За нашите мъже

здравеите момичета,аз не съм се представила официално,но съм в този клуб от март месец,чета всичко но рядко пиша.с моят мъж сме заедно от 6години,но не сме женени.тои има син от 1вия си брак,които вече е голям.но аз нямам дете и от 3години се боря с проблема.накрая успях да забременея но в 3тия месец направих аборт по неизяснени причини.искам да се обърна към момичетата ,чиито мъже имат деца от предишни бракове.мислите ли,че нашите мъже го искат толкова силно като нас?напоследък имам чувството ,че го водя насила по лекари и тн.дали мъжете ,които имам вече деца им е безразлично?споделете при вас как е?

Мъжът ми също има предишен брак,и има 17 годишен син. Имам бременност от него преди няколко години,когато не бяхме женени,прекъснах я по собствено желание,въпреки,че той не искаше! Никога не съм имала проблеми с изследвания(негови),нито с подкрепата му,защото съм имала и имам нужда от него..Смея да твърдя,че човекът до мен ме подкрепя напълно и че иска да има поне още едно дете.
Изобщо не му е безразлично,напротив даже,той ме "юрка" понякога,когато се отчаям съвсем,и не ми се занимава с нищо..

zdrawei Wildberry,изглежда аз бъркам за него може би и на него му се иска да имаме дете,но да не го показва/тои е малко скрит характер-зодия скорпион/.аз също имам аборт по желание преди няколко години и сега съжалявам за това решение.надявам се както твоя мъж те подкрепя и моя да го прави.

Здравей, Теди!
Ако погледна моя мъж отстрани, бих казала, че и на него му е безразлично.
Година и половина не можех да забременея, през това време преживях какви ли не манипулации+операция.Накрая забременях.
Той почти не идва с мен на лекар и не ме разпитва толкова много, мълчи си т.н.А преди, докато го накарам да си направи спермограма....Само го карах, карах...
Но мога да те уверя, че същевременно много го е било грижа за нас, за нашия проблем и сега е най-щастливият на света.Но не го показва както ние жените...
Просто някои мъже не го показват както на нас ни се иска.
Не мисля, че твоя мъж не го е грижа

И моят съпруг реагира по същия начин като мъжа на Кали. Не знам вече колко пъти ми мина през главата мисълта, че той не иска друго дете (защото има голям син от първия брак) и всъщност аз издевателствам над него и по принуда го карам да ходи по изследвания и да слуша разказите ми за моите изследвания. Мъжете май наистина просто реагират по по-различен начин - докато ние намираме утеха в това да си говорим за изследванията и какво ни е казал лекаря, то за тях е не само безинтересно, но и неприятно. Така че аз спрях да говоря - и сега сме постигвнали едно мълчаливо съгласие, че работим активно по въпрос за бебето без да си прекарваме времето заедно в приказки за това и обсъждане на проблема.

Мисля си, че във всички случаи желанието за дете у мъжа е доста по-абстрактно, отколкото у жената. Поне при повечето мъже е така. При това мъжете съвсем не се прителсняват като нас, че годините минават и фертилността намалява - при тях нещата са доста по-лесни.
Що се отнася до моя мъж - не съм имала проблеми с него да го накарам да си направи спермограма, нито пък да си пие витамините след това ( защото имаше малко нисък общ брой). И въпреки всичко не ми изглеждаше толкова притеснен, колкото мен. И сега, макар, че се радва, все още не е съвсем осъзнал, че наистина чакаме бебе. То, да ви кажа, и в моето съзнание тази мисъл все още не е съвсем ясна, някак и на мен ми е малко абстрактно. Може би защото още не мърда! Така че не си мислете, че майчинският ви инстинкт ще се появи веднага, щом видите двете чертички. А пък представете си как стоят нещата, що се отнася до бащинския!

