Недостатъците

Вашите дечица какви недостатъци имат според вас?
Има ли неща, които бихте искали да променят в себе си, да преодолеят?
Или напротив - за вас те са идеалното съчетание от добрите неща от мама и тати?
Какво хубаво и какво лошо са наследили мъничетата от вас и какво ново са си прибавили към характера?

For my dreams I hold my life
For wishes I behold my night

Ами имат си недостатъци, нали и те са човечета, макар и мънички. Но не са ги наследили от мене, аз нямам /майтап, разбира се/ Синът ми, на 9, засега демонстрира същите недостатъци, с които аз се боря цял живот Голяма е блейка, забравя си пуловерите и якетата в училище, забравя да си напише домашното, отлага до последния момент и накрая се паникьосва, че няма време и лесно се отказва, ако нещата не се получават точно според неговите представи. Малката пък, на 4, се е метнала на свекито Готова е на всичко, за да стане на нейната, независимо как ще го постигне - рев и тръшкане или подмазване и манипулации. Опитвам се да работя упорито и с двамата, но вече започвам да си мисля, че генетиката ще надделее над възпитанието...

Hakuna matata

Може би не бих ги нарекла "недостатъци"
Просто има неща (реакции, поведение, постъпки), които не ми се нравят.
Давам си сметка, че една част от тях трябва да приема, защото просто си е някакъв израз на индивидуалност, срещат се при доста хора и не е нещо недопустимо. Но има и неща, с които не мога да се примиря и ми се ще да успея да им помогна да ги преодолеят.

Щерката (6 г.) - много отвеяна, направо изключва мисленето на моменти, заплес е голям (това не е недопустимо, стига да е в рамките на нормалното, но на моменти направо си е опасно). Нещото, което много ме дразни (но това сигурно е по-скоро мой проблем) е флегматизма - типично копие на баща си. Другото, което не ми допада е това, че не може да изразява чувствата си (пак наследство от баща й), трудно може по изражението и реакциите й да разбереш дали нещо и харесва или не, дали се радва или е разочарована.
Нещото, обаче, с което не мога да се примиря и ще се боря докато постигна някакъв успех е това, че страшно много се влияе от други хора (и деца, и възрастни). Искам да е личност, да има собствено мнение, реакции и поведение, а не да подражава и да се води по акъла на другите. Просто невероятна е промяната в поведението й в зависимост от средата или компанията, в която е била през последните дни.

Качествата пък, които много ценя у нея са това че е добродушна (даже на моменти повече от нормално), състрадателна, внимателна и много грижовна. Радвам се, че от малка възприе много възпитан начин на комуникация. Думи като "моля, мерси, заповядай, благодаря" са и като вродени направо и ги използва инстинктивно вече.
Радва ме и това, че вече преодолява "мърлявия" период и се превръща в малка госпожица, за която външният вид има значение. По едно време почти се бях отчаяла за това.

Синът ми (1 г 8 м) - разбира се, може би още е рано да се прави някакъв анализ, но има някои черти в характера на децата, които си личат едва ли не още от раждането.
Прекалено властен, обича да се налага, докато не постигне неговото - не кротва, голям инат (е, по това се е метнал на мен). Това донякъде ми харесва, стига да е насочено в положителна насока. Упоритостта и инатът може и да са полезни, но когато става въпрос за преодоляване на трудности, за нови постижения и т.н. Лошото е, че засега този инат и упоритост ги упражнява върху моите нерви
Агресивен е , въпреки че съм се опитвала да го възпитавам както и сестра му, но явно тук гените си казват думата (дъщеря ми и синът ми са от различни бащи... но пък никой от нас не е агресивен) Налага се, крещи, удря... неща, с които въобще не съм се сблъсквала при щерка ми. Ще ми се колкото се може по-скоро да успея да го науча да овладява този вид изрази на отрицателни емоции.
За разлика от сестра си, обаче, той е много чувствен, гальовен и лъчезарен. Дори само по изразът на очите му можеш да разбереш дали е тъжен или весел. Изразява бурно чувствата си, независимо от това каква е емоцията - положителна или отрицателна. Радва ме това, че има своя индивидуалност. Любознателен е (пак за разлика от сестра си) и много контактен. Готов е да се усмихне на всеки, който го погледне - няма значение дали е дете или възрастен човек.

