родила съм престъпник

Моля Ви, дайте ми съвет. Напоследък се оказва, че дъщеря ми е извършител на множество кражби. Отрича до последно. Лъже. Ходих при психиатър. Не е клептомания. Вече не зная как да се справя с тези неща. Има досие в полицията, а сега научих, че е заведено дело за кражба с взлом. Тя е умно дете и искам да я спася.

Аз съм на мнение, че човек не се ражда престъпник, а се възпитава като такъв.
На коллко одини е? Какви са приятелите и? За какво говорите помежду си?
За какво са и нужни пари и има ли достатъчно ?

Мисля че ви трябва семейна терапия,защото винаги се търси причината първо в семейството,а после на други места.Не искам да те плаша ,но сигурна ли си че не взима наркотици и за това краде,за дозата?

Благодаря. На 13 и половина е. Приятелките й са умници. Точно една от тях ме информира къде да я търся при последното й бягство от дома. Съмнявам се, че те знаят за престъпленията. Но се досещат със сигурност. До скоро беше възпитавана от майка ми. Сгреших спрямо дъщеря си за доста неща. Искам да ги поправя. Притеснява ме отричането и лъжите. Слуша Найтуиш, интересува се от РС, нет, чат... Пиша объркано, простете, но се и чувствам така

99% съм сигурна, че не взема наркотици. По ред причини не е възможно да посещаваме професионален психотерапевт. В безизходица съм. Включително и финансова.

не говори така за детето си...за да те лъже значи ти няма никакво доверие...за да го върнеш трябва да и дадеш много любов и внимание, от които си я лишавала до сега...ама не онези "любов" и "внимание", при която на детето нищо не му липсва(дрехи, храна, забавления)...а тази, при които и ти ще си на 13г., ще можеш да говориш с нея и ще разбираш мислите и, тревогите и, желанията и...

Вярвам в чудеса!

Говори с нея като с възрастен човек, сподели и твоите проблеми, не само тези които са свързани със страховете ти за нея, а личните и професионалните ти проблеми. Дай и задължения, отговорности. Разбери какви са желанията и и се ангажирай да и помогнеш с осъществяването им.
Общувайте повече, прекарвайте повече време заедно, но така , че и на нея да и е приятно. Довери и се, за да може и тя да ти се довери.
В момента тя си мисли, че ти не я разбираш и затова няма смисъл да ти казва каквото и да е било. Опитай да я разбереш, дай и шанс тя да говори, а не ти да я водиш.

Това ти мнение ме кара да мисля, че съм на прав път. Опитвам да правя точно това, но губя почва под краката си. А когато нещата опрат до закона, нещата ми изглеждат страшни. Тя отрича дори при наличие на пръстови отпечатъци. Още веднъж - благодаря за сериозното отношение.

За да говоря така - опит да бъда обективна. Обичам детето си и зная, че има доста потенциал. Доверието е процес, изискващ време. Но май го нямам, защото съм на път да се срмра. Не се оправдавам. Просто се чувствам на ръба.

Мила май4ице, първо да наре4еш някой "престъпник" (тя е 13 годишна!!!!) е.......пресилено, всеки на млади години е правил какви ли не глупости.........така 4е.....а и най-важното е, 4е не взим наркотици, повярвай ми това ве4е щеше да е ужасно и гадно, и......т..н

Блек ти каза много правилно, 4е трябва да говорите.....много и то спокойно, не й се карай......нека не се 4увства виновна поне пред теб.

А това, 4е лъже е обяснимо, срам я е!

Желая ти успех.

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

Това, мили хора, че ми отговаряте по този начин, само ме обнадеждава. Дано и следствието докаже, че нещата не са чак така черни.

Всико ще е наред.....ще видиш, вярвай в себе си и дъщеря си.

Стискам палци да се наредят парченцата така, както ти и дъщрея ти искате.

Успех и ела пак да кажеш дали съм била права с предсказанието.

Поздрави!

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

такива неща се вършат от децата като 'зов за помощ'..за да я забележиш..

лошо е да се стига до там, да те молят по този начин да ги забележиш, но още не е късно..

ВИЖ, недей само да гледаш..

Ти само родила ли си я, не си ли я гледала??
Може би иска да ти каже 'Обърни ми внимание!'

