Мила, скъпи, бонбонче...

Темата на Бонита за обръщенията към родителите ме наведе на размисли за другия тип обръщения - тези към любимия човек.
Забелязала съм, че всяка двойка си има любими обръщения и някакъв свой начин и стил за назоваване на половинката.
Някои, погледнати и чути отстрани понякога ми се струват доста комични.

Например родителите на моя приятелка си викат до ден днешен "гадже" и ми е много забавно и мило да наблюдавам сравнително възрастни хора как си подвикват "Ооооо, гадже, здрасти"

Вуйчо ми пък (също на солидна възраст) се обръща към жена си, а и тя към него с "муцко", "муцинко", "мацо".

Близки познати пък се наричат взаимно "прасенце", "прасчо" и техните производни като "грухчо", "грухи", "прахчо" и т.н.

Ние със съпругът ми сме на "бебе", "бебенце", "бебелине"...

Също така съм отбелязала като факт, че в зависимост от ситуацията и настроенията, обръщенията търпят изменения - по-мили или по-нежни, по-официални или пък по-веселяшки.

Вие как наричате половинките си?
Имате ли си любими обръщения?
Как предпочитате да ви нарича и да се обръщат към вас?

[линк]

Аз съм "Мечо", а той е "Гугу". Моето мечо идва от Мечо Пух, който ми е най-любимия герой По същия повод докато бяхме гаджета, мъжът ми беше "Йори", обаче с времето се промени - някак си ми беше и неудобно да го наричам с име на магаре пред майка му! Сегашното Гугу идва от някаква нечленоразделна "дума", която мече не помня, но си я бяхме измислили ние.

Между другото аз много рядко наричам мъжа ми на име. В домашна обстановка никога, предимно при "по-официални" семейни събития. А вие? А как се наричате, когато сте си ядосани?




Какво му трябва на човек - коричка хляб и една яхта!

Понеже ме мъчи склерозата, като Я питам - ти коя беше ма, как се казваше? - Тя заема каратистка поза (и веднага се сещам, да ви призная). Та за по-лесно, да не забравям де, съм й измислил едно удобно кратко име (производно на собственото).

А тя на мен ми говори на фамилия. ...-ов, хайде покани комшията довечера да обсъдим оградата, понеже нали няма да си в къщи ...

Agent of Change

Като сме ядосани пак сме на "бебе", но разликата е в интонацията и произношението.... което пак си е комично.
Представи си примерно нещо изречено троснато и сърдито от рода на:
"Ама аз какво да направя БЕ БЕБЕ?!?!"
Тези дни наблюдавам и сина ни, който тепърва проговаря - като викам за нещо мъжа ми, синът ме имитира и започва да вика "Бебееееее"... май объркахме представите на детето.

В много крайни случаи (при сериозни противоречия) преминаваме на обръщения по име.

Другото, което на майка ми например й е много странно и още не може да свикне е това, че и мъжът ми, и свекър ми и свекърва ми ме наричат по прякора ми в icq-то, тъй като по q-то се запознахме със съпруга ми и така са ме възприели.

[линк]

И при нас повечето обръщения са производни на "бебе" - бебчо, бебе, беби.... Изпозваме ги обикновено, когато сме сами.

За пред хора си имаме други названия. Мъжът ми ме нарича Боби, аз него Джони, но и двете нямат нищо общо с истинските ни имена. Много смешно ми стана, когато миналата седмица имахме гости и жената се обърна към мъжа ми с Джони...

Ние определено не сме фенове на обръщения от рода "мила", "бонбонче, "слънчице"..... Някак си ни се струват много сладникави. В обръщенията един към друг влагаме много чувство за хумор и обикновено иронизираме някоя черта от характерите си. В тази връзка мъжът ми ме нарича "козле" или "козльо", визирайки прословутия ми инат.

Много рядко (всъщност никога) не се обръщаме един към друг с истинските си имена. И вече ми е толкова странно да чуя името си от устата на мъжа ми... Бих помислила, че се е случило нещо

Като каза Боби и Джони, та се сетих - имаме една позната, на която незнайно защо й викат "Кате". И Кате, Кате, Кате... всички я наричат така. И понеже я познавах бегло, засичали сме се, чувала съм за Катето и естествено веднъж, като я викнах, тя... ми се представи официално с името си Елена!

Да се смееш ли, да се пулиш ли... и до сега не знам защо й викат Кате, при все че знаят, че се казва Елена! Но при сгоден случай ще я питам.




Какво му трябва на човек - коричка хляб и една яхта!

Ние иzполzваме "мило" и "пате",когато сме си двамцата.Има ли някой обаче покрай нас и аz наричам мъжа си "мъжо",а той мен "жено".
Дори,когато говоря zа него иzполzвам думата "мъжо" (ударението пада на `ъ`).

