Виртуална изповед

Там ли си? Послушай още малко.
Всъщност – още малко почети...
Ай Си Кю-то не е със слушалка
и не можеш да ме чуеш ти...
Имам нужда да говоря ...
Някой да ме разбере.
В истинската ми история,
нещо трябва да умре.
Там, където съм, денят е вечер.
Утрото е изгрев на съня.
Да сънувам денем съм обречена,
а пък да живея - през нощта.
Сънищата ми са все кошмари,
а животът ми - подвластен
на Морфей.
Боря се със страховете
стари.
Ти си сън, не ме буди.
Недей!
Щом денят във мен нахлуе,
някой трябва да ме
прочете.
Някой трябва да ме чуе,
иначе - нощта ми ще умре.

Дойдох,видях,победих!

Там, където съм, денят е вечер.
Утрото е изгрев на съня.


Толкова нежен зов скоро не бях чела.И танц между деня и нощта,в който сме
истинските ние.

Така е. Като си тръгнала натам, където всичко е обърнато обратно... Нощ, ден...

Ей, че е хубавко...

Under the crimson Wings of Hate where the lost are safe until they love again

Ще превърти часовника си времето,година след година ще летят.
Ще мерим с пристанища ирейсове,един живот преминал само в път
И рядко,много рядко ще се срещаме,по-между две дежурства на брега,
и дълго и смутено ще се вглеждаме,в иначе познатите лица.
И ще виним понякога намръщени несгодите МОРЯШКАТА-СЪДБА,
за кратките гостувания в къщи,за нашите негалени деца.
И все пак знам ако избираме,пак същата съдба ще изберем.
И даже ако трябва да умираме,пак сили ще намерим да умрем.

ТАМ КЪДЕТО СВЪРШВА ТЪРПЕНИЕТО --ЗАПОЧВА ИЗДРЪЖЛИВОСТТА

Много, много хубаво... усетих го

...от селото до Мадрид
ще го ритам - да сме квит...

аууу...твое ли е?! много е хубаво...и много истинско