Обръщения

Моля ви кажете как се обръщате към родителите на вашия съпруг / съпруга? Трудно ми е да се обърна към свекър ми и свекърва ми с "майко" и "татко", на мъжа ми също му е трудно да нарича така моите родители... А и не смятаме, че е правилно.
При вас как се реши този "проблем"?

Ами просто ги попитайте в очите как на тях ще им е приятно да ги наричате. Аз така направих и резултатът е задоволителен - те казаха, че нямат нищо против да се обръщам към тях с имената им!

Много е лесно, всеки човек си има име. Ние се обръщаме на име. Вярно е, че и свекърва ми ме улесни като ми каза, че мога да се обръщам по този начин, но и ние така си бяхме решили.


Когато има желание, има и начин!

Така казаха и моите родители, когато мъжа ми ги попита. Обаче при свекървата не минават такива. На всичко отгоре мъжът ми е против да им казвам "майко и татко". Те си били негови, а аз съм си имала мои! Супер, обаче един прекрасен ден миналата седмица свекърва ми и една нейна приятелка /ужасна/ ме спипаха и ми разиграха такава сцена от типа "Аз те приемам като родна дъщеря... ама ти не се притестнявай... пък на една колежка снаха и не и казва МАЙКО - горкичката....".Още същата вечер с половин уста и казах "Майко" и тя абсолютно откачи от щастие, запрегръща ме, разцелува ме - ужасно се притесних, а мъжа ми си умря от смях!
Толкова ли е важно, по дяволите!!!

В предния си постинг не се изразих много ясно... На майка ми всички и говорим на име и това за мъжа ми е супер.... Останалите всички казаха същото - да им говорим както искаме - но с половин уста... Баща ми в последно време няма никакви претенции относно обръшенията (май се поучава от майка ми). Малко по-проблемни са свекър ми и свекърва ми... Те са малко по-възрастни и предполагам оттам и малко по-консервативни... В интерес на истината трябва да кажа, че никога не са се цупели или правили забележка в това отношение, но все остава нещо недоизказано...и имам чувството, че очакват това татко и мамо.... А и преди сватбата толкова пъти намекваха, че след подписването ще трябва да "сменим" объщенията...
Има и нещо друго - ние сме женени от лятото, но преди това живяхме 7 год. заедно, сами в собствено жилище.... И през цялото това време стандартното обръщение беше "лельо..." и чичо... с името... И сега изведнъж по друг начин...
Не искам да ги обиждам като се обръщам към тях с "ало", "ехо" или изобщо без обръщение. Те не са ми безразлични, прекрасни хора са, но и това, което те очакват от мен не мога да им дам...
Ох, дълго стана и объркано, извинявам се...

Хихи... ами продължавай с лельо и чичо... смешничко малко, ама 7 години си им викала така, как да се пречупи човек ей така изведнъж?

И ние се оженихме това лято, а преди сме живели 3 години заедно в собсвено жилище. Обръщението ми беше "лельо, чичо",просто така стана и си права, че е доста трудно да започна сега с "майко". Аз също не искам никой да обидя, но не обичам да ме притискат, нито пък разбирам защо се отдава такова голямо значение на това!

Ами при нас беше много лесно: още в момента, в който се запознах с бъдещите си тогава свекъри ги попитах: как да ви наричам - по име или лельо и чичо ?
Те казаха: по име, така ще се чувстваме по - млади
И така до ден днешен - вече сме женени две години
При теб не виждам пречка да си останат лельо и чичо - имам позната, която вече 9 години е така...


Мартин - 13.05.2002 г.

Аз изпреварих събитията и въобще не съм стигнала до намеци и напомняния. Направо като им казахме, че ще се женим почнах да им викам майка и татко. Беше ми странно само първия път, после никакъв проблем! Аз много си ги уважавам и обичам тях.
А мъжа ми в началото хич не можеше да го приеме и той викаше: "А бе тва са си моите майка и татко!!!" ама свикна...
Лошото е, че с родната ми майка нещата претърпяха катаклизми и сега нямам случай на нея да кажа "майко".Това е невероятна болка.
Абе изобщо живота може да ни предложи такива невероятни изненади...и лоши и хубави. Къде съм мислила, че някакви чужди хора ще ме обичат като родна!!!
Айде успех момичета :)

Малко смирение никога не вреди

Разбира се, че можеш да ми дадеш съвет нали за това си пишем тук. Аз определено не искам да проявя неуважение към родителите на мъжа ми, но ме вбесява това, че ме притискат така директно. Още преди сватбата сама бях решила да им казвам "майко и татко", но не става изведнъж. Ние дори не живеем в един град, от сватбата съм ги виждала 3-4 пъти. Освен това аргументи от типа на :"Какво ще кажат хората" ми се виждат малко...

