любовта е медитация

иска ми се сам да си дам частичен отговор на темата за чувствата, която бях пуснал наскоро :)

първо да кажа, че ясно разграничавам любовта от влюбването, което е просто още една стандартна (макар и доста древна изглежда) програма, влючваща неща като ревност, страх, алчност, егоизъм, безумие, тъга и т.н. и т.н.

любовта изглежда е някакво състояние на духа, психиката, тялото, при което мозъкът (най общо казано) получава огромно количество информация от обекта на любовта. това е сетивна, идейно-концепцийна, асоциативна и почти сигурно някаква "духовна" информация.

в един момент се получава сякаш пресищане с информация на съзнанието (а защо не и на подсъзнанието?), при което то се изключва и преминава в някаква друга, различна форма на осъзнаване.

това предизвиква голямо удоволствие, блаженство, в чист вид сигурно се доближава до мечтаната "нирвана". и нима влюбените, които се гледат в очите не ви приличат и на вас на медитиращи, обзети от всемирното блаженство? затова и всеки се стреми към любовта, всеки човек е способен да я изпитва в някаква степен, което показва, че това е доста достъпна и лесно приложима форма на своеобразна медитация

само ще напомня, че в момента на сексуален огразъм, мозъкът упражнява нищожен контрол върху тялото, както и върху мислите си. вероятно качествената любов предизвиква нещо подобно за много по дълъг период от време, нещо като отчасти контролируема липса на контрол :))))

мисля, че върху това се гради концепцията на тантра, която пренасочва енергията на желанията (катализирана чрез сетивната и др. информация) към издигане на съзнанието. медитациите и техниките на тантра сякаш целят точно такова пренасищане на мозъка с информация.

разбира се не само количеството на информацията е важно, но и качеството :)

струва ми се, че в този смисъл е много важно "информационният канал" на любовта да бъде отворен към един единствен човек в даден момент/период, а не раздробен по различни показатели, както е при много хора, които съм наблюдавал. ако информацията по канала е само сетивна или само духовна или само интелектуална, тогава вероятно се изключва много малка част от съзнателните процеси - и тук идва момента на самовнушението, което се стреми да създаде изкуствено удоволствие, като се пренебрегва факта че удоволствието е само страничен ефект, индикатор за нещо (както болката примерно е индикатор и сигнализация).

горните размисли поне за мен проясняват доста от на пръв поглед безмислените предписания от древността :)

при какви случаи възниква любов все още не знам и сигурно никога да знам :))), може би се касае за някакви много сложни съответствия или настройки на съзнанието, при които се отваря информационния канал спрямо някой определен човек. сигурен съм за едно - не подлежи на съзнателен контрол, т.е. не е постижимо чрез самовнушение. самовнушението в този случай води до доста неприятни последствия.

предполагам че е възможно такъв тип любов да възникне и спрямо не-човек (пр. слънцето, земята, Бог?), въпреки че не виждам как нещо друго освен мисли и думи на човек от плът и кръв може да засити огромния интелектуален глад на съвремените мозъци като същевремено дава и другите неща (присъствие, физически контакт). например Бог без съмнение има огромно присъствие, но за сметка на това е почти невъзможно да се постигне физически контакт, а и информационния канал се отваря трудно. Една ябълка, цвете или собствените ви гащи могат да ви залеят със сетивна информация (особено ако сте на мескалин докато ги гледате), но опредлено няма да има интелектуална и духовна връзка... :)

надявам се, че размислите ми са ви били интересни, спонтанно реших да ги споделя с вас :)

поздрави и любете

А любовта може ли да е несподелена, както влюбването според теб?

Как си обясняваш това, че в един момент "си отива", че "не е същото"?

може, разбира се, даже по често е така, но какво от това? :))
нима ти обичаш само когато си обичана?

не знам всъщност, може би са нужни двама, за да се отвори този информационен канал, не съм сигурен - както написах не ми е ясно как точно се появява любов :))


а кога ще си отиде любовта ти зависи само от теб според мен :)
не е същото тогава когато се включат програми като ревност, алчност, страх, те превръщат любовта в нещо различно (с което повече хора не правят разлика, но не и аз) :))

Страшно интересни размисли!

