се4ищата?!
2 отговора
232 прегледа
Re: се4ищата?!
Институтът по пазарна икономика ([линк]) издава седмичен бюлетин, който се нарича ‘Преглед на стопанската политика”.
В брой 140 на бюлетина е публикувано следното по въпроса:
“В следващите седмици правителството вероятно ще приеме “Национална горска политика и стратегия”. Вносител ще е министърът на земеделието и горите (МЗГ). Фактически става дума за връщане към практиката от времето на социализма, когато държавата хем пази, хем сече горите. С малката разлика, че това сега ще става и по-отношение на малкото горите частна собственост (каквито тогава нямаше).
Общият прочит показва, че правителството вижда бъдещето на горите с повече държавна намеса и по-малко частна инициатива.
1/ Най-съществената част от стратегията е намерението за създаване на Национална горска компания. Тя ще бъде финансирана с пари на данъкоплатците и ще извършва дейности в горите (сеч, продажба и т.н.), които в момента се извършват от множество частни предприемачи.
2/ Според представители на частния сектор, инвестициите на частните предприемачи в подобни дейности са около 300 млн. лв. Те вече няма да извършват дейност за своя сметка и риск, а ще бъдат изпълнители на поръчки от държавната компания. Но инвестициите са правени при определени очаквания за регулиране на горското стопанство, включително предприемаческо начинание, а не подизпълнение; смяната на правилата вероятно ще означава излизане от бизнеса на много от фирмите.
3/ Перспективата може да е дори по-опасна: правителството, с осигурени от данъкоплатците и международни институции пари, може да разшири дейността си до степен, в която то извършва цялата стопанска дейност в горите.
4/ Един от аргументите на МЗГ е желанието да се прекрати “незаконната сеч и бракониерството”. Няма обаче логичен отговор на въпроса защо създаването на нова държавна компания ще прекрати стимулите за (неразрешена) сеч и последващ износ. Ако цените на дървения материал на международните пазари са достатъчно високи спрямо разходите по производство на дървесина, неизменно остава стимулът за продажба.
5/ Освен това, ако правителството чрез администрацията си не може да прекрати (неразрешената) сеч в държавната гора, защо да се очаква, че държавна компания, пак в държавна гора, ще има по-голям успех? Корупция може да има както при чиновниците, така и в служителите на една търговска компания.
6/ Възможна алтернативна стратегия би включвала приватизация на горите и либерален режим за използване на ресурса. В момента държавата притежава 85% от горския фонд, а регулира използването на 100%. Така решенията за това кой и колко да сече се взимат от държавни служители, които предполагаемо знаят най-добре какво да се прави, и на всичко отгоре са порядъчни, за да го правят на практика. Провалът на правителствата по целия свят в управление и насочване на ресурсите, обаче, е очевиден; няма основание да смятаме, че българските горски чиновници правят изключение.
7/ Като заключение може да посочим два примера.
Този на САЩ, където има както държавни, така и частни гори. Изследванията показват, че частните гори се поддържат много по-добре от държавните, включително по отношение на биоразнообразието; частните гори нарастват като площ всяка година (защото собствениците им залесяват нови площи); в частните гори има по-рядко пожари, тъй като собствениците им имат стимул да отстраняват изсъхналите дървета и да не допускат развитието на засушаване на почвата (пожарите, които често стават топ новина в медиите, възникват предимно в държавните гори).
Другият пример е Австрия, където почти всички гори в Алпите са частни (заедно с пасищата – през зимата използвани за ски-писти, чукарите и върховете над тях). Тук през последните 40 години не са регистрирани значителни горски пожари, а горският фонд се възстановява нормално и ритмично, защото още много поколения ще имат нужда от него.”
В брой 140 на бюлетина е публикувано следното по въпроса:
“В следващите седмици правителството вероятно ще приеме “Национална горска политика и стратегия”. Вносител ще е министърът на земеделието и горите (МЗГ). Фактически става дума за връщане към практиката от времето на социализма, когато държавата хем пази, хем сече горите. С малката разлика, че това сега ще става и по-отношение на малкото горите частна собственост (каквито тогава нямаше).
Общият прочит показва, че правителството вижда бъдещето на горите с повече държавна намеса и по-малко частна инициатива.
