Огън под леда

Аз съм скалата,която
пред бурите гордо стои.
Аз съм и рифът, в който вълната
се смирява и нежно шепти.
Аз съм високият връх,планината
и кърмя с живот вековни гори.
Аз съм и малкият камък в реката,
над който водата легенди реди.
И жена и дете с коси от жарава,
а във вените буйна лава тече.
Аз щастие всекиму мога да давам
и вечен пламък е мойто сърце.
* * *
Гръм с моето име отеква в ноща
и бавно топи се Морфеевий замък.
Да, аз съм огън под леда.
Да, моето име е камък.