It's the same !
1 отговора
91 прегледа
It's the same !
Косите сиви , посивели .
Устни сухи , онемели .
С лъжа , заспала върху тях .
Лъжа , посипана със прах .
Годините текат , изтичат .
Сълзите жече не потичат .
И ти си там , а аз съм тук .
Старееш бавно покрай друг .
И хапеш дръзко старостта ,
а мен захапва ме смъртта .
Но аз съм твърд и жилав камък .
В мен гори младежки пламък .
Гори по теб от сто години .
Но спри , аз моля те , прости ми ,
че бях млад и дързък , сляп ,
че хвърлих любовта ти в трап ,
че я затрупах с болка , изневе'ри ,
и по - достоен ти наме'ри .
А аз презирам се и мразя .
Как можах да те погазя ,
да погубя щастие красиво ,
да бъда нещо грозно , диво,
да те измъчвам нечовешки ,
да го наричам - твои грешки ,
да съм груб и безсърдечен ,
да си мисля , че съм вечен .
Но тръгна си , неиздъжа' ,
и стана - чуждата жена .
А мъките не ги забра'ви .
Мъжът до теб , човек напра'ви .
А аз се скитах по света ,
безкрайно плувах в нищета ,
и образът ти все сънувах .
На други , в раните нахлувах .
Но не те открих , и съжалявам .
Че бях животно , проумявам .
Обичам те , ела , прости ми .
Прощавам , моля те , кажи ми .
И няма да съм вече камък ,
ще легна в малкия си замък ,
орисницата черна ще повикам
и дъх , през зъби ще изтикам .
Ще слепя очите помътнели ,
ще стигна в нейните предели ,
Но ще знам , че съм простен ,
а любовта ти - жива в мен .
Устни сухи , онемели .
С лъжа , заспала върху тях .
Лъжа , посипана със прах .
Годините текат , изтичат .
Сълзите жече не потичат .
И ти си там , а аз съм тук .
Старееш бавно покрай друг .
И хапеш дръзко старостта ,
а мен захапва ме смъртта .
Но аз съм твърд и жилав камък .
В мен гори младежки пламък .
Гори по теб от сто години .
Но спри , аз моля те , прости ми ,
че бях млад и дързък , сляп ,
че хвърлих любовта ти в трап ,
че я затрупах с болка , изневе'ри ,
и по - достоен ти наме'ри .
А аз презирам се и мразя .
Как можах да те погазя ,
да погубя щастие красиво ,
да бъда нещо грозно , диво,
да те измъчвам нечовешки ,
да го наричам - твои грешки ,
да съм груб и безсърдечен ,
да си мисля , че съм вечен .
Но тръгна си , неиздъжа' ,
и стана - чуждата жена .
А мъките не ги забра'ви .
Мъжът до теб , човек напра'ви .
А аз се скитах по света ,
безкрайно плувах в нищета ,
и образът ти все сънувах .
На други , в раните нахлувах .
Но не те открих , и съжалявам .
Че бях животно , проумявам .
Обичам те , ела , прости ми .
Прощавам , моля те , кажи ми .
И няма да съм вече камък ,
ще легна в малкия си замък ,
орисницата черна ще повикам
и дъх , през зъби ще изтикам .
Ще слепя очите помътнели ,
ще стигна в нейните предели ,
Но ще знам , че съм простен ,
а любовта ти - жива в мен .