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Нашите половинки не чувстват нещата като нас, но това не означава че не чувстват - просто те са по-рационалната 1/2 от цялото нещо. Ние сме емоционалните, а те рационалните ... просто нещата се допълват взаимно

Мъжете по принцип не мислят като нас.(това май е генетично, говоря сериозно). Когато жената е притеснена от някакъв проблем и го споделя с мъжа си, то в този момент неговия `мъжки` мозък търси решението на проблема... те си мислят че ние споделяме с тях този проблем защото очакваме от тях да ни дадат разрешението...
Но как да щракнат с пръсти и ние да забременеем - НЕ става...
Те не намират отговора на въпроса и Затова си мълчат, а ние си мислим че се безчувствени... което пък не е вярно.
Затова в къщи не си говорим всеки ден на темата бебе...
...И аз съм се чудила дали и той го иска толкова силно като мен... не изглеждаше притеснен от факта че толкова време не става...
Да, ама ако го попитам направо и той ще ми отговори на право,.... че дори и едносрично и изобщо няма да разбера какво чувства...
Затова по заобиколния начин

Скоро си говорехме за разни неща и по едно време странично от темата той ми каза:`В момента най-важното за теб е спокойстието, а За мен сега най-важното е за забременеш...`

Друг пример: Обикновенно на лекар ходя сама, но като се прибера в къщи живо се интересува какво е казал... Един ден се прибирам, но в този момент звъни телефона и беше майка ми ... обсъдих с нея какво е казал доктора...
После той малко ми се цупеше защо `първо с него е трябвало да го обсъдя` Явно се е почувствал пренебрегнат, но това означава че и той се вълнува колкото и аз от този проблем Тайничко се зарадвах...

...А пък ако знаете как се заиграва с малкото дате на едни наши приятели ... направо изпадам в умиление...

Та... мили момичета... не се притеснявайте... и те го искат като нас...но просто не им личи...

Погледнете и в `Мъжкия манифест` в темата на Елс
13. Ако имате проблем, ни помолете да ви помогнем да го разрешите. Не ни молете да ви съчувстваме, както правят това вашите приятелки.
или
6. Ние сме прости. Понякога ние не мислим за вас. И в това няма нищо лошо. Молим да свикнете с тази мисъл. И да не ни питате за какво си мислим, освен ако не сте готови да водите разговор за политика, икономика, философия, поркане, цици, задници и/или коли.

П.П. Имам 9 годишен `семеен`стаж и мога много да говоря по темата, НО спирам за да не стана досадна.... май се поувлякох в приказките, моля да ме извините ...

Като чета постингите на момичетата, все едно ми разказват за моя мъж. От един месец се опитвам да го накарам да си направи спермограма, ейййй все едно го карам камъни да носи... Много се бях притеснила, че хич не му пука, обаче сега виждам че всички мъже са еднакви.
Толкова му е все тая какви изследвания си правя и изобщо за какво става въпрос, че чак на мен ми действа успокояващо и разсейващо. Той ми казва" абе споко сега, ще си имаме бебе, ама като му дойде времето. Айде сега кво толкова си се притеснила. А иначе кво става с онная сделка" и тогава очите му светват.
Даже не мога да го накарам да дойде утре и ми се смее, че аз ще ходя...



~всичко е възможно и допустимо, може много да желаеш, но трябва много да дадеш~

Не си позволявайте да се успокоявате! Изисквайте! Иначе не е честно! Мъжете ви трябва да поемат своята равна отговорност за проблема! Това означава наистина да искаш да имаш дете, това означава да си истински приятел и партньор, на когото може да се разчита!
Не ги щадете, водени от криворазбрана любов - не сте им майки, а съпруги!!! Наистина, съветвам ви като сестри!

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Поздравления, Клер!! Не знаех, че при теб е станало вече. Много се радвам! Не съм идвала отдавна в клуба и съм пропуснала тази страхотна новина.
Пожелавам ти лека бременност и едно усмихнато бебче.

