*Сътворение*

Създадох те от сънища,
от думи,
от багри,
от звезди,
и от... безумие.
Единствена да бъдеш на Земята,
тъй както е единствена Луната...
Дойдоха други изведнъж тогава,
искаха красиви като теб да ги направя,
да им поставя аз очи от бога...
Но нито искам вече, нито мога...
Къде ли да намеря чувство младо?!
Аз цялото съкровище ти дадох!

Усмихнат и ухаещ на зюмбюли
приветства твоя първи ден градът
от свойте стрехи зимата отбрулил,
по-гиздав, по-честит от всеки път.

Клепачите ти малки, но красиви
докосва леко топъл слънчев лъч,
до теб долитат възгласи щастливи
и пълен с много нежност весел глъч...

А детството животът ще затули –
минути, дни, години ще текат,
но дълго още с полъх на зюмбюли
ще спомня твоя първи ден градът...

Благодаря и на двамата за усмихнатите (съ)творения!

Моля ти се, Дейти, пак заповядай!