Първа есен

Днес е първият ден на астрономическата есен. "Или може би вчера?" ,)
Знам, че първата есен не се честити. Но в нейна чест се опитах да си спомня за някакъв роман/повест/разказ, изобщо нещо, в което действието се развива през есента и това е особено важно. Спомних си, обаче, само няколко детски стихотворения и "Затворът" на Жорж Сименон. Е, и знаменателното "Под дебели подметки и проза/дреме есенно-жълт тротоар".
Ще допълните ли? :)

"нещту мъ сърби, боли
и мъ гъделитшка.
първъ пролет е душла,
искъ ми съ... лиастувитшкъ"


"и кът зъваля, та целъ ниделя...."

аре ся кажи отде е последното :)

... тихо, кротко, ден и нощ"

През октомври без теб

Есенна соната

Кръгозори надвесени
и сплътени тъми.
Ръми, есен е...

В свойте грижи унесени,
ние бродим сами.
Ръми, есен е...

Хм, първото за което се сетих е "Една нощ през самотния октомври" на Р.Зелазни , но в такъв случай ще трябав ад пренесем темата във фантастика май...

Ако ще си играем само на асоциации със заглавия - "Есента на патриарха"

Е, то има и "В меката есен"...
Нямах предвид есента като дума в заглавие или алегория, а като главно действащо лице, така да се каже :)
Но тя май изкушава повече художниците, фотографите и кинорежисьорите (сценаристите?), отколкото писателите.

За кое са ти питанките?

Сещам се за едно семпло и наивно, но симпатично разказче на О’Хенри, в което пожълтелите и постепенно падащи бръшлянови листа са основно действащо лице. Учихме го по английски навремето. Една болнава девойка си наумява, че ще живее, докато има бръшлянови листа по стената, която се вижда от прозореца й. Идва есента, после късна есен, почти всички листа опадат, само едно остава. Същевременно приятелят й/мъжът й/баща й (не си спомням кой) една нощ се е качил и е нарисувал въпросното ivy leaf. Мисля даже, че разказът се казваше така. Накрая той хвана бронхопневмония и умря, а тя - не, заради листото. Това е.

Казваше се "Последният лист" (The Last Leaf) - май така беше. Човекът, нарисувал листото беше един неуспял/непризнат художник.

нещо смешно
И малко сезони от един Ищван:

В червена чаша

В червена чаша гори зелена магия,
чуква се в есен-мерло, в мъка-ризлинг
смъртта - както се чуква в завинаги
изчезнали, далечни жени мъжката сянка,

и продължава да пламти в парите винени
на Заладьонд, Сив брат и Вентелини,
и вдън Зьолдсилванско ридание...

Стане ли

Стане ли есен и няма ли кой да ме чака
освен някаква сянка и гарванът, моят приятел,
ще изпратя лицето си по безплътната нишка на паяк
като тайно откъснато цвете от гърдите на Ади

и окото на Бога, разбито, най-сетне да схване,
че така и не стигна добрата му вест до недрата ти,
че веднъж беше есен и нямаше кой да ме чака.

Покрива всичко

Ограбена гора, селце, страна,
измръзнал посев, минало и днес,
поле убито с бурени - нощес
снегът загърна с чиста пелена,

трепери в тишина като саван,
като разчупен кървав ръжен хляб.
За теб остава траурът. Ням, сляп.

Нова година е

Нова година е, снежна
пауза нежно ни люшка -
корабче книжно - в безбрежност
тънем, миражна вихрушка

в бяла риза повежда ме - ужким
вкъщи: студено огнище...
В нищото... В нищото.

Вече е бяло

Чист лист - тъй бяло и чисто
вече е всичко, люлее
мъгли и клетви над листа,
както сокол син се рее

без сянка над любов бивша.
Сам съм. Изгаря ме жажда.
Върху снега - жадни сажди.

Acropolis adieu

Честно, нямам ясни спомени през кой сезон се развива действието в почти нито една книга за която мога да се сетя. Вероятно защото са по-протяжни във времето и има от всички сезони по-нещо....

"Червей под есенен вятър" - отново фантастика


=======================
Moonlight sonate

Сигурно защото няма облаци, дъжд и мъгли.
"Гроздоберът беше към края си." (началото на "Тютюн")
Една много красива топла и слънчева есен :)
Вярно, че след това се сменят много сезони и години...