[линк]

Ами пълни са с недостатъци. Много приличат на нас. Показвам им ги, като им казвам, че в този момент приличат на мен когато не ме харесват.

аааа, няма такова нещо:-)))
моите са съвършени
за лошавост- капризни/и двамата, прекомерно много за момчета/.
за хубаво- май всичко.

Не допускайте магаретата да ви четат конско.

Много хубав въпрос!

Един от недостатъците на сина ми е, че е прекалено предпазлив. Не зная от кого го е наследил (може би все пак от мен), но за всяко ново нещо му трябва доста време, докато го приеме и се съгласи да опита. Става дума за всякакви нови дейности, от рода на каране на колело на две колелета, взимане на нов филм от видеорента, качване на разни увеселителни съоръжения и пр. Хубавото е, че напоследък се старае да го преодолява по малко.

Също така, той не обича нещо да му е трудно. Отчайва се, когато трябва да положи много усилия. Лесно се отказва, но ако си науми, че трябва да го научи и усвои, тогава трудностите не го спират(положително качество!)

Друг недостатък, на който източникът съм изцяло аз, е големият му инат. Страшно е упорит и това води понякога до лоши караници помежду ни(защото и аз имам навика да си настоявам на своето и става нещо като борба- кой ще издържи по-дълго). Напоследък се старая да избягвам такива директни сблъсъци и понякога отстъпвам, за да не предизвиквам тази инатливост в него. Смятам, че има някакъв ефект и по този начин той също се научава да отстъпва.

Не винаги умее да споделя чувствата си- т.е. в това отношение е малко затворен. Наследил го е от мен, и затова прекрасно разбирам състоянието му,когато нещо му тежи, пък не си казва. Опитвам се да го подкрепям и да го окуражавам да споделя повече. Мисля, че успявам.

Сега за хубавите му качества.
Много държи на думата си. Обещае ли нещо, го спазва безотказно. Много трудно обещава, но когато обещае, човек може да е спокоен, че ще го изпълни. (наследство от баща си).

Много е добър. Не усещам никаква злоба или агресивност в него. Винаги търси с добро да се разбира с децата, много държи на приятелчетата си, винаги е готов да споделя играчките си, само и само за да стане играта. Понякога това доверие в другите и откритост дори ме плашат, като си помисля колко разочарования ще трябва да изтърпи.

Верен и способен на силни чувства/приятелства (това е от мама и тати).

Дано не звучи много нескромно, но е много умен.

За малката е още рано да кажа.

Константин, 16.06.1998
Зорница, 6.09.2002

Моето синче е някакво съчетание от качествата на твоята дъщеря и синът на sweetkids_mama.
Много предпазлив, на моменто чак ме дразни - другите деца се хвърлят в игрите, а той седи и си мисли дали няма да се удари или изцапа, срамежлив е, много се влияе от други деца.
На същото мнение съм като теб, че трябва да бъде индивидуалност, а не да тича след всяко дете и да го копира.
Защото засега е точно така - той така жадува за контакти с други деца, че е готов да направо всичко за тях, а това не е правилно.

For my dreams I hold my life
For wishes I behold my night

Мисля, че тази индивидуалност е дълъг и сложен процес и се формира с годините. Това ме дразнеше дълго и мен при моя син. Страх да бъде различен, желанието му да се уеднаквява с останалите деца....Едва напоследък /ще навърши 14 по Нова година/ със сигурност мога да твърдя, че има промяна в това отношение! Което ме радва.
Като недостатък в определени моменти при него отчитам пълната липса на дипломатичност! Каквото му е на сърцето това е и на устата. Прекалено прям е и това му носи големи разочарования. За тази откровенност се борих и възпитавах толкова дълго а се оказва, че много често страда от това!
Иначе...мързеливичък си е и ако има кой да му свърши работата няма нищо против! Сигурно има и други недостатъци...ама не се сещам в момента.
За дребното е прекалено рано да се говори за недостатъци и характер - тя е всеки ден различна и много интересна! На мама бонбонката е тя!

