ДО МОЙТО БИВШО ЛИБЕ

Денят преваля.Минава пладне.
Един усмихнат слънчев лъч
се е забързал да открадне
звънче от дива детска глъч.
На двора точно под асмата
е седнал старец беловлас.
Очи си вперил в синевата
заслушва се в далечен глас.
Сърцето сякаш му нашепва,
че преди шестдесет лета
неспазил дадената клетва
е бил различен за света.

От тоз предател дето бие
в изнурените гърди
неможеш нищичко да скриеш,
а той тупти,тупти,тупти...
Тупти забързано и бясно
в дни на горест и печал.
Тупти отчетливо и ясно
щом щастието си познал.
На този дядо в гърдите,
като подплашено врабче
пърха в своя нежен ритъм
едно зарадвано сърце.

Деца и внуци.Смях.Забрава.
Озарена от магична светлина
Целувка нежна му дарява
една усмихната жена.
И няма бръчките да скрият
ни старостта да изличи,
колко много обич има
за него в нейните очи.
* * *
На времето през портите железни
ще преминавам във всеки час
щом при тебе искам да влезна
и под асмата да седна и аз.


P.S.Не се заблуждавай -това е само пожелание.