1/ Най-съществената част от стратегията е намерението за създаване на Национална горска компания. Тя ще бъде финансирана с пари на данъкоплатците и ще извършва дейности в горите (сеч, продажба и т.н.), които в момента се извършват от множество частни предприемачи.
2/ Според представители на частния сектор, инвестициите на частните предприемачи в подобни дейности са около 300 млн. лв. Те вече няма да извършват дейност за своя сметка и риск, а ще бъдат изпълнители на поръчки от държавната компания. Но инвестициите са правени при определени очаквания за регулиране на горското стопанство, включително предприемаческо начинание, а не подизпълнение; смяната на правилата вероятно ще означава излизане от бизнеса на много от фирмите.
3/ Перспективата може да е дори по-опасна: правителството, с осигурени от данъкоплатците и международни институции пари, може да разшири дейността си до степен, в която то извършва цялата стопанска дейност в горите.
4/ Един от аргументите на МЗГ е желанието да се прекрати “незаконната сеч и бракониерството”. Няма обаче логичен отговор на въпроса защо създаването на нова държавна компания ще прекрати стимулите за (неразрешена) сеч и последващ износ. Ако цените на дървения материал на международните пазари са достатъчно високи спрямо разходите по производство на дървесина, неизменно остава стимулът за продажба.
5/ Освен това, ако правителството чрез администрацията си не може да прекрати (неразрешената) сеч в държавната гора, защо да се очаква, че държавна компания, пак в държавна гора, ще има по-голям успех? Корупция може да има както при чиновниците, така и в служителите на една търговска компания.
6/ Възможна алтернативна стратегия би включвала приватизация на горите и либерален режим за използване на ресурса. В момента държавата притежава 85% от горския фонд, а регулира използването на 100%. Така решенията за това кой и колко да сече се взимат от държавни служители, които предполагаемо знаят най-добре какво да се прави, и на всичко отгоре са порядъчни, за да го правят на практика. Провалът на правителствата по целия свят в управление и насочване на ресурсите, обаче, е очевиден; няма основание да смятаме, че българските горски чиновници правят изключение.
7/ Като заключение може да посочим два примера.
Този на САЩ, където има както държавни, така и частни гори. Изследванията показват, че частните гори се поддържат много по-добре от държавните, включително по отношение на биоразнообразието; частните гори нарастват като площ всяка година (защото собствениците им залесяват нови площи); в частните гори има по-рядко пожари, тъй като собствениците им имат стимул да отстраняват изсъхналите дървета и да не допускат развитието на засушаване на почвата (пожарите, които често стават топ новина в медиите, възникват предимно в държавните гори).
Другият пример е Австрия, където почти всички гори в Алпите са частни (заедно с пасищата – през зимата използвани за ски-писти, чукарите и върховете над тях). Тук през последните 40 години не са регистрирани значителни горски пожари, а горският фонд се възстановява нормално и ритмично, защото още много поколения ще имат нужда от него.”
Re: Видях нови сечища в Стара планина.
На 25 и 26 октомври правихме преход в Балкана от Шипченския проход до х. Мазалат.Първия ден ходихме от прохода до Мазалат и въпреки, че имаше мъгла от сутринта до вечерта станахме свидетели на грозна картина.Някъде около х. Партизанска песен се излиза на асфалт и след това веднага се отбива по черен път вляво.На тази отбивка бяха нахвърляни множество трупи. Обиколката на голяма част от тях беше такава, че аз лично не бих могъл да ги обгърна с ръце, което ме наведе на мисълта, че са сечени вековни дървета.
Наоколо беше невъобразима кал.Черният път по който продължихме оттам нагоре и по който вървеше туристическата маркировка беше целият в кал с огромни коловози и локви.Опитахме се да вървим отстрани, но не става, защото явно е разширяван скоро с булдозери и страничните насипи също бяха разкаляни от дъждовете.Оставаше ни само да гадаем колко кубика трупи са
извозени, съдейки по дълбоките коловози.Малко по-нагоре почнаха да се редуват едно след друго сечища с извлечени край пътя и нахвърляни трупи.
