Nasiliee

САМ РЕШИ!

“Не е луд, този който яде баницата,
А този който му я дава”

Когато изпиташ физическо и психическо насилие в семейството си вече си повреден. Този който не го е изпитал трудно може да ознае какво е, трудно може да си представи как започваш да се чувстваш виновен, че имаш собствени желания и чувства, защото това поражда гняв в човека срещу теб и той се старае с всички сили да те накарват да се почувстваш лош за наглостта си да имаш собствени потребности.
Болката е още по –голяма, когато се обърнеш за помощ към близките си и те едва ли не ти се скарват и ти обясняват “ Ти просто не го ядосвай” и всичко ще бъде наред... а ти не си го ядосвал, а той сам се ядосва ,че имаш свои потребности и нищо не е наред и не може да бъде. Много скоро твоите потребности се превръщат просто в повече да няма скандали, защото не издържаш на постоянните крясаци, обвинения , а понякога и бой. Вече нямаш собствени амбиции и потребности , само угаждаш на чуждите, вече нямаш собствен живот. Оставаш сам.
Много от хората и не достигат до там да се обърнат за помощ. Просто приемат ,че са виновни и даже си заслужават скандала или шамара ... а понякога и побоя.
Ужасно е когато позволиш насилието да бъде прието като нещо нормално, когато се опитваш до свикнеш , а не да се бориш с него.

Хора, не скривайте злото, говорете за него, не го омаловажавайте, не бъркайте оправданието с обяснението.

мм да за съжаление се случват и такива неща

А защо трябва да позволяваме да се случват?! Защо това трябва да е най-често срещаното явление в едно семейство? Защо никой не помага на тези които са в беда а защитава виновните?!
Аз съм го изпитала и знам какво е. При мен беше нещо от типа на филма "Да преживееш нощта". И на нас нямаше кой да ни помогне. Роднините само съжаляваха, че това се случва на нас и че няма как да ни помогнат.
Е сега сме по-добре и се надявам че и в бъдеще ще е така... знам че ще има още такива нощи, но поне не е всяка. Мисля че сме добре защото сме по-големи ... но трябваше ли близо 20 години да търпим тормоз и то само и само да имаме баща? Това семейство ли е? Това любов ли е? Това е един кошмар който не го пожелавам на никой дори на най-големия си враг.

I just want get better

Vse edno slusham edna moia priatelka - edno kam edno ste.
Moi priateli sa v takova polojenie i to ne edin... a i az edno vreme , samoche malko po-razlichno - bratmi e takav ... sega e takav e sas semeistvoto si i e veche na 33 godini ... iskam da im pomogna, no ako chovek sam ne pojelae ... ne stva:(
Takav bashta pak nanasia dosta po-seriozni travmi - vijdam go po snaha si i priateli. Maj sam , no po nikakav nachin ne moga da opravdaia ili omalovaja takova nasilie. Zashto ne vkarvat za takiva neshta v zatvora, dokoga shte se schita tova za "tiahna si rabota" ili "da ne im se barkame v semeistvoto".

IZPITI ZA RODITELI TRIABVA DA VAVEDE MINISTARA NA OBRAZOVANIETO , A PSIHOLOZI DA VODIAT LEKCIITE !!!

Само ще сложа ремарк, защото вече съм го писал...
Представи си кретен, луд да стане шпионин. Водеше си записки по шпионските филми и не би ми пречил, ако не пребиваше системно приятелката си. Аз съм си от София, нямам дори "село", но през тези години живеех в едно общежитие с тогавашната ми "дружка". Така се получи, че една вечер не издържах и почти го вкарах в болница. Давам си сметка, че онова момиче не можа да реагира адекватно. ТОЧНО на другият ден, абсолютно показно направи невероятен скандал в университета. Изобщо не деля хората на мъже и жени и я спаси само това, че го направи пред 200 човека. Толкова зверски ме издра, че после пиех антибиотици близо месец.

Повръща ми се от жени, които "не могат да се защитят". Прав си, че това е свързано с детството, но май отдавна не сме деца. На скоро една позната обикаляше в дъжда 4 часа с детето, защото благоверния се беше втръбил отново. Не посмя да остане у нас и сега се лигавят отново. Ден до пладне, както се присещаш.
Изписани са тонове литература по въпроса. Мъжете развиват подобна устойчивост, когато им изневеряват. Просто си затварят очите и два шамара на година е достатъчно "отмъщение". Да не говорим и за децата, подложени на някакво насилие. Те също правят резистентност и после страдат с години. Да не продължавам с курвите и още колкото си искаш примери.
В общи линии нищо не може да се направи. Такива хора трябва да се лекуват определено. Не го казвам, защото например оная ми работа е някъде в небето, а защото просто е необходимо. За съжаление, рецидивите са над 60%. Точно преди няколко седмици, ми се наложи да търся информация за подобни неща. Много е тъжно, но едва ли ще можеш да помогнеш в твоят случай. Ако това, да се пишат такъв род истории помага, ще се радвам, че съм надраскал форума с глупости, вече от няколко години. Вярвам, че има някаква полза, дори само с това, че историите се четат. Нищо не е такова, каквото изглежда. В другият си живот, ще живея с овчарка. Криминалните репортерки ми идват понякога в повече ;)

