Пробуждане

Малко е дълго, но реших да го запазя почти цялото, на който му се чете:)

"Казаха ни да вземем часовник и да гледаме голямата стрелка, опитвайки се да съхраним усещането за себе си и съсредоточавайки се върху съждения от рода на "Аз съм Луи Повел и в този момент се намирам тук." Трябваше да мисля само за това, да следя движението на голямата стрелка и да продължавам да осъзнавам себе си, името си, съществуването си и мястото, където се намирам.
Отначало всичко изглеждаше просто и дори малко смешно. От само себе си се разбира, че съм в състояние да запазя в съзнанието си мисълта, че се казвам Луи Повел и че в този момент се намирам тук, че следя бавното движение на голямата стрелка на моя часовник. Малко по-късно обаче осъзнах, че за съвсем кратко време тази мисъл остава неподвижна в мене, а веднага след това започва да придобива хиляди форми, да се разпространява във всички посоки, както предметите, които Салвадор Дали така майсторски рисува, превърнати в разтичаща се материя. Трябва да призная, че от мене се иска да поддържам жива и подвижна не мисълта си, а усещанията. Повеляват ми не само да мисля, че съществувам, но и да знам това, абсолютно да осъзнавам този факт. Чувствам, че това е възможно и че то може да се извърши в мене, за да ми донесе нещо ново и важно. Откривам, че хиляди мисли или отсенки от мисли, хиляди усещания, образи и асоциации на идеи, съвършено чужди на предмета на моите усилия, непрекъснато ме атакуват и ме отвличат от конкретната цел. А пък и тази стрелка приковава цялото ми внимание, гледайки я аз забравям за себе си. От време на време моето тяло, някакво съкращаване на мускул в крака, някакво движение в корема, ме откъсват едновременно и от стрелката, и от самия мене. От време на време ми се струва, че малкият ми вътрешен филм е прекъснал, че съм отстранил външния свят, но установявам, че изпадам в подобие на сън, при който стрелката или аз самият изчезвам, но продължават да се сблъскват образи, усещания, мисли, като зад завеса, като в сън, който тече независимо от желанията ми, докато спя. От време на време за част от секундата започвам най-после да съществувам изцяло, напълно и същевременно гледам стрелката. Незабавно се поздравявам за случилото се; мисълта ми, ако може така да се каже, ръкопляска, но тутакси възползвалият се от успеха, за да се порадва, разум проваля всичко. Накрая, ядосан, невероятно изморен, прибързано се отказвам от опита и ми се струва, че съм преживял най-трудните минути в живота си, че до такава степен съм бил лишен от въздух, че не е било възможно да търпя повече. Колко дълго ми се стори усилието! Но бяха изминали само две минути, като през това време аз наистина бях осъзнал себе си достатъчно добре и започвах да осъзнавам всъщност колко трудно е това осъзнаване.
Учеха ни, че състоянието на осъзнаване е преди всичко осъзнавне на човек, осъзнаващ най-сетне, че поти никога не е в състояние да осъзнае себе си, и по този начин донякъде научаващ се да извършва необходимото вътрешно усилие, каквито и препятствия да се появяват на пътя му. В светлината на това дребно упражнение вие вече знаете, че човек може да чете книги, да се съгласява, да скучае, да протестира или да се увлича, без нито за секунда да осъзнава, че съществува и, следовтелно без дейтсвието му да е адресирано към самия него. Действието му е сън, прибавен към собствените му сънища, изпадане във вечното течение на безсъзнателното. Истинското ни съзнание може да бъде - и почти винаги е - съвършено независимо от всичко, което правим, мислим, желаем или си въобразяваме.
Тогава разбрах, че разликата между състоянието на сънуване и на обикновено бодърстване, когато говорим и действаме, е минимална. Сънищата ни са невидими, както звездите при настъпването на деня, но те не изчезват и ние продължаваме да живеем под тяхно влияние. След пробуждането придобиваме критично отношение към собствените си усещания, мислите ни започват по-добре да се контролират, действията стват по-дисциплинирани, изникавта повече живост, впечатления, чувства, желания, но ние продължаваме да бъдем неосъзнаващи. Става дума не за истинско пробуждане, а за "бодърстващ сън" и в това състояние протича целият ни живот."

("Утрото на магьосниците")

Някога ме имаше, но сигурно бе сън...

Това е - да осъзнаваш, че съществуваш.Съзнанието "Аз съм".
Съзнание, което съзнава себе си, своето Присъствие тук и сега.

Ние сме само Това.

Ние сме само едно Осъзнаващо Съзнание, чисто огледало.
А всичко останало са просто вълни, движение, сън в това Съзнание.
С това Съзнание за Присъствие се раждаме в света, с това си отиваме от живота тук, но то е Вечно, неизменно, безкрайно, извън време и пространство.