две теми за обсъждане
4 отговора
186 прегледа
две теми за обсъждане
Тази сутрин бях на литургия в енорийската ми църква и в проповедта чух от свещеника две случки, които бих искал да предложа за мнение и обсъждане от наша си, православна гледна точка.
Преди да дойде в Русе, този свещеник служел в Две могили .Там имало брат и сестра, вече възрастни, и двамата глухонеми. Живеели в полусъборена къща и се препитавали къде с просия, къде с натурални подаяния.
Веднъж свещеникът разговарял с един стар човек и го попитал как мисли той, защо тези хора са сполетени от това бедствие - да се родят глухонеми. Старият човек отговорил:" Техният баща беше известен крадец на добитък. Крадеше най-вече овци и когато откраднеше някоя, отваряше й устата и й отрязваше езика с ножица, за да не може да блее ида не го издаде. Сега Господ го наказва и двете му деца да не могат да говорят"
Същият свещеник живеел в комплекс "Чародейка" . Във входа им били предимно семейства на моряци.
Един ден дошъл техник да им слага кабелна. За целта трябвало да се влезе в таванското помещение, което пък било заключено с дебела желязна врата, чиято бравабила ръждясала.
След като техникът не могъл по никакъв начин да я отключи, взел една кирка и започнал с нея да разбива вратата. Това траяло часове наред. През всичкото време никой несе показал навън.
Привечер свещевикът излязъл предблока и другите живеещи взели да го питат:"Отче, днеска кой апартамент обраха?" Той им отговорил"Не са обрали нищо, техникът за кабелната разбиваше таванското с кирка." Някой от съседите рекъл:"Е, бива ли тоя идиот да ни стряска. Поне сеир да имаше..."
Преди да дойде в Русе, този свещеник служел в Две могили .Там имало брат и сестра, вече възрастни, и двамата глухонеми. Живеели в полусъборена къща и се препитавали къде с просия, къде с натурални подаяния.
Веднъж свещеникът разговарял с един стар човек и го попитал как мисли той, защо тези хора са сполетени от това бедствие - да се родят глухонеми. Старият човек отговорил:" Техният баща беше известен крадец на добитък. Крадеше най-вече овци и когато откраднеше някоя, отваряше й устата и й отрязваше езика с ножица, за да не може да блее ида не го издаде. Сега Господ го наказва и двете му деца да не могат да говорят"
Същият свещеник живеел в комплекс "Чародейка" . Във входа им били предимно семейства на моряци.
Един ден дошъл техник да им слага кабелна. За целта трябвало да се влезе в таванското помещение, което пък било заключено с дебела желязна врата, чиято бравабила ръждясала.
След като техникът не могъл по никакъв начин да я отключи, взел една кирка и започнал с нея да разбива вратата. Това траяло часове наред. През всичкото време никой несе показал навън.
Привечер свещевикът излязъл предблока и другите живеещи взели да го питат:"Отче, днеска кой апартамент обраха?" Той им отговорил"Не са обрали нищо, техникът за кабелната разбиваше таванското с кирка." Някой от съседите рекъл:"Е, бива ли тоя идиот да ни стряска. Поне сеир да имаше..."
Редактирано от Cвeтпeн на
Re: две теми за обсъждане
По първата тема:
В един друг християнски форум има подобна (на първата) тема, озаглавена "За личната отговорност и наследената вина".
Ще си позволя да цитирам едно мнение оттам, което споделям :
"Всъщност, християнството не учи, че грехът се онаследява. Онаследяват се последствията от него, а не вината, която си носи персонално само онзи, който е извършил самия грях. Така е и с първородния грях. Ние не носим вина за него, но носим последствията, главното от които е смъртта и самата склонност да грешим. Именно затова дойде Христос - за да възстанови човечеството, човешката природа, да й върне възможността да се богоуподобява, отново да възстанови достойнството на човека."
"чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта , и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха" (Рим. 5: 12)
(курсив. е на автора, бел. моя Mлaд€ж)
Както се вижда, св. ап. Павел е дал вече съвсем ясен отговор на въпроса ти. Смущаващото в текста е само последното "в когото всички съгрешиха". Най-малкото, неясно е. В такъв момент ни се притичва на помощ гръцката граматика - изразът eph'ho всъщност се използва като сюъз и означава "понеже". Така смисълът вече си идва на мястото: "смъртта премина във всички люде чрез един човек, понеже всички съгрешиха". А какво ни пречи "понеже" да го заменим със "след като"? Струва си да се помисли.
