I lose control...

Мислех да не говоря повече тая вечер....

Но се наспах бързо... от 1.45 до 3.00.

Повече няма да спя за тая нощ.
Даже хапнах като се събудих. Грозде и сладолед.
Събуди ме някакъв вятър.
Папагалът (защо е в моята стая тая нощ?) не понася вятър.
И аз не понасям много неща, но не крещя и не блъскам по клетката си.
Или...
Не, бе! Даже мълча.
Или просто не спя, без да будя останалата част от света.
Ха! И телефонът ми звънна ... 4.50!
Грешка! Разбира се, че е грешка....
Непознат номер. Не! Не номера с грешката, а тоя, от който ми звъннаха по погрешка.... ми е непознат.
Подяволите, не само папагалът ми споделя безпокойството си от вятъра.
Но и защо и този с грешката го направи с мен.
Вятърът ли разказа, че съм будна.

Докато вятърът просъскваше през полуотворения прозорец се замислих, как хората преживяват ветровете.
Скриват се. затварят прозорците.
Отворих. Блъсна ме топъл въздух. Задушно е. Навън всичко е покрито с листа. натрупало е докато съм спала.

бурята съскаше толкова силно, че ако бях изкрещяла нещо сега... едва ли някой щеше да го чуе ...

най-много вятърът да го понесе и да го стовари някъде когато се умори.
Или ще го носи със себе си, докато срещне дъжда и той го стопи и го превърне в локва на асфалта.

не изкрещях и затворих прозореца.

Заваля. Тихо. И вятърът утихна.

Сълзите дъжд ли са.

Не ми се плаче.
А и не ми пука от вятъра. Сложих си слушалките.

…
I lose control because of you babe
I lose control when you look at me like this
….

You and I - Scorpions….




когато се събудите навън вече ще е красиво утро...))))

дъждът изчисти всичко )))))))))))))

ама, нещо оплакваш ли се сега...

lipsvash mi mamka mu
iskam da me pokanish u vas
da duha viatur
a nie da se svrem na edin divan
da si pivame po malko
i da cheta po liceto ti dumite koito izrichash

vsichki znaiat kakvo e bolka, popravka, jivot...
no v tvoite ochi e napisana na ezik koito razbiram

Sol, edni ot nai-hubavite neshta sa mi se sluchvali u vas ili v tvoita kompania. Blagodaria bi bilo klishe, puk i za kvo... blagodaria vinagi e kum kraia na neshto. nikoga ne e bilo nachaloto. zatova niama blagodaria.

Sigurno vinagi shte sujeliavam za apartamenta v strelbishte.
vse edno
i takova
i ne znam
i ne iskam da kazvam poveche

znam samo che ima malko hora s koito se razbirame kakvo e, kakvo triabva da bude, i, Gospodi, kolko e prostichko vsushtnost... "Prosto iskam niakoi da..."

usmivki ot mainaguzinino i daje moje da si pusna "still lovin' you" che da sinhronizirame muzikata

Иска ми се да се напием, да си разкинем ризата и да се манем от тоя живот!

обичам те, приятелю!

винаги ще има красиви неща, там където се създават...

сам никой не може да бъде щастлив...

приятелите са тия, които макар и да знаят всичко за теб... когато летиш и когато падаш... , пак те обичат...

и ти ми липсваш.... каквото и да значи това ...

ама, нещо оплакваш ли се сега...

Iskam i az da se nakqrkam edin pqt pone s vashiya otryad za bqrzo reagirane.
Se mi e taya dali she e u vas,u nas ili kqde shte da e.
Samo vednqj!V ramkite na sledvashtite dve sedmici...
Pls

pupich, къде бе приятелю се криеш.

ти си като заря, бе
нема, нема, па току нещо си ебе майката )))))))))))

остави ми някакъв твой телефон.
на кю, на бележки, на мейл, по пощенски гълъб...
или направо вземи ми се обади, че ти изгубих дирите на теб.

а сега ми дай едно огънче, че едно приятелче ми скъта запалката тая вечер..
нема го назовавам.. само ще го погледна лошо....

ама, нещо оплакваш ли се сега...

А случвало ли ти се е да се събудиш ношно време да излезнеш на вън в парк и в гора, да чуваш в главата си - самотник си но, и ето го пак това но голямото НО аз съм до теб другите не те разбират но аз те разбирам и аз ще ти помогна да го преодолееш започни да ми го разказваш, и ти започваш да разказваш а ветровете гънат клоните на дърветата, луната бързо се движи току хоп и мрачен облак застане пред луната и в този момент от храстите излезне беззащитно куче дойде до до теб ти от силното смачкано небе и шума на, не не шума а страха на природата го чуеш в ушите си от уплаха и после хоп дишането това важно нещо с което природата ни е дарила божественото дихание и се нормализира започваш нормално да мислиш
Ей кучето влезе през вратата на мрака, а вратата на мрака ли е или глупостта да умножаваме страховете си, или нормално неукастрено храстче

наистина ли искаш да си говорим за любовта и страха...
аз май не.
уморих се да говоря за това, а и да мисля май...
нищо не разбирам от шибания живот...
разкажи ми нещо смешно
например виц.

ти сега нещо оплакваш ли се...

В болницата за слаботелесни, един лежи и крещи - помощ, помощ, помощ
санитаря вика какво бе, а болния отговаря мравка мравка,санитаря му отговаря -ами убий я бе тъпак, а той му казва не мога тя ме влачи