Как се обяснява според твоето разбиране случая, когато някой, който е много умен и на високо духовно ниво е влюбен и има любов към някой тъп на ниско ниво? Много ще ми е интересно да разбера, защото аз не си го обяснявам засега.

А смяташ ли че любовта трябва задължително да се свързва с възприетите от обществото нейни прояви на физическо ниво, или както се казва "да доказваш чувствата си"? Ако същността и е такава, каквато казваш, то Тя се усеща и би било много погрешно да съдим за наличието и по някакви действия.

Че по-умен може да се влюби в по-глупав, по-красив в по-грозен и тъй нататък е всеизвестно. Във всички тези случаи се предполага че нещо скрито е станало причина за влюбването...
Обаче възможно ли е въобще човек на по-високо ниво да се влюби в човек на по-ниско? Чувала съм че когато някой е с много висока вибрация, поголовно се влюбват в него Обратното обаче случва ли се и ако се случва - защо? И аз не мога да си го обясня

задаваш ми много провокативно въпроса :))))


аз съм първият, който ще се обяви срещу общоприетите глупости и стереотипи. тъпо е да доказваш чувствата си. още по тъпо да правиш излияние и т.н.

но ако не по действията по какво можем да съдим? по думите ли? по мислите ли? по чии мисли, нашите? ха... усещанията са много субективни, човек не винаги е наясно какво усеща, а още по малко какв усеща другия. любовта се вижда по действията, по отношението, не е необходимо тези действия да са кой знае колко романтично показни и зашеметяващо невероятни. също и думите

важно е да се показва любовта до толкова до колкото би било много егоистично да се наслаждаваш на усещането, което ти дава любимия човек без да се опиташ да дадеш нещо в замяна, дори той/тя да не те обича по същия начин (даже тогава още повече) :)) защото този който обича по силно, получава повече без съмнение :)

всичко това което ме питаш май е свързано по скоро с практическата част на любовта, с изживяването й. по този въпрос не съм специалист, темата беше за ефекта на любовта върху съзнанието. всичко друго е индивидуално, зависи от теб. ако е погрешно за теб да съдиш, не съди :))

няма по голям грях от този да грешим спрямо себе си, чувствата си и това, което усещаме за правилно вътре в нас.

тъп и умен - това е много относително. пълно е с изключително интелигентни хора, които са меко казано глупаци.

духовното ниво аз честно казано не мога да го меря... :(
моят брат хуанджи се справяше с това, питай го него за високото духовно ниво и каквото там ме питаше :)


според моето разбиране, когато някой е влюбен само в нечия външност или характер или присъствие или интелект, това е непълноценна връзка и компромис спрямо себе си. ако не е на всички нива връзката, тогава значи любовта е саката.

но какво от това, както казва мулето

Седях тихо на любимата си скала, мястото, на което се чувствам най-добре. Беше много тихо. Гората наоколо беше есенно изрисувана - от зелено, през златно жълто, та до ярко червено и оранжево. По синьото небе се носеха невероятно ясно изрисувани от бели облаци птици с дъъълги пера, като жар-птици.
В един момент се обърнах в себе си към вятъра и без думи сякаш го поканих, протегнах ръце и му казах, че искам да го погаля. Започна нежно да приижда, като дихание. Вдишвах го, галех въздушната струя. Листенцата на тополите под скалата трептяха, стори ми се радостно... Бях отдадена на тази странна милувка...В любов медитирах или медитацията беше любов...Не искам и не мога да определя...Знам, че на това състояние мога само да се отдам, за да съм в него...

Дъгата

Хубави разсъждения.
Това за насищането с информация, обаче, не съм съгласна.Или не го разбрах добре.
За причините за любовта също не знам, но явно е, че не става по наша воля.
Може би е карма, предопределение.Срещаш човек с точно определено излъчване, което допълва твоето и те прави цялостен.Но това пак си е случайност за нас (но може би не случайност в течението на живота ни).