*недостатъци - основно и много дразнещо един - като му говориш се прави ( или наистина ) че, не чува. И трябва да му се повтаря и като има по-вече неща за вършене, не ги запомня и понеже не е изпълнил първото........
ако си мисли, че е прав упорства яко
не е предпазлив
небрежен, може да пише и красиво, но пише грозно и от невнимание допуска грешки

*добрите неща - много е добър (чак ме притеснява),
щедър е много, въпреки че е едно дете. Когато има нещо за ядене и примерно баща му го няма, той иска да му се запази част или ако му поискам би ми дал и своето. Същото е за играчки, игри. Онзи ден искаше да кара колело, а от известно време не беше карал поради спукана гума и едно дете много му хареса колелото и само то го кара, "защото му се карало на момчето"
абсолютно незлоблив, неотмъстителен , нелицемерен, няма завист
услужлив, обича да помага
весел - това много ми харесва, защото има много темерути на тази възраст, които гледат на кръв без причина
много сръчен
много любознателен, ако някой прави нещо трява да научи защо, как ...... от малък разпитва като види някой да прави нещо, докато не разбере не се отказва

на 8 г.

Тази щедрост при нас чак ме притеснява.
Дава всичко, после идва при мен и плаче, че не му върнали играчката, защото естествено съответното дете веднъж взело нещо, трудно връща.
Другите деца около нас не дават така.Не ме разбирайте погрешно, не искам да е стисльо или егоист, обаче всяко нещо си има приемливи граници.
Аз като малка давах най-хубавите си играчки само и само да завоювам малко внимание от страна на някое лидерче, и за какво се питам сега???

For my dreams I hold my life
For wishes I behold my night

Моя човек дори не се притеснява, че някой му е взел нещо, от малък си е такъв. Като беше към 4г някъде и винаги си даваше колелото и всичко, и едно момиченце на моя позната също беше с колело и той като слезе от неговото, момичето седи на своето и в същото време държи и пази неговото, сакън някой да не го пипне ...... много ми беше смешно, а на сина ми хич не му пука, че някой ще му кара колелото. Има деца, които не дават нищо да им се пипне, но това май е още по зле.
При нас даването не е за да завоюва нечие внимание, по скоро не държи много на вещите.

наистина много от + и - се наследяват.
направо ми е чудно малко дете прекалено предпазливо - моя направо се хвърля, все му говоря да е по предпазлив ........... но, това явно е вродено.
И моя син е много добър и понякога се притеснявам как ще е в бъдеще ........ абсолютно добродушен и незлоблив. Около него има доста злобни деца и дори способни на интриги , но времето ще покаже кой ще успее по-вече.

Това наистина е по-добрия вариант.
Моя мишок го прави съвсем искрено - иска му се да достави радост, като излезем и купим Зрънчо например - той казва - един за мен и един за детенцето, с което сме, изобщо не му идва наум да поиска само за себе си.
И много се огорчава, като другите дечица гледат само за тях и го загърбват.
Може пък аз да съм виновна, зашото така съм го научила, винаги купувам и за другите или нося от вкъщи и за тях, гледам да е по равно и да има за всички?

For my dreams I hold my life
For wishes I behold my night

Даването е добро, но с мярка, както и всяко друго нещо.
Когато човек е стиснат, това го осакатява. Но ако много даваш, вероятно ще се навъртат около теб основно хора, заради взимането. От такива "приятели" - мерси.

И двамата имат недостатъци разбира се.

