Искам мама!

Майчета, моля ви се, помогнете с идеи! Стоил навърши 10 месеца и от 1-2 седмици е отчайващо привързан към мен! Не иска да ходи нито у тати, нито у баба! И то при положение, че не живеем сами, а край нас непрекъснато се навъртат баби, дядовци, прабаба, лели и прочие роднини - досега не е правил такива работи! Като отидем на гости у баба (обстановката и хората са му познати много), както си играе, идва и се гушка в мен и започва да плаче, ако някой друг го вземе... А последните 2 вечери, когато го оставих свекърва ми да го гледа вкъщи, той я разигравал по цял час да ме търси из апартамента!
Имали ли сте такъв проблем и как се справихте с него? Нашата лекарка ме изплаши, че трябва да взема мерки, като го оставям по-често бабите да го гледат, иначе няма да иска и да заспива без мен...

Мдаа...имала съм такъв проблем! Отвреме на време и сега го имаме....не само, че освен мен не признава никой ами и само да я докосне някой и идва да я мия или галя по оскверненото място!!!
Това обаче само когато И аз съм там. Няма ли ме - никакъв проблем с околните! Нямаше ме една седмица и една сълза не е проляла...
Идея нямам какви мерки да вземеш...Твойта докторица като те плаши що не ти каза и някоя мярка???
Това е просто период през който ще трябва да минете! Понякога е досадно и изнервящо...но мама си е мама! Сладка и добричка!

Ами тя ме посъветва да го оставям на някой друг да го приспива например. И ми разказваше за нейни съседи, които се налагало посред нощ да си връщат внучето на майката, защото не можело да заспи без нея.
Да си кажа под секрет, на мен от една страна мед ми капе на сърцето, че ми се гушка така, но от друга не мога да съм непрекъснато до него докато стане на 16! Лекарката го обясни с това, че у мен усеща най-голяма закрила и загриженост, въпреки че изобщо не го глезя.

Е така де ама не се поддаваи на суетата за единственост и неповторимост, щото колкото и сладка да е тя толкова е и вредна
Не се засягаи и не гоприемаи лично и ние сме почти със същия проблем.
Записах един курс и ми отнема 3ч докато се прибера. Мъжа ми пропищя - Вики още повече (всъщност незнам кои повече пищи -пусто мали си приличат)
Добре ама и тои записа и се оказа в същото време .
Леля Глория трябваше да сърба попарата
Тя каза - Абе поплака малко. Ама нейните деца ми казага - Скъса се от рев ама сега на 5-6 път я усещам че леля Глория с пълна уста казва - О, много добре си прекарахме. Явно Вики посвиква.
А и леля Глория с нея
Опитаи и ти така през ден 2 да я оствяш на някого за по час 2

Ние сме така вече 2г и нещо. Аз съм вдигнала ръце и тя е постоянно в мен.
Оставям я да я гледат други (родителите ми, баща й, племенницата) и си поревава малко - забелязала съм, че ако е в къщи се отлепва от мене с по-малко рев.
Ходи и на ясла, това обаче не й пречи да е залепена за мен като гербова марка.
Казвам си, че няма да е вечно - поне след сватвата си ще се отделя от мене

Tова е съвсем нормално за деца на тази възраст - термина (е това е широко използвания 'народен' вариант - сигурно има и сложно латинско име за мед. просветените) е 'separation anxiety', на български предполагам се казва 'страх от раздяла'. Тъй като майката обикновено прекарва най-много време с детето и му е най-близка на тази възраст, обикновено то се страхува от раздялата с нея, дори и само тя да излезе от стаята (на тази възраст децата не могат да разберат дали мама излиза за малко или за дълго, изобщо такива понятия като време при тях още няма). На тази възраст децата започват да осъзнават своята физическа (т.е. че не са едно цяло с майката или основния 'гледач') отделеност, това е важен етап от развитието който постепенно води и до развиване и на емоционална самостоятелност. Но именно осъзнаването на това че са отделни от майката води до страха от раздялата.
Твойта лекарка според мен да си гледа работата. Няма нужда да те плаши с глупости и с това че трябвало да го оставяш на баби. Тук изобщо не става въпрос да се подлага бебето на такива шокови методи като отделяне от теб и т.н. Напротив, то има нужда от теб, гушкай го и се радвай, защото след някой и друг месец няма да можеш да го стигнеш и ще иска всичко да прави сам и без теб. Естествено, далече съм от мисълта че можеш да го носиш на ръце и да си с него по 24 часа на ден. Когато се налага да излезеш от стаята или от вкъщи, ако го водиш на ясла или го оставяш на друг да го гледа, никога не се 'измъквай' незабелязано, защото той ще е много по-разстроен ако изведнъж разбере че те няма. Анна например изживя един период в яслата през който плачеше винаги когато я оставяхме (беше след като се бяхме върнали от почивка,защото преди не беше плакала изобщо като я водехме). Ние естествено се тормозехме много, но всеки път се оказваше че е плакала не повече от 30-40 секунди, дори и по-малко понякога.