Така е и при мен... Ние се виждаме още по-рядко, защото живеем в чужбина, но пък се чуваме често по телефона... И е супер неприятно, когато ми се налага да се обадя у тях и да почна да мънкам... Но хубост насила не става

Връзката ми с майка ми е много силна и си мисля, че и това е причина да не мога да нарека друг човек с думичка "мамо". Аз влагам много емоция в нея - майката е една, единствена, незаменима... И може би неволно сравнявам свекърва ми с майка ми.... и не мога да и кажа майко. А в същото време не искам да я наранявам

Никак не се обръщам към тях. Женени сме вече 6 години, познаваме се от 18. Той винаги е казвал на майка ми и баща ми "лельо ..." и "чичо ...". Така си остана и след сватбата. Аз обаче все още нямам обръщение към неговите родители. Слава богу, че се виждаме веднъж на свети години, защото наистина положението е много неудобно. Лельо и чичо не мога да им кажа, майка и татко - абс. изключено, по имена не ми е удобно... Много е неприятно. Сега поне децата пораснаха и ги използвам обикновено за посредници. "Кажи на баба си еди-какво-си", "Извикай баба си..." и т.н.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

използвах за свекърва ми "мамо" + името й. И на мен ми се струваше странно да я наричам само "майко". Сега - след 8 години, вече съвсем естествено употребявам и "майко", без изобщо да изпитвам притеснение или неудобство - някак си естествено стана и не знам точно кога. Но в началото ми беше наистина странно да си "пречупя" езика.

Съпругът ми винаги се е обръщал към моята майка само по име. Толкова е смешно - та нали традицията изисква той да й казва "бабо", а тя на години трудно би могла дори майка да му бъде...

понеже тъстовете са на моята възраст...

Agent of Change

уважаваш - така и ще се обръщаш към тях. Аз ги наричам мамо и татко, защото са свестни хора и никога нищо лошо не ми казаха или сториха. Тъщата беше на 42, когато се ожених за щерка й. Аз сега съм на 40 - нима след 2 години ще бъда дядо?
Просто - мисля - трябва тези неща конкретно да ги решаваме и според момента. За да не ни е съвестно без време и да се упрекваме, че сме били лоши в мигове, когато нищо не ни пречеше да сме добри. Не и заради каузата на лошотията... Нали?

...според мен обръщението няма нищо общо с уважението. На дъщеря си като и казваш по име това значи ли, че не я уважаваш?
За мен обръщението на ”майко” и ”татко” винаги е било нещо, което го има само в разказите на Елин Пелин (примерно). Майка ми никога не е казвала ”майко” на баба ми, а се разбираха прекрасно и може би затова ми е толкова чужда цялата работа. Просто това никога не е ставало пред очите ми, само съм чувала, че така се е правело преди.
Свекърва ми сигурно ще падне под масата ако и кажа ”майко” и най-вероятно ще ме помоли да не го повтарям. Не защото не се уважаваме, просто този обичай си е имал определен смисъл и значение преди, когато е бил нещо естествено. Сега е просто ненужна отживелица, така мисля.
Преди момите са се женили по на 15 години и са отивали право в къщата на свекъра и свекървата. А там не се е налагало да се ”справят сами в живота”, ами са продължавали да им родителстват. Просто тогава този акт си е имал своето значение, а аз в днешно време не го виждам ама никак.

No meditation is possible before you go to the toilet

Много си зависи от хората... За мен това е втори брак и разликата с първия ми опит е огромна.

За 5 години така и не успях да намеря начин за обръщение към първите ми свекър и свекърва. Тя искаше (заяви ми го в прав текст) да и казвам "майко", което естествено ме вбеси (тя показваше явно неуважение и неприязън към мен още от самото ни запознаване, а чувствата ни бяха взаимни). Така и не можах да си "обърна" езика да я нарека "майко". Свекър ми не изрази никакви претенции, но пак не можах да намеря обръщение... и така до развода.

Сега... сега е друго. С вторият ми съпруг се познавахме около 3 години преди да се "загаджим". Говорили сме си много, по най-различни теми преди да се съберем и винаги той наричаше родителите си "Мама Жени и татко Мони"... Така свикнах да ги наричам аз още преди да имаме каквато и да било интимна връзка с мъжа ми. Просто нарицателни имена. След като се събрахме вече беше лесно - просто продължих да се обръщам така и към тях. Но това си ми идва някакси отвътре и не ми представлява проблем. Единственият по-тънък момент е, че съм ги възприела наистина като нарицателни и не мога да използвам само "мамо" или "татко" - използвам си обръщенията заедно с имената им.

Бившият ми мъж също не можа да намери начин как да се обръща към родителите ми, въпреки че бяха в доста добри отношения (даже и до ден днешен си се чуват по телефона и виждат). А пък настоящият ми съпруг, също както и аз, с лекота започна да нарича майка ми "Мамо Нели"... с баща ми е малко по-различно - просто с него се виждаме много много рядко (веднъж-два пъти в годината) и там обръщение не е формулирано.

[линк]

и аz към родителите му, и той към майка ми. никога не е имало уговорки. като гледам няма недоволни.

To find riches is a beggar's dream, but to find love is the dream of kings.

съгласна съм с теб.
да не говорим, 4е към родителите си много рядко съм се обръ6тала с думите "мамо" и "татко". като малка им иzмислях нежни прякори, пове4ето от които и до днес ги иzполzваме /те помежду си съ6то/.

To find riches is a beggar's dream, but to find love is the dream of kings.