Дъщеря ми е ужасно флегматична. Подлудява ме направо. Сякаш си живее на забавен каданс. Цялото й съществуване е такова - плавно и бавно. Това наистина ме побърква. Аз все бързам, все търча, всичко върша под пара. Мразя флегматичните хора. И точно на мен да ми се падне такова дете. Ако й викна, за да побърза настъпва истински катаклизъм. Тя не понася да я припираш и просто не поддава. Ефекта е обратен. Другото, което не харесвам е, че се възприема като чуплива едва ли не. И най-малката драскотина е велика травма за нея и мерките, които се предприемат за лечение са направо страхотни. Аз вече я наричам "принцесата и граховото зърно". Много й отива. И последното - безумно суетна е. Не знам дали е нормално 5-годишно дете да е толкова префърцунено. Иначе и тя като Ади на Mamma е много грижовна, състрадателна и чувствителна, което на мен много ми допада. Дори и към съвсем непознати хора проявява съчувствие и съпричастност.

Малкия... Ами той е идеален. Много е разхвърлян, независимо от усилията, които полагам да го приучвам на ред. Има зачатъци на подобрение, но не са окуражаващи. Другото е, че е безразсъден. Сякаш не преценява последствията от действията си. Като се има предвид, че е само на три, това май не са недостатъци, но само за това се сещам сега.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Като всеки човек и аз искам детето ми да има неща които съм нямала- в случая да притежава някой черти, които аз нямам.В това отношение много се кефя на дъщеря ми която винаги знае какво иска и не отстъпва от мнениетоси (което е и добра и лоша черта) .А пък най големия й недостатък според мен е че по-голям инат от нея не съм виждала- по-зле е от магаре на лед.
Представяте ли си 3 годишно дете да седи наказано 2 часа само защото не иска да каже едно извинявай-при това осъзнава че е виновна.Според мен доста ще си пати от инат.За други по-съществени недостатъци не се сещам ама и тя като всяко дете си има моменти на лигавщина и мании.Отскоро е на детска градина и много ще се разочаровам ако вземе да се води по акъла на другите деца- но ще поживеем ще видим и ако придобие тази черта ще вложа всичките си усилия да я премахна

абсолютно дружески ще ти кажа, че сама я правиш инат и че ще е по-добре за самата нея да я научиш да е по-гъвкава.... хората се превъзпитават трудно сами и в по-късна възраст.....

аз съм от тия деца, до ден-днешен си спомням как се излеждаше цялата рода да ме моли аз да се извиня за някаква тъпотия на баба ми... упорита съм до глупост и отвъд нея и когато успея да схвана, че е в моя вреда, пак ми е трудно да озаптя ината.... като имам конфликт с децата, се старая да говоря много и дори понякога се предавам - има резултат..... упорити се, но бледнеят пред мене... надявам се, че това ще им облекчи живота в сравнение с моя...


два часа е абсурдно време за наказание и за тригодишно и за 13-годишно... няма смисъл, целта на никоя майка не е да си пречупи детето... с държане два часа й показваш какъв инат си ти, а детето после копира, защото добри или лоши, родителите са богове - и трябва да им се подражава... да не говорим, че е травмиращо и се помни....

Абе не вярвах, че децата могат да интригантстват, обаче някои наистина го владеят. Наблюдавам децата пред блока докато сам навън със сина ми. Той също не се вълнува от това кой играе с неговите играчки и кой му кара колелото - раздава ги нашироко. Като поиска обаче нещо чуждо, в повечето случаи се сблъсква с отказ и това му е много непонятно. Характерът /понякога си мисля, че е най-ужасното дете на света/ му обаче не допуска този отказ и се почва един рев и тръшкане до посиняване. Повечето майки се намесват в негова полза. На мен ми се иска да не го правят, за да разбере, че като не му се дава нещо - това е положението. Има две малко по-големи от него деца, които много се забавляват при тези ситуации и не пропускат момент да завъртят някоя интрига в стил- той е много нахален, не му го давай и т.н. Тези ситуации са ми много неприятни, още повече че и някои от другите родители ме гледат като престъпник - ето я тази, дето не си е възпитала детето.

и умни като мен.
Обратното определено би било катастрофа!


Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..