БУЛГАРТАБАК

Вчера се прие новата стратегия за приватизация на Булгартабак, която предвижда дружествата да се продават на парче. Доскоро се смяташе, че този подход не само ще унищожи отрасъла, но и ще провали съдбата на стотици хиляди хора. Заедно с това, освобождавайки се от Българтабак, фискът се лишава от близо 1 милиард ДДС и акцизи годишно. Какво се случи, за да промени правителството мнението си?

Текстът, приет от МС, е всичко на всичко 3 страници ([линк]) и по този случай не е много богат на конкретика. Това накара хората да се залутат в догадки от сценарий, при който бързо се продават Благоевград-БТ ("Виктори") и София-БТ ("Средец" и "ММ"), а всичко друго остава под контрола на държавата и вчастност на ДПС, до такъв, предвиждащ тоталното разпродаване на всички дружества едно по едно, като се започне от пловдивската печатница "Юрий Гагарин".

Според Стратегията, парите от продажбите на дружествата ще се дадат на тютюнопроизводителите, за да се смекчи удара, който ще последва върху тях - друг въпрос е защо тогава въобще трябва да продаваме нещо.

Ето тези, както и много други изключително интересни въпроси около темата за приватизацията на Булгартабак бих желал да обсъдим с уважаемите участници във форума.

LVCIVS CORNELIVS SULLA FELIX

" ... освобождавайки се от Българтабак, фискът се лишава от близо 1 милиард ДДС и акцизи годишно. ... " откъде го измисли?!?

А иначе това е единственият смислен начин да се приватизира БТ и да се вземат някакви приемливи пари. Примерът на Сърбия е убийствен - за 1-2 фабрики - повече отколкото за целия БТ.

Не помня наизуст цифрите, но със сигурност са над 700 000 и то мисля само от ДДС-то. Едва ли новият собственик няма да се опита да оптимизира данъчните си тежести към държавата - тоест едва ли при същите обеми вътрешен пазар ще влизат същите надъци. Но доколко страшно е това, е въпрос на икономически и финансов анализ, какъвто няма смисъл да правим.

Случаят със Сърбия е съвсем различен - там производството на цигари никога не е било стратегичски отрасъл и никога не е било развивано така, че да работи за нуждите на СИВ. Ето защо в Сърбия социалният проблем не е толкова остър и зависимостта на тютюнопроизводителите от цигарените фабрики и манипулационните не е такава, че да се превърне в проблем да държавата и властта.

Разбира се, че ако наистина се реши да се приватизира Булгартабак, това е единственият смислен начин. Въпросът е дали волята за това ще се справи с десетките съпътстващи усложнения - поминък и заетост, работни места, квоти за износ в ЕС, задължителни количества за изкупуване на тютюни, задължителни проценти за влагане на български тютюни в рецептурите и пр., и пр.

Аз не полемизирам за това трябва ли или не трябва да се приватизира БТ, а по-скоро се мъча да намеря за себе си отговор на този въпрос. Защото той е важен преди всичко за властта в момента и от неговото разрешаване до голяма степен зависи нейното (тоест нашето) бъдеще.

LVCIVS CORNELIVS SULLA FELIX