За Rommi - напълно си права за мъжете. Вярно е, че генетичното разделение на половете предопределя в общи линии мисловния процес. Но не винаги и характера. Мъжете могат да бъдат и емоционални натури.
За да не се впускам в дълги разяснения бих ви препоръчал да прегледате книгата "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния" от Алън и Барбара Пийз. Все още я има по книжарниците. По много разбираем и леко шеговит начин се описват случки от ежедневието с коментар защо така/онака.

Стана дълго писмо, но преди да приключа искам да питам още нещо.

С моята булка вече над година безуспешно опитваме да станем родители. Ходихме по разни доктори, но "диагнозите" се колебаят между "Нищо ти няма, здрава си" и "Амчи май има запушена тръба". Нито разяснения, нито да ти предложат лечение.
Взех да се съмнявам вече в себе си и искам да си направя спермограма. Знаете ли какво представлява тази манипулация и приблизително колко струва?

THE OLD CAR IS NOT A DEAD CAR!!!

Да ти се връща!

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

поздравления че си решил да вземеш нещата в свои ръце.

ти и твоята "булка" първо трябва да посетите добър гинеколог, който се занимава с лечение на стерилитет (не че това означава че вие страдате от това) и той щеви каже стъпка по стъпка какво да правите.

за повече информация и съвети използвайте форума и първите две теми най-отгоре "Пожелахте да видите" и "Бебето се бави"

Пожелавам ви бърз успех

~всичко е възможно и допустимо, може много да желаеш, но трябва много да дадеш~

това е ясно Клер. Въпросът е, че аз не мога да го променям, да го накарам да бъде по-състрадателен или по-отдаден на проблема. Той се тревожи също, но не го показва. Даже има склонността да си внуши че няма проблем и че всичко ще мине бързо и ще има щастлив край. И точно защото не съм негова майка не мога да го превъзпитавам.

~всичко е възможно и допустимо, може много да желаеш, но трябва много да дадеш~

Едно е да изискваш, друго е да го превъзпитаваш. Мисля, че съпругата е в правото да изисква от мъжа си адекватно и отговорно поведение по един толкова важен въпрос. Според мен един зрял човек, още повече мъж, би трябвало да преценява нещата трезво и обективно, а не да си крие главата в пясъка.
С това не искам да кажа, че мъжът ти е лош или нещо подобно. И на моя не му беше приятно, когато му казах за спермограмата. Но един сериозен разговор беше достатъчен, за да го убедя. Просто му обясних, колко е важно това за мен и как, ако ме обича, ще направи всичко, за да ме успокои и да ме направи щастлива. Та нещо подобно имах предвид, като казах, че не трябва да се примиряваме с първичната реакция на мъжете, породена от вродения им комплекс на тема мъжко достойнство.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Спермограмата е абсолютно безболезнена мануална манипулация,която сам извършваш Трябва да дадеш семенна течност за изследване,нищо друго. Можеш да го направиш в къщи,като предварително вземеш контейнерче от болницата,може и на място.
Съпругата ти трябва да си направи цветна снимка на тръби,за да се разбере,дали има запушена тръба.

Поздрави!

За Kalo76
Видях че ablenadi е писала по темата и моя отговор би бил същия.
Първо - никой лекар не го е еня за твоя проблем. От три години обикалям така че имам доста опит по темата
Трябва сам да търсиш разрешение. Е, имам в пред вид заедно с `булката`
И на мен ми казаха `Нищо ти няма` , ама явно не е точно така
Трябва да знаеш че разрешаването на този проблем отнема доста време, дори и да искаш не може да се направят всички изследвания едновременно напр. в рамките на 1месец и после да се действа по въпроса.
Второ - дори и причината да не е в теб, първо се започва от срермограмата за да се изключи със сигурност като евентуална причина. Ако всичко е наред при теб тогава се продължава с изследванията на жената, които не са никак малко ...
За съжаление аз все още не съм открила най-прекия път до целта, иначе с удоволствие бих го споделила с теб (и с други), за да Ви спестя напразното обикаляне, лутане по най-различни доктори, напразните надежди ...