Винаги може да се помогне. Но има и друго. Снаха ти трябва сама да се откаже от брат ти иначе позволи ли му да се държи така това ще остане за цял живот. Брат ти ще се превърне в паразит. Ще изпитва желание да тормози семейството си. Това ще му стане навик. Една приятелка така се спаси от така "добричкия" си съпруг. Просто се разделиха и толкова. Е малко проблеми имаше след това но всичко се оправи.
Надявам се и при снаха ти да се оправи.
А може и да седнеш да приказваш с брат си. Не е малък ще разбере. Припомни му моментите от неговият живот и го питай дали на него му е било добре, че да го причинява на семейството си.
Само това мога да посъветвам.

Не съжалявай за това, което си направил, а за това, което не си

Важното е да се помогне на жертвите да разберат що е туй достойнство , а след това и смелост, следва разбирането за ценността на собствения живот и за това Господ ли , природа ли , извънземни ли кой там са ти дали СВОБОДАТА да СЪЗДАВАШ живота си такъв какъвто сам решиш, да взимаш понякога и трудни решения, но да бъдат твоите решения да преживяваш както своите успехи , така и грешките си ... но своите свободно избрани

Звучиш ми доста ядосан и дано да си ядосан просто , а не отчаян макар че подозирам че и двете.
Молодушието не е черта само на жените , даже никак, а на всичко от горе на някои просто не им е даден шансът да разберат че има и друг варянт - можеш ли да обесниш на слепеца за цветовете ако никога преди това не ги е виждал???
Разбирам чувствата ти и наистина съжелявам за това което ти се е случило - видял си злото и си разбрал че си безсилен ако човека от среща не се опита сам да се противопостави ... така е , можем само да помогнем , но не и да вземем решението вместо тях, можем да покажем посоката но те сами трябва да извървят пътя, но и това не е малко ... НИКАК НЕ Е МАЛКО!!!

Скоро чух една фраза от мъж и останах с отворена уста...
"... Рано или късно ще ми вдигнеш нервите и ще те ударя!"...
Майка ми винаги е казвала един мъж удари ли ще повтори. Но защо питам се аз... Къде е логиката? Друг казва "Манталитета ни е такъв!" и с това приключва темата...
Разговор с жена много често малтретирана от мъжа си... "... Заради децата. Ако не бяха те!... По - добре мен да бие отколкото тях!" и стои.Всеки ден е ад, но стои... защо??? Защото от малка я учат, че жената е необходимото зло в къщата, че ако направим съпоставка за добрия приятел на човека .. тя се нарежда някъде между комара и колорадския бръмбар... ЗАщото е научена, че жената сплотява къщата на каквато и да е цена...
Ужас косата ми настръхва ,когато забелязвам наченки на изкривено мислене и в хора около мен ...
За мен лично един мъж трябва да е толкова слаб, с толкова беден речник и закостеняло мислене, че да удари жена... Не че някой жени не си го заслужават... Говоря само за семейните скандали или ако се използва сила за прекратяване на спор...
За съжаление все почесто се сблъсквам с хора раздаващи или страдащи от насилие у дома... и после здраво семейство ??? Здраво психически ново поколение ???

Polojenieto ne e rozovo, no trqbva da stane takova !!!

Всичко е толкова тъжно .... и жалко,че никой не може да помогне. В нашето семейство аз съм едва ли не спасението. Ако не съм аз ... едва ли майка ми и сестра ми щяха да са в ред с психиката. Една вечер пак бяха настанали едни скандали. Аз бях при родителите ми в кухнята и тогава баща ми се разкрещя и ми каза да изляза, но аз отказах. После реших да изляза ... чух майка ми да вика и тогава влязох и заявих на баща ми "ако посмейш да и посегнеш ето я вратата (посочвайки външната врата) и ще се изнесеш. този път ние няма да напуснем ти ще си отидеш." Думите ми бяха прекалено силни. Той дори не очакваше най-малката дъщеря да застане пред него и да му заяви, че ще го изгони. Чувстата му към мен са силни. Прекалено много ме обича за да допусне това да напусне ... даже един път когато бяха стигнали до "консенсус" да се разведат той едва ли не се разплака да остана при него ...но аз никога няма да оставя майка ми. Преживяла е толкова много, за да може да запази това семейство..., семейство, в което са важни само децата .....