Около 2 часа вървяхме по този черен път с гъста кал и дълбоки коловози. От него непрекъснато излизаха разклонения на други такива разкаляни пътища и водеха навътре и нагоре в гората.Мъглата ни попречи да видим пълната картина, но и малкото, което видях ме потресе.Гората край пътя приличаше на овощна градина - дърветата бяха така разредени, че бяха на по 15-17м едно от друго.То даже и в овощна градина май са по-нагъсто дърветата.По-късно разбрахме от местните, че сечта се провежда от фирма, а не от лесничейството.Те-местните-твърдяха, че се сече в гора от вековни букови дървета - на възраст по 150-200г.Казаха и някаква цифра, не съм сигурен в нея, просто не я запомних, беше нещо умопомрачително - хиляди кубици дървен буков материал.Това беше от южната страна на билото.Фирмата била на някакъв бивш заместник министър на земеделието.А от другата страна - от север било същото - само, че там сечала фирмата на друг министър.
Предполагам, че тази сеч е законна, но кой малоумен изрод от правителството може да издаде такова разрешително.
Другото, което умът ми не побира е как е възможна такава наглост.Въпросният черен път наистина се оказа нов, като ми изглеждаше. Хижарите ми го потвърдиха.Наглото в цялата история е, че са разровили с булдозери туристическата пътека с маркировката и са я превърнали разкалян черен път.Това е за горната част на пътя - малко преди връх Корита.По този начин всички туристи освен, че ще газят калта ще могат и да видят резултата от дейността на тази фирма, но явно на никой не му пукаот това.Секат изродите и се смятат за недосегаеми.
Ами това е.Просто - абе не е за разправяне. може би някои от вас са ги видели тия сечища лятото, защото според мен такава мащабна сеч не може да се осъществи за месец - два.Ама аз ги видях сега и за мен са нови.Мисля, че там е сечено много повече отколкото в Пирин за новия лифт.Не знам.
Наоколо беше невъобразима кал.Черният път по който продължихме оттам нагоре и по който вървеше туристическата маркировка беше целият в кал с огромни коловози и локви.Опитахме се да вървим отстрани, но не става, защото явно е разширяван скоро с булдозери и страничните насипи също бяха разкаляни от дъждовете.Оставаше ни само да гадаем колко кубика трупи са
извозени, съдейки по дълбоките коловози.Малко по-нагоре почнаха да се редуват едно след друго сечища с извлечени край пътя и нахвърляни трупи.
Около 2 часа вървяхме по този черен път с гъста кал и дълбоки коловози. От него непрекъснато излизаха разклонения на други такива разкаляни пътища и водеха навътре и нагоре в гората.Мъглата ни попречи да видим пълната картина, но и малкото, което видях ме потресе.Гората край пътя приличаше на овощна градина - дърветата бяха така разредени, че бяха на по 15-17м едно от друго.То даже и в овощна градина май са по-нагъсто дърветата.По-късно разбрахме от местните, че сечта се провежда от фирма, а не от лесничейството.Те-местните-твърдяха, че се сече в гора от вековни букови дървета - на възраст по 150-200г.Казаха и някаква цифра, не съм сигурен в нея, просто не я запомних, беше нещо умопомрачително - хиляди кубици дървен буков материал.Това беше от южната страна на билото.Фирмата била на някакъв бивш заместник министър на земеделието.А от другата страна - от север било същото - само, че там сечала фирмата на друг министър.
Предполагам, че тази сеч е законна, но кой малоумен изрод от правителството може да издаде такова разрешително.
Другото, което умът ми не побира е как е възможна такава наглост.Въпросният черен път наистина се оказа нов, като ми изглеждаше. Хижарите ми го потвърдиха.Наглото в цялата история е, че са разровили с булдозери туристическата пътека с маркировката и са я превърнали разкалян черен път.Това е за горната част на пътя - малко преди връх Корита.По този начин всички туристи освен, че ще газят калта ще могат и да видят резултата от дейността на тази фирма, но явно на никой не му пукаот това.Секат изродите и се смятат за недосегаеми.
Ами това е.Просто - абе не е за разправяне. може би някои от вас са ги видели тия сечища лятото, защото според мен такава мащабна сеч не може да се осъществи за месец - два.Ама аз ги видях сега и за мен са нови.Мисля, че там е сечено много повече отколкото в Пирин за новия лифт.Не знам.