Сбогом

В очите ти, пак се оглежда деня.
Смехът ти разрязва за миг тишината.
В ръката с цигара до тебе стоя,
в главата ми мисли - отлитащо ято.

Не зная какво, но нещо се случва,
усещане някакво, нещо фалшиво...
Гласът ти е същия, весел и звучен.
Оглеждам се тъжно в кафето горчиво.

Нима не усещаш тревогата в мен?
Нима моя поглед не те натъжава?
Ти знаеш защо те поглеждам смутен,
но знаеш ли, днес... с теб се прощавам.

Не искам да трия солени сълзи.
Не искам раздяла от филми лирични.
Мълчи... Не казвай: - Моля те остани!
Прошепвам ти: - Сбогом!... а как те обичам...

Почти ме разплака.
Тъжно...истинско...и невидимият въпрос :"Защо?"
Не отговаряй....

Under the crimson Wings of Hate where the lost are safe until they love again

Отиваш ли си вече, Обич моя,
та в мен отекват глухите ти стъпки
и миг, преди да свърнеш зад завоя,
подритваш любовта, покрита с кръпки...

Много стого и категорично!
Сбогом ,сбогом казах,
повече не ме търси!

Болката е силна...болката е тежка...болката е неописуема...но тя отминава!А,когато отмине остават тъжният спомен и красивите слова.