Може да си разочарован, ако не успееш, но си обречен, ако не опиташ

Пък аз съм Пешо, името ми няма нищо общо с Пешо, но така ме знаят. Недоумението е двойно, първо се стряскат като чуят мъжкото име, после като им минат през главата всички женски имена, на които може да се вика Пешо, се стряскат, защото ми разбират истинското.


Когато има желание, има и начин!

Никога не съм била фен на такива обръщения. Снаха ми като каже на 120-килограмовия ми брат, които е от темерут по темерут "коте" и падам под масата. Едвам се сдържам да не започна да се смея с глас. Като го закотят той гледа кръвнишки и се чудя тогава каква е ползата от котешкото обръщение. Както и да е.

У нас никога не са се използвали такива обръщения и аз затова не съм им почитател. Винаги се е говорило на име. Не си говорим дори на умалителни имена. А майка ми говореше на баща ми на фамилия дори. Това е откакто се помня. Мина на малкото му име преди 4-5 години и то само чат-пат. Сега и ние с мъжа ми си говорим на имена, с тази разлика, че той ме нарича с краткия вариант на името ми. Аз дори и на дъщеря си в 50% от случаите говоря на фамилия. И все се каня да се отуча от този гаден навик, защото името й е 1000 пъти по-красиво от фамилията и все не мога.

Дали съм ядосана или не, или пък дали той е ядосан - все тази. Пак сме си на имена. Същото е и с децата. Говоря си им на имена, но колкото и да съм бясна на дъщеря си, примерно "Наталио" посмъртно не мога да кажа. Не изпадам в крайности нито в едната посока - нито когато съм разнежена, нито когато съм ядосана.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Ние си викаме " Шушка" или " Шушенце"

Как се казваше оная, отровната лайкучка, аааа " Маргарито, я сипи по една ракия".........

Аз на 22 години разбрах, че баба ми Цеца ( мама на мама), всъщност се казва Траянка....Беше влязля в болница, горката жена и аз не можах да кажа на сестрата на етажа при кого съм дошла........РЕЗИИИИИИЛ!

Е, ти верно си особена......

А когато ме ядоса-Киликандзерище.

Това ме подсеща за наши приятели. На мъжа му викаме татко Владко, а жена му всички я знаят като "чичо Пешо"
Много хора, които не ги познават се стряскат като кажа, че ще ни дойдат на гости татко Владко и жена му чичо Пешо

[линк]

В ученическите години имах един приятел, когото всички наричаха Морския... Бяхме в едно училище, но в различни класове. Затова пък всеки ден след училище бяхме заедно. Един път отиваме с приятелката ми да го извикаме от тях и отваря майка му.... едва тогава осъзнахме, че всъщност ние не знаем истинското му име... и се започна едно мъцкане "Ааа..ъъъъъ.... Морския вкъщи ли е?" Естествено заради възрастта ни и това че ни беше виждала майка му се сети кого търсим, но още си спомням смущението ни, че за повече от 3-4 години добро приятелство с това момче, всъщност не знаехме даже и името му.

[линк]

Хехе!
В училище една приятелка имаше гадже от по-горен клас, на когото незнайно защо викаха Бухала. Веднъж го попитала: "Е, кой ти го измисли тоя прякор?" и той и казал: "Е, как кой? Кофата!"


I sometimes fancy myself as an evil which exist to opose other evils

моят пък мъж е Ани идва от там, че една сутрин още като гаджета спя у тях и призори чувам дядо му да вика пред вратата "Анииии, приготвил съм ти закуска" Моментално се разсъних и веднага го събудих, за да разбера коя е тази Ани!? (със сигурност не съм аз) Оказа, че това е краткия вариант на името му (Ангел), измислено от македонския му дядо (също Ангел) Толкова ми хареса, че вече 11 години не само аз, но и цялата ми рода така му викаме... Понякога забелязвам дивно недоумение у разни приятелки, които се чудят що се лигавя така, говорейки по телефона с някаква Ани
на мен пък той не ми говори на име, за обръщение използва "мило, миланче, милански, миланезе" и т.н., което си е неудобно, имайки предвид, че не винаги съм най-милото същество на света
баба ми и дядо ми са твърдо на "душо" от 55 години насам, а наште и те са на "мило"

сигурно и аз попадам в категорията на особените, но и ние сме само на име.
някакси ми е даже странно да ме наричат пухче, зайче, коте или каквото и да е.
с положителност не бих нарекла мъжът си писенце например.
може би защото никога в семейството ми не са се наричали така и не мога да го възприема.
в редки случаи употребявам обръщението скъпи и my love и то е когато искам да ми се купи нещо, за което той е убеден, че пълен боклук.

Не допускайте магаретата да ви четат конско.

аз съм писе, а той котараче хехее