Какво да правиш ли... Не я наричай престъпник - нито на глас, нито наум... Нито тук. Намери за какво да я похвалиш... И я хвали... Да знае че е нещо в очите ти и че има твоята опора каквото и да стане... Създавай добър имидж на дъщеря си, за да я мотивираш да го поддържа сама. И никога не напомняй за лошите неща... Изтрий ги... Не са се случили... Не ги ползвай като аргументи. Не я засрамвай, докажи и че ти си сигурното пристанище при всяка буря... То това си е дефиницията за родител според мен... Искай съвети от нея как ти да постъпваш... Покажи, че си също уязвим човек и цениш мнението и на приятел... Споделяй... Искай мнение по важни житейски въпроси, а не за глупости... Карай я да се замисля, съобразно възрастта, остави я да се чувства важна... Да взима 'решения' и да поема последствия... Да знае подсъзнателно, че ще те разочарова ако прави 'престъпления'... Дори когато лъже, вярвай че има причина за това и че двете ще оправите тая работа... Най-вече я обичай като майка и не се дистанцирай от постъпките и... приеми ги за свои...

...да бъдеш нейна приятелка и вникни в проблемите й...
Моята дъщеря също слуша "найт уиш", а и аз ги харесвам, правят стойностна музика, в това няма нищо лошо.
Най-важното, Тя трябва да Повярва, че я Обичаш...
Останалото ще се оправи...

Винаги вярвай и винаги имай мечти:)

кражбата е нещо обикновено

проблемът е после в хората
те се нервират че не заслужават доверието на крадеца

Ако имаше начин да узнаете колко много ми помагате! Вярвам. Вече. Все още. Просто човешки - БЛАГОДАРЯ!

тя мисли ,4е това което прави е "готино" и аз съм била така:)))))до преди 3-4 години разсъждавах по този на4ин:)когато бях на 13 и на мен ми беше интересно да излзиам с такива хора, въпреки, 4е близките ми приятели бяха коренно разли4ни...никога е съм споделяла с майка си....попорастнах малко:( поизпатих си от разни слу4ки... запо4нахд а разсъждавам и правя собстени изводи:)
много е малка и е нормално да е податлива на външно влияние, на влияние извън семейството...остави я сама да се опари, не я води на психиатри:(( смейс е с нея, не ис е карай, гоявори и весели неща, заведи я на по4ивка, играйте на нещо:))) след като майка ми запо4на да споделя с мен и говори с мен като с възрастен...запо4нах да и обръщам по-голямо внимание...
знам аз как бих постъпила....но е трудно в един постнг да тве посъветвам, само мога да ти кажа , 4е имам ли4ен опит, била съм в нейното положение ( е, не съм била крадла или поне не съм крадяла ли4но, но хората, с които излзиах...да, докато накрая не откраднаха и от мен:( ...
вземи и скрий телевизора(наприемр) за няколко дни, кажи 4е са го откраднали...нека види какво е, какво при4инява на другите хора;( накарай я да разбере истинската стойност на живота и парите и да ги разграни4ава.....

ami...

Преди няколко год. регистрираха сина ми в Детска педагогическа стая без да има реална причина за това...Лично аз заведох детето си там за да помоля някой от работещите да му обясни кой и за какво краде .ПОмолих ги да му покажат ареста и т.н.
Няколко месеца по късно в скандал в училището е намесен криминално проявен родител..........Тогава аз разбоирам,че са ми регистрирали детето в ДПС.Много се ядосах защото ги заведох единственно и само с образователна цел.
От тогава го защитавам за всичко и му казвам грешката само когато останем сами......Много скоро след това той защочна да споделя всичко.


Вярвай в детето си!Не я атакувай!За това й поведение има причина!Намери начин да ти я каже....Друж се приятелски с нея.Началото ще бъде много трудно,но бъди силна и очаквай утрешния ден....Може би тогава тя ще ти каже истината.
!!!!Я си представи,че някой е я злепоставил или пратил и тя като наивно малко дете е тръгнала?Представи си как ти би се почуствала ако имаш сериозен проблем и всички те атакуват и ти няма с кого да споделиш,дори с родителите си...

Бъди силна!

Намери сили да накараш дъщеря си да сподели с теб за случилото се.По важно е да разбереш причината .Децата на тази възраст са много податливи на емоции и не е сигурно дали найстина го е направила по собственна воля и въобще направила ли го е или някой по голям тарикат е я обвинил.

Преди много години брат ми го бяха обвинили,че убил някое коте.Госпожата чиито собственост е, била партиен член...В къщи беше настъпило истински ужас.Няколко пъти идва полиция,то бяха разпити,то беше чудо.Баща ми наби брат ми с колана на панталона си...бил го излагал пред хората.А той плачеше и се кълнеше,че не той е убил котето а Цецо,друго дете от махалата.Всички деца му се присмиваха и гледаха сеир....Непомня как приключи историята,но знам,че и до ден днешен брат ми изпитва чуство за вина за всяко нещо.Вече е на 34 год и не иска да има приятели,излиза сам,сам седи по кафетата и т.н.

Същото чувсто за вина баща ми възпита и у мен...Ужасно е!виждам,че не е така и пак някъде там дълбоко в мен се таи това ужасно усещане.

Не прави това и с твоята дъщеря!!!!!