Също мисля, че и хора с приблизително на едно ниво на съзнание се привличат.Под това разбирам не само интелект, интереси, а цялостното излъчване и нещо по дълбоко, душевна близост.

ами и аз не го разбирах насищането с информация преди :)

всичко е информация. енергията е информация. както и да е

В такъв смисъл, да.Но много от нея се усеща само на подсъзнателно ниво.
Под насищане тогава разбирам да се чувстваш изпълнен, наситен, цялостен.

И още ми се иска да кажа, че любовта е медитация, защото Бог е любов и когато обичаме, сме свързани с Него в медитационно състояние.Защото, когато обичаме истински, нас ни няма, остава само обекта на любовта ни и дори сме слети с него.А нали това е медитация?

Но често любовта е смесена с егоистични интереси и Божествената любов, която ние наричаме истинска любов, не може да се прояви.
Истинска е любовта, когато не зависи от външни условия- дали човекът е казал или извършил нещо.Истинска е, когато виждаш само хубавото, Божественото в него и затова го обичаш.
А иначе е едно обикновено чувство, влюбване, като временно настроение.


И аз казвам: Любете, не отхвърляйте и най-малкото любовно чувство в сърцето си.
Щом усещате любов, значи Бог е там.

Ами първо се научаваме, че като обичаме егоистично губим любовта, не можем да сме в това състояние на блаженство, на пълнота... После постепенно откриваме, че свободата е право на всеки и когато свободно се отдаваме на самото състояние любов, тогава и сякаш отвсякъде ние я усещаме и тези около нас я усещат чрез нас. Страхът от загуба на любовта я отдалечава, тогава се губи за нас...Тя просто е свободата на даването...Така усещам...Колкото по-пълно е отдаването, толкова по-пълно е сливането и имаш пълно знание за обекта, защото ти и обекта сте едно...каква по-пълна информация...

Обектът на любовта отвън е всъщност в нас, но не като обект, а като част от нас самите.

Дъгата

какво като се усеща на подсъзнателно ниво? подсъзнанието е много по обширно от съзнанието, нормално е "много от нея да се усеща само на подсъзнаелно ниво"


не мисля, че съм използвал думата "насищане". използвах пренасищане, ако не се лъжа


за бог е любов и дрън дрън - чувал съм тези клишета много пъти. ако ти можеш да ги приложиш на практика в светогледа си, поздравления :)

ако пробваш за момент да изключиш всички клишета, които си прочела някъде може би ще схванеш за информацията и на съзнателно ниво

Не можеш да обхванеш цялата подсъзнателна информация, а и не е необходимо да я "схванеш на съзнателно ниво" .С това само може да задушиш любовта.
Осъзнавай чистото чувство на любов и ще усетиш Божественото.
Хич няма да ти се види "клише".

благодаря, че сподели изживяването си с нас, Изгревче

задушавам разни неща единствено когато се ядосам на високопарните ти поучения :))

просветлението е да нямаш граница между съзнание и подсъзнание, може и да е възможно

мерси за включването по темата

Може пак да ти прозвучи като поучение, но ще кажа, че
просветленото съзнание е над съзнанието, подсъзнанието и самосъзнанието
(въпреки, че остава във връзка и с тях).

А щом като си схванал любовта като медитация, защо отричаш връзката й с Божественото, с висшия си "Аз"?



Съжалявам, че се включих по темата ти.

А този с високата вибрация не може ли да се влюбва? Със сигурност може
По принцип не говорех за хора със свръхвисоки или свръхниски вибрации - ясно е, че и двата вида не могат да се влюбват средностатистическому, за което влюбване и любов всъщност говори авторът на темата
а е напълно възможно човек с "по-висока" вибрация да се влюби в такъв с по-ниска.

точно това не разбирам - връзка /любов/ на всички нива и насочена към един човек. Това са теоретизирания, които са абсолютно неосъществяеми и неприложими, тъй като един човек е в контакт с много хора и неща, и, ако е насочил всичките си "нива" само към един единствен обект - то той ще е напълно неадекватен навсякъде другаде, освен в любовта си, разбира се. Може би не разбирам нещо?