Размисъл

Не можах да бъда твоята пролет,
но ще бъда твоята есен и зима.
Пролетта е прекрасна със първия ябълков цвят,
но есента е сезонът, отрупан със плод.

А зимата - със снега във косите,
с тихия огън в камината...
Сезон за почивка след бурите,
когато тихо се сипе снегът.

Да, аз не можах да бъда твоята пролет,
но ще бъда твоята есен и зима.
В късна есен най-аромантата роза цъфти.
В късна есен са най-истинските лъчи.

Напомня ми Станка Пенчева.
"Не можах да бъда твоята пролет.
Не можах да бъда твоето лято...
Нека бъда твоята есен...."

Извинявам се, ако цитатът е неточен...

Da, imash pravo. Navremeto, ideiata da napisha tova stihotvorenie doide ot edna pesen, mislia, che ia izpulniavashe Margarita Hranova, a povoda beshe edno priatelche, koeto za dalgo zaminavashe ot Bulgaria.