питанка

all the world's a stage
and all the men and women are merely players...
на картичка за отдавна отминал мой рожден ден под цитата пишеше, че ми пожелават да играя ролята, която искам.
и ...днес си мисля, че може би я играя. кога убедително, кога не толкова. докога?!
и цял живот ли ще си харесвам разни роли, които да играя...
опитвайки се да намеря себе си, откъде ще съм сигурна, че това не е поредната роля, защото актьорът, добрият актьор, живее с героя си, взема нещо от нещо...

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

самият живот е роля и нашата цел е да я изиграем възможно най-добре. колкото по-добър е актьорът, толкова и по-добре ще бъде изиграна ролята. за да стане това, този актьор трябва да се справи и с най-малките детайли - това са всъщност онези всевъзможни роли, за които говориш. когато се справяме с детайлите през годините, неминуемо по нещо от тях ще остане като спомен или като опит у нас. а без този опит не може да се завърши пълноценно голямата Роля
Ако не успях да те объркам, поне обърках себе си

~Така Трябва.~

Аз пък си мисля, че най-често играем самите себе си. Но ни се иска да си мислим, че играем роля. Един път защото искаме да сме по-добри, отколкото (не)сме (пък и всъщност не е практично), друг път защото не можем да повярваме, че сме чак толкова добри (щото май на глупаци чак изглеждаме:-)

Judoday

Не само актьорите вземат от героите си.
Обикновено, всеки човек "прихваща" от всеки, с когото общува.
Най-типичен пример: погледни колко общи интонации, жестове и мимики /съвсем повърхностен пример/ имат хора, които са роднини или гаджета... Е, какво - една и съща роля ли играят?!?

А ролята... хъм... то пък в какво ли може да е сигурен човек?

~ Ребята! Давайте жить дружно... ~
Кот Леополд

Не се играят роли единствено когато си разбрал че нищо няма смисъл или тогава когато си влюбен, всичко друго се определя от целите, а те целите искат своята игра за да вървиш към тях с умерена и твърда крачка.
Поздрави.

До какво различие на ролята от себе си можеш да стигнеш в името на дадена цел? И пак да попитам - не мислиш ли, че се самозаблуждаваш, че играеш роля, за да постигнеш целта - защото така е по-успокояващо: аз не съм такъв, но за да постигна целта си, се правя на такъв :-)
И в края на краищата кое определя какви сме - май действията ни и последиците от действията ни - какви сме си в мислите май никого не интересува, само нас :-)

Judoday

уф, обърках се. но нали ако следваме потока на мислите си, може да променим действията си...

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

Именно тук идва противоречието в думите на тези, които казват, че преследвайки определена цел играят роля само за да постигнат целта, а иначе, видиш ли, те не са такива :-)
За да стигнат до действието, те са допуснали в мислите си това действие, приели са го като възможно, като правилно и като ефективно, а иначе на общи приказки могат да го обсъждат и да наричат подобно действие неморално, неправилно, глупаво и т.н.


И ти просто потвърждаваш моите думи - действието е следствие на мислите ни, т.е. на самите нас - тогава каква роля играем, след като следваме мислите си?

Judoday

ми да, ама при мен от мисъл до мисъл...
а и съм импулсивен човек

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

И аз така :-)
Ама с годините вече се усещам кога мислите ми са пълни глупости и благодаря на Господ, ако не мога да ги превърна в действителност веднага. Че иначе никакво усещане не ме спира

Идейката е такава, значи ти имаш някакво усещане за нещата, което усещане именно представляваш ти самият, а когато има целички били малки или големи за тебе, те те карат да си мислиш че вече си открил какво трябва да се прави загърбваш себе си и почваш да търсиш своето временно и илюзорно щастие.