си очаквала и си искала, и защо?И още..., колкото се може по-надълбоко - това говари за някакви други потребности и незадоволени желания.
Така стигаш до дъното и корена на проблма.

А има начин, методика, по-малко да те боли и по-бързо да мине.Психолозите и психиатрите препоръчват непрекъснато да се връщаш въображаемо в ситуацията/те и да ги преживяваш отново и отново.И те ще започнат да се отдалечават и да ти стават чужди и скучни.
Това е според мен истинско "чистене".Да останеш само със спомена, но все едно ти не си го живла, а си само наблюдател.Така скъсваш окончателно с миналата си карма.Ставаш като нов човек, без минало.

В клуб Кастанеда сигурно могат да ти кажат повече неща.