смърт

умря ми котката. беше бяла, само с с две сискави петънца. беше на 20 години - преклонна възраст за котка. но я гледах всякак /специални храни, витамини, редовно на доктор/. беше вече сляпа /старчеса каракта/, глуха и вече не се ориентираше изобщо. но си я обичах. тя спеше до главата ми.

умря.

мъчно ми е като за близък човек. 20 години бяхме заедно и бяхме близки..

ами тва споделям. щото за мен е много.....

IMAGINE...

Гадно е.

Аз преди 3 години изгубих кучето си, което беше на 8 години.Бъх като болен 6 месеца.Още ми е мъчно за него.


Дано след като сподели се чувстваш по-добре.

Добре си я гледала .
Ако бях в София щях да ти дам коте, само че не съм. А си имам 5 двуседмични котета чисто бели само с едни сивички петънца на главичките. Фантастични са и въшливи , за съжаление.
Вземи си коте веднага , като се грижиш за него ще ти мине.

Моите съболезнования

Мир на праха й . Добра душица беше...
Моите съболезнования.
Дано останалите ти бъдат утеха.

Catch me...

И нашата Нувола умря..на 20 август,на 17 години.Беше чисто бяла ангорка....не знам дали ще си вземем някога друго коте.
Разбирам те....

Пълнолуние. Дванадесетият час удари. Колко банално, почти се взех за Пепеляшка. Протягам се лениво на дивана, сега е моят час. Всичко щеше да бъде перфектно – мрак, облещена луна....., ако не беше проклетото хъркане. Какво да се прави, ще го търпя, нали той ме храни, гали ме, обича ме. Дори ми купи страхотна верижка за вратлето. От благодарност от време на време се правя на въртиопашка. Боже, каква скука. Дали да не взема да се измъкна тихо мълком без да ме усети. Не, явно ме мързи в повече, или е от годинките. Както и да е, лежа и се протягам. Чувам как изпукват нежните ми кости. Приятно е. Само да не беше това хъркане. Ставам и се промъквам в кухнята. Дали от скука да не хапна? Мярнах пробягващата сянка на една хлебарка. Застинах. Застина и тя. Стоим двете и не мърдаме. Дебнем се. По скоро аз я дебна. Чакам да се разсее от малкия й мозък и последната мисъл за някакво движение около нея. А всъщност хлебарките имат ли мозък? Имат ли мисли? А спомени? Отново се раздвижи. Аз все още стоя застинала, приковала жълтите си очи в нежното й телце. Напрягам се. Удар. Твърде мек беше, само я зашеметих. Започна да се върти в кръг, объркана. Удар втори път. Почти размазах тялото й, но все още пипалцата мърдат. Мляс. Изядох я. Тази не беше много добра на вкус. Явно току що беше яла маслини. Хм, не се бях замисляла досега. Какво ли обичат да ядат хлебарките? Хляб? За това ли са наречени така? Но тази беше яла маслини. И самата тя приличаше на голяма черна маслина. Обичам ли маслини?
В предишния си живот съм била испанка. Черна коса, черни очи, тъмна кожа. Сигурно съм обичала маслини. Може би дори съм ги яла с костилките. Казват, че се стапяли от стомашния сок. А какво има в костилката? Сърцевина? Защо никога не съм разчупвала костилката на маслината? Защо не съм стигала до сърцевината? А дали хлебарките имат сърце? А чувства? Е, тази вече няма.
Сега съм рижа. Очите ми са безобразно жълти. В тъмното не се виждат, защото зеницата ми е черна и много широка. Сега съм котка.
Какво ли ще бъда в следващия си живот?

..........

съжaлявaм зa коткaтa ти,
но не тъжи все й е остaнaл някой живот в резерв ...


(минaвaх случaйно)


Тук идвa крaя нa товa пътувaне. И нaчaлото нa всяко следвaщо

Джейн.... какво да ти кажа.... нашата котка сиамка... беше толкова умна! Невероятна беше...!! Тя беше на 16 години когато умря по-миналата година. Аз не бях в България и не можех нищо да направя, наште я водиха по доктори, и докторите я объркаха... влошиха състоянието й... тя беше разкошно същество, спеше до главата ми когато се връщах... спеше при майка ми когато ме нямаше... Тя е... в сребърна рамка в хола ми сега, тук. Тя е единственото животинче, което беше част от семейството... когато я взехме бях още ученичка... Виждала ме е как плача и се смея, виждала е какво правя с гаджета когато наште ги е нямало И я погребахме на вилата. И... когато си я спомням... ми се плаче, защото трагична беше смъртта й. Бях писала в клуба за котки тогава... и толкова мъчно ми беше... и я сънувам понякога... Майра.
Съчувствам ти много.

Without the ability to imagine we have a limited capacity to achieve.

Искрено ти съчувствам за Котката...

Аз полудявам с моята, но без нея направо ще откача...

~ Ребята! Давайте жить дружно... ~
Кот Леополд

Бяла?
Ангорка?
Удар ще получа...
Може ли снимка, плиииииийз.....

Catch me...

Съжалявам.

Ту лоша, ту добра..... ту и двете заедно.

Дай мейл и ти пращам веднага...

adoremona@mail.orbitel.bg

Ох, боже, ангорка... И аз си имах от тоя род рошави мустакати...и моята Бог
да я прости :-(((

Catch me...

Готово,пращам ти 3 снимки на Нуволача - простача...малко перди да умре.

Ходила ли е на изложба тази красавица?
Впрочем ...идея... Дайте да обявим един клубен конкурс за топ-котка...
твоята достойно конкурира персиеца на Джейн.

Catch me...

ммм стига деее... то няма кой да участва

Without the ability to imagine we have a limited capacity to achieve.

Не е ходила на изложба, пък ако ти кажа, че родителите на мъжа ми са я намерили на улицата преди 16 години, напълно без козина, е половин дузина умрели бебенца в нея...В първия и паспорт пише "бяла котка", защото не се е знаело каква порода е...представяш ли си?!

съболезнования
20 години никак не са малко

--
En ret'udi panda nast'i adela macha