Не се страхувай че ще го разглезиш, важното е да развиваш самочуствието му, да му показваш че е обичан и че може да разчита на теб и на другите около него. По този начин ще може да израсне като уверено и уравновсеено дете и голям човек. Постепенно ще започне да се 'отлепва' от теб. При нас сега аз съм предпочитания родител и дори понякога Анна отблъсква баща си с ръка когато той се приближи до нас, дори се смее като го прави. Явно ме иска само за себе си. Но има и случаи в които предпочита тати. По принцип е хубаво детето да свиква с други хора, било то баби, лели, приятели, ясла и т.н. Но не бива да си мислиш че ако не го оставяш то ще си имаш проблеми. Както вече написах, това си е нормален етап от развитието и колкото и парадоксално да звучи, точно тази болезнена привързаност е началото на тяхната независимост.

Благодаря за успокоението! Далеч съм от мисълта да му прилагам "шокова терапия", мислех да го оставям за малко, за да види, че дори да е няма в моманта, аз ще се върна при него. Или е рано за този "урок"?

[image][/image]

и аз такива неща четох, а и опитът ми с големите е същият, малкият разви това на около 8 месеца, сега два дни се налага да тичам по дела на места, на които е абсурд да се замъкна с бебе и го оставям вкъщи с баба ми - и двата дни не е имало никакви проблеми... последния път, когато го оставих три часа с майка ми и една приятелка беше, когато приемаха Галя в Пирогов, беше ревал до прегракване и след това - без спиране, не искал гушнат, борел се, щом го пуснеш, изпълзвява до входната врата и се дере там... ужас, но наистина минава за няколко месеца или поне влиза в допустими граници...

аз ше го дам на ясла отначало за час-два, после за половин ден - н еза да се учи да се откъсва от мен, а за да се учи да яде обяд и закуска без да суче след това, искам да премина на по-дълги интервали за кърмене...

нищо тревожно няма според мен, Кайо до тригодишен мъкнеше след мен играчките си, където и да мрънда по къщи, Галя носеше даже гърнето до краката ми, случайно да не изчезна...

на мен ми е мъчно, че детето ми страда и затова не ги оставям, ако не е абсолютно наложително и толкова - лека полека ще ес отдели и Вили, има време

 

При нас е така! Няма никаква "мама, мила мама, сладка и добричка".

Щерката (след 2 седмици ще стане на 2 г.) е толкова привързана към

тати, че вече страх почва да ме хваща. Мога да си обясня единствено

с това, че тати я глези повече, а мама е по-строга.  Иначе от 6-месечна я

гледат бабите. Ние и двамата ходим на работа т.е. вижда ни по равно 

време. Оставяли сме я при бабите и за по-продължително време в друго

населено място. Изобщо свикнала е с много хора.  

Залепена е като гербова марка за баща си. Сутрин го изпраща с

див рев на работа. Мен все едно изобщо ме няма. 



Когато тати си е у дома не може нито да се наяде, нито да отиде до

тоалетната. Седи до него и скимти. Понякога е много изнервящо. Flash

много правилно го казва - и Йоана се държи така, само, когато тати е

някъде наоколо. Когато го няма е абсолютно друго същество. Изглежда

изпитва някакъв страх да не и бъде отнет.  



Интересното е, че тази особена присързаност я разви в "по-късна" възраст

някъде около 1,5 г. Преди това нямаше такива прояви.

Това което се сещам като съвет и не видях другите да са го написали е да играете повечко на криеница - така свиквали че дори да те няма ти не изчезваш
Инак и ние го минахме този период точно на тази възраст - израства се, но кога при всеки май е различно.