Другаде апостолът доизяснява:
"Както чрез престъплението на едного дойде осъждането на всички човеци, тъй и чрез правдата на едного дойде на всички човеци оправдание за живот" (Рим. 4: 18)
Св. Писание не познава колективна вина. Човечеството не е виновно, ние не сме виновни, виновен е Адам за своя грях, но тъй като човечеството е своего рода единосъщно, макар и многоипостасно, след като моята природа и природата на Адам са едно и също, смъртта и склонността към грях стават присъщи и на мен и на всеки друг."
[линк]
По втората тема.
Може би тя трябва да се сведе до някоя по конкретна подтема, тъй като би могла да бъде разглеждана в много аспекти.
____________________________________
"Любовта никога не отпада"
В един друг християнски форум има подобна (на първата) тема, озаглавена "За личната отговорност и наследената вина".
Ще си позволя да цитирам едно мнение оттам, което споделям :
"Всъщност, християнството не учи, че грехът се онаследява. Онаследяват се последствията от него, а не вината, която си носи персонално само онзи, който е извършил самия грях. Така е и с първородния грях. Ние не носим вина за него, но носим последствията, главното от които е смъртта и самата склонност да грешим. Именно затова дойде Христос - за да възстанови човечеството, човешката природа, да й върне възможността да се богоуподобява, отново да възстанови достойнството на човека."
"чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта , и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха" (Рим. 5: 12)
(курсив. е на автора, бел. моя Mлaд€ж)
Както се вижда, св. ап. Павел е дал вече съвсем ясен отговор на въпроса ти. Смущаващото в текста е само последното "в когото всички съгрешиха". Най-малкото, неясно е. В такъв момент ни се притичва на помощ гръцката граматика - изразът eph'ho всъщност се използва като сюъз и означава "понеже". Така смисълът вече си идва на мястото: "смъртта премина във всички люде чрез един човек, понеже всички съгрешиха". А какво ни пречи "понеже" да го заменим със "след като"? Струва си да се помисли.
Другаде апостолът доизяснява:
"Както чрез престъплението на едного дойде осъждането на всички човеци, тъй и чрез правдата на едного дойде на всички човеци оправдание за живот" (Рим. 4: 18)
Св. Писание не познава колективна вина. Човечеството не е виновно, ние не сме виновни, виновен е Адам за своя грях, но тъй като човечеството е своего рода единосъщно, макар и многоипостасно, след като моята природа и природата на Адам са едно и също, смъртта и склонността към грях стават присъщи и на мен и на всеки друг."
[линк]
По втората тема.
Може би тя трябва да се сведе до някоя по конкретна подтема, тъй като би могла да бъде разглеждана в много аспекти.
____________________________________
"Любовта никога не отпада"
Редактирано от Mлaд€ж на
Re: две теми за обсъждане
И косъм няма да падне от главата ни без Божията воля, в този смисъл за всяка люта смърт може даптаме дали е мъченическа, колко хора изгарят, загиват мъчително по най-различни начини...
В св. Предание има една история - известна сигурно на повечето в клуба. Един послушник бил пратен до града по някаква работа и там случайно видял великолепна и тържествена погребална процесия на един велможа, който бил прочут развратник, насилник и пр. Въпреки това, голямо шествие със свещенослужиели ипр го придружавали до гроба..На връщане с ужас монахът намерил в пустинята тялото на стареца си, който бил разкъсан от хиена. Тези случки предизвикали голямо смущение у монаха и по Божие допущение му се открило - висля, чрез ангелско явяване - че старецът имал тежък неизповядан грях, който просто не помнел и затова чрез лютата насилствена смърт Бог допуснал тоя грях да се изкупи. Обратно, нечестивият богаташ имал някоя добрина, за която си получил и благодарността приживе при гржите преди смъртта му и почетното погребение...
Слава на дълготърпението Ти, Господи!
В св. Предание има една история - известна сигурно на повечето в клуба. Един послушник бил пратен до града по някаква работа и там случайно видял великолепна и тържествена погребална процесия на един велможа, който бил прочут развратник, насилник и пр. Въпреки това, голямо шествие със свещенослужиели ипр го придружавали до гроба..На връщане с ужас монахът намерил в пустинята тялото на стареца си, който бил разкъсан от хиена. Тези случки предизвикали голямо смущение у монаха и по Божие допущение му се открило - висля, чрез ангелско явяване - че старецът имал тежък неизповядан грях, който просто не помнел и затова чрез лютата насилствена смърт Бог допуснал тоя грях да се изкупи. Обратно, нечестивият богаташ имал някоя добрина, за която си получил и благодарността приживе при гржите преди смъртта му и почетното погребение...
Слава на дълготърпението Ти, Господи!