Сто години

любов
самота
работа
скука...
каква са вашите сто години
може ли през тези сто години да има само едно единствено нещо
кога би го осъзнал човек, ако е така
и дали би ги заменил с други сто години
чета Маркес за втори път. и се чудя харесва ли ми. определено откривам неща, които при първия прочит съм пропуснала. обаче струната в душата ми не е закачена, не е дори докосната.
можеш ли да харесаш стила, без да харесаш книгата...

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

Наистина можеш да харесаш стила, без да харесаш книгата. И аз усетих нещо подобно при второто й четене.

Ето това е книга писана от гледна точка не на някой жив човек, а от гледна точка на съдбата, родовото начало, живота. Колкото и да се гърчиш накрая пак оставаш самотен.
Както казват екзистенциалистите, никой не може да умре (и съответно да живее) вместо теб самия, никой не може да те замести... Все ти ще трябва да я свършиш тази работа.

Колкото и да се опитваш да затулиш бездната било със секс до самозабрава, било с работа до изнемога, било с мечти, накрая тя пак ще се продъни....

Маркес е усетил стихията на рода, в която всеки индивид изглежда нелеп, случаен и излишен...
Обичам го Маркес, дори и само затова, че дава прозорец към това...

На гроба на Аурелиано Втори май пишеше нещо от типа: Крави отдръпнете се...
Та дали за всички мъртви живите не са наистина крави, които сноват насам натам и тъпчат и мърсят...

Или просто той е искал да заеме същата бохемска поза на своя живот и в смъртта си, което изглежда още по-вулгарно като обръщение спрямо живота...

Безумно е да се обръщаш към живота откъм смъртта... Маркес го умее това...

Сто години... Не е малко време. След като "следя" моето умствено развитие за последните 27 години, плаша се какъв ще съм след още 73.
Когато бях 5-ти клас прочетох една китайска мъдрост:
"В една река можеш да се изкъпеш само веднъж"
Бях поразен - колко мъдро: водата в реката тече и всеки нов миг сътворява нова река, различна от тази в предходния.
Минаха няколко години, припомних си поговорката... И разбрах колко глупаво съм я тълкувал: ние се променяме непрекъснато, водата не е толкова важна...

И едва наскоро проумях, че всъщност и реката, и ние се променяме...

И това за около 15 години. 100 са ми твърде много. А как си ги представям... Все едно да кажа за какво мечтая. Не му е тук мястото.

Само глупаците не биха искали да имат по-различно минало. Най-малкото заради новите непознати неща.

Поздрави


=======================
Moonlight sonate

Мъдростта не е китайска, а е на един тънък гръцки философ - Хераклит, когото са наричали с прозвище Мътният...

Това не защото се е къпал в мътни реки, а защото за ежедневното мислене афоризмите му са били смрачаващи...


Колкото за стоте години, Маркес не случайно е избрал подобно заглавие на книгата си. Стоте години са общо взето отвъд пределите на съзнателния човешки живот, така че животът все е вътре, обрамчен, колкото и да бяга....

Е, ти пък се изказа. За какво ти е друго минало?! В него непознатите неща ще бъдат също толкова "непознати", колкото са и тези, които имаш сега. В него грешките ще бъдат същите като тези, които вече си направил. Да искаш друго минало не е ли в повечето случаи съжаление за пропуснати емоции?
Самосъжаление, самообвинение, страх, срам...

Acropolis adieu

Da dopusnesh edna greshka - normalno
Da ia povtorish - glupavo

A nima sled kato si znaesh minaloto, znaesh si greshkite - nima ne ti se iska da opitash neshto razlichno?

Ili ... pyk tyrsish sigurnost v segashnoto?
"Samo nesigurnite tyrsiat sigurnost"

Какво разбираш под нещо различно?
Аз харесвам всичките си грешки. Инак бих искала различно минало. И в миналото, което имам сега, грешките ми стигат. И хич нямам намерение да се санкционирам, за да не допускам такива в бъдеще.
Намирам желанието за другост в миналото.. леле, как се изказах... за... Абе, не ми допада.
Едва смогвам да си нося товара от "грешките" досега и да се радвам на случайностите, че още едно минало със своите грешки би ми дошло множко.

Acropolis adieu

тежката ми дума е, че освен няколко хубави описания друго не ме впечатли. просто не ми остава нищо като затворя книгата. това е.

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

Срамота

(любимата ми) Миряна Башева :)

Това всъщност е предимство, някои книги пък са прекалено досадно лепкави, а всъщност в тях няма нищо. Една книга като тази на Маркес предоставя свободно пространство за осмисляне. Ще видиш, че може и след година ще почнат да ти се пявяват идеи и мисли във връзка с книгата.