Ървинг Стоун

и Жажда за живот. Разкошна книга.
Всъщност може би първата биографична книга, не, излъгах, Луна и грош май бе първата, която прочетох. Не че двете могат да се сравняват. Но пък биографииите, които е писал Цвайг, изобщо не ми допаднаха.
Какво мислите за този тип четива?

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

Някъде през лятото писах постинг, посветен точно на автобиографии/биографии/романизирани биографии. Жалко, че чувството за скромност не ми позволява да се повтарям Не че казах нещо фундаментално тогава

Да, много да. Но любимо четиво от този тип си ми остана "Гоя" на Фойхтвангер.

Обожавам да чета биографии и автобиографии, от художествени ("Дар") през романизирани тип Моруа и Цвайг до политически, исторически и др. (е, до Тошо Тошев не съм изпадала). Виждаш нещата пречупени през призмата на личния поглед. Имаше преди няколко години цял брой на едно руско списание "Иностранная литература", посветен изцяло на тази тема. Бяха публикувани текстове за едно и също събитие или личност от двама различни автори: например Симон де Бовуар и една от "приятелките" на Сартр, както и биографичен и автобиографичен текст за/от Маргерит Дюрас. Беше безкрайно интересно сравнение - как субектът на биографията, т.е. авторът, е по-важен от обекта, т.е. героя, как интерпретацията е по-важна от фактологията.

Което ми напомни за едно изказване на проф. Благовест Сендов:
"Много уважавам историята, защото тя е втората точна наука след математиката."

Силно уважавам безпристрастността и почтеността на поведението и мнението както на Б.С., така и на повечето пишман-историци

И "Страдание и възторг". Не по-малко разкошна.

като че ли се сетих...
ми за Стоун кажи нещо
чела ли си го

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

Роберт Кох - баща на микорбиологията
Това е най-хубавата биография, която съм чел. Не заради стила, а заради самия Роберт Кох толкова ми хареса. И след това исках да стана микробиолог, но една случка със заклано прасе, микроскоп и бели червеи ме провали в това поприще.

Поздрави


=======================
Moonlight sonate

И "Страстите на разума", обемната биография на Фройд също му е добра книга. И дава много вярна представа за големите спорове на времето по отношение на психиката. Със сравнително верни щрихи за главните участници - Юнг, Адлер, Шарко и пр.