Спермограмата ние, (по точно той) я е правил в Майчин Дом (не знам дали си от София) , но има и доста други лаборатории, имаше подобна тема в клуба наскоро... провери... Струва 10лв., а ако е разширена ~40 лв. Какво представлява - няма нищо страшно, не се използват никакви инструменти, спринцовки и т.н., просто - даваш материал в една чашка и това е. Успех!
Ако нещо те инересува по конкретно ще ти отговоря, но бих ти предложила да посетиш нашия сайт:

[линк] съжаление не мога да го му направя линк

Тук са систематизирани нещата и ще получиш отговори на много от въпросите си...
Дано да няма наистина никаква причина и да си имате скоро наследник...

Относно книгата... аз съм чела Мъжете са от Марс, жените от Венера, сигурно доста общо имат, но ще взема да прочета и тази за капака на тоалетната чиния Нали всички сме на една планета - та трябва да общуваме на един език

Да, права си! Всеки трябва да се отнася сериозно към проблема, както мъжа, та ка и жената. Но това, че понякога мъжете не демонстрират притеснение или особена загриженост не означава, че не ги е грижа.

Има и още нещо - не бих могла непрекъснато да му говоря за проблема. Той все още желае да правим секс заради самия секс, а не САМО за да правим бебе. Затова не ми се иска да му убивам желанието или да ставам прекалено настойчива. Не знам как е при теб, на когато действам "с памук" решението идва по-лесно, отколкото когато искам директно нещо от него. Такъв си му е характера... :))

~всичко е възможно и допустимо, може много да желаеш, но трябва много да дадеш~

Здравей,Rommi
Искам само да кажа нещо за това, което си написала:
"Първо - никой лекар не го е еня за твоя проблем. От три години обикалям така че имам доста опит по темата
Трябва сам да търсиш разрешение"
Не се обиждай, но не мисля че си съвсем права.
Лично аз съм имала много проблеми и съм се сблъсквала с ОТВРАТИТЕЛНИ лекари, от които съм си патила жестоко...
Но накрая намерих страхотен лекар, което доказва , че има и такива!
Просто трябва да откриеш такъв и да му се довериш.
Не може: нищо ти няма, а и бебе няма. Каже ли ти някой лекар такова нешо, не го посещавай повече.
Е, това е...

Изобщо не се обиждам, но искам да ти кажа защо мисля така...

Направила съм стимулация 6 !!!! месеца - Клостил, Прегнил, Дуфастон ..... уж всичко е като трябва, ама не... Доктора каза че не било достатъчно - трябвало още поне 6 месеца...
Попитах `ако пак нищо не стане` Отговор `Е-е, има ~5-10% неизяснен за медицината стерлитет~
Мен не ме удоволетворява този отговор, и продължавам да търся причината за себе си.
...само че нямам съвсем точна диагноза за причината, а знам че имам малки проблемчета, но явно точно те обръщат колата. Сега съм решила да пробвам ирсовата диагностика. (утре ще ходя при д-р Кирчева, така че ще докладвам)

А иначе за доктора ... при този който ходя аз, ходят близо половината от момичетата в клуба и не мога да твърдя че не си разбира от работата, напротив...даже е много добър в своята област.
Само че, ако за него инвитро е вариант, за мен не е - по една много проста и прозаична причина - финансовата
Но голямото НО остава за мен и затова казах, че доктора не го е еня Той не изпада в див ужас на всяко 28-мо число от месеца, така както аз.
Решенията на моя проблем са в моите ръце и аз ще пробвам всичко възможно за да стане по `нормалния` начин.

Е-е-е все пак като пиша понякага не прозвучава точно така както искам.... може би затова ти се е сторило малко крайно мойто мнение