I just want get better

syjalqwam Em ...
ne iskah da te ogor4a...
znam 4e roditelite ponqkoga sa mnogo jestoki... poznavam jena koqto kaza na dyshterq si 4e tq i e provalila jivota ... poneje trqbvalo da q rodi na 18 godini.. znam 4e mogat da sa mnogo jestoki i da se dyrjat po zle i ot dete v puberteta, no kakvo da se pravi... vse pak sa roditeli
e tq ne jivee ve4e sys sypruga si , no i nikoi ne q sydi za tova.. nasilie nqmashe no puk kavgi kolkoto si poiskash i vse decata go otnasqha kato nai - malki i bezashtitni...
E te tova e moiata istoria :)

Polojenieto ne e rozovo, no trqbva da stane takova !!!

И на мен ми се е случвало да ударя жена...
Всъщност на скоро ми се случи отново. Понякога си изпускаме нервите. Да спомена ли, че след 10 минути си намери повод да си го върне. Още ми пищи ухото. Не ми се пише за поводи. Те, като при алколиците са геометрична прогресия. Но това са "битови злополуки". Съвсем различно е, когато стане системно. Когато тя започне да гледа, като изплашено зайче, в което е и голямата грешка. Не ми се дращи, за психологичните детайли. Те са цяла кофа, а не искам да се правя на социолог, поне защото не ми плащат тъдява.
Само да драсна, че на една агресия трябва да се отговаря по някакъв начин. Защото тя се храни със страх, ако не се присещате. namka го е усетила подсъзнателно. Темата е огромна и се чувствам глупаво, че с една клавиатура не може да се напише почти нищо. Просто е грозно, че 4-5 души от шибаната BG успяха да драснат два реда. Има около 5-6 години, които искам да изтрия от живота си. Говоря по темата. Иначе ми се иска да са общо 34. Насилието, което съпреживях ми стига за 15 живота. Вероятно още си плащам, заедно с лихвите. За лаиците - сигурно съм участвал, присетете се. "Намерил поп, да се кръсти". Едва ли ще започна да се занимавам със "Спасете мечките". Живея си в Блатото и далеч не съм ограден от птички и пчелички. За това и дращя тук. Усмихнатите личица, крият интересни чудовища. Кой е тъпата Дискетка, та да съди хората? Поне да сме наясно, бива ли? Който не ме харесва, да го духа... Така се диша по-лесно.

И на мен ми се е случвало да ударя жена...
Всъщност на скоро ми се случи отново. Понякога си изпускаме нервите. Да спомена ли, че след 10 минути си намери повод да си го върне. Още ми пищи ухото. Не ми се пише за поводи. Те, като при алколиците са геометрична прогресия. Но това са "битови злополуки". Съвсем различно е, когато стане системно. Когато тя започне да гледа, като изплашено зайче, в което е и голямата грешка. Не ми се дращи, за психологичните детайли. Те са цяла кофа, а не искам да се правя на социолог, поне защото не ми плащат тъдява.
Само да драсна, че на една агресия трябва да се отговаря по някакъв начин. Защото тя се храни със страх, ако не се присещате. namka го е усетила подсъзнателно. Темата е огромна и се чувствам глупаво, че с една клавиатура не може да се напише почти нищо. Просто е грозно, че 4-5 души от шибаната BG успяха да драснат два реда. Има около 5-6 години, които искам да изтрия от живота си. Говоря по темата. Иначе ми се иска да са общо 34. Насилието, което съпреживях ми стига за 15 живота. Вероятно още си плащам, заедно с лихвите. За лаиците - сигурно съм участвал, присетете се. "Намерил поп, да се кръсти". Едва ли ще започна да се занимавам със "Спасете мечките". Живея си в Блатото и далеч не съм ограден от птички и пчелички. За това и дращя тук. Усмихнатите личица, крият интересни чудовища. Кой е тъпата Дискетка, та да съди хората? Поне да сме наясно, бива ли? Който не ме харесва, да го духа... Така се диша по-лесно.

Е добре, че моята майка е добра и от доброто си пати. Прекалено е добра и никога няма да се обърне срещу децата си. Благодарна съм, че имам такава майка.
А мен ще продължава да ме боли за това, че не винаги мога да съм до нея и да и помагам


I just want get better