карма...

Е точно де. Зависи от гледната точка. Но всяка гледна точка е различна...имам чувството, че човек не е съзнание, а гледна точка-тя е първопричината и тя е краят, алфата и омегата.
В началото бе гледната точка.
Това съвсем сериозно го казвам...
Ние сме безтелесни и безформени сили, вибриращи около различни гледни точки. А вниманието е това, което ни прехвърля.
Безформени сили с внимание...

...заради цвета на житото...

Това за постулат ли вече да се приема?

Дъгата

Просто предлагам...нова гледна точка.
Някой случайно може да се заинтересува.

...заради цвета на житото...

Нищо преживяно, открито от другите не може да послужи, докато не е достигнато от самия чавек, да е негова опитност...безкрайно много гледни точки...никоя с никоя не се повтаря...знаци в нищото...

Дъгата

Това, което каза, също е просто една гледна точка...нали схващаш?

...заради цвета на житото...

Явно така изглежда...Просто перефразирах нещо, което ти ми написа в Процесинг, а на мене ми се стори приемлив гледен ъгъл...

Дъгата

хехе:) ми аз сега, в пряката си реалност, съм много свързана с перу, не съм ли казвала?

не дообмислих отговора си. Всъщност исках да кажа, че един-два пъти , чрез съня ми бе показано, че съм изкупила някакъв грях. Иначе си прав ,че сънищата ти припомнят ..ако знаеш какво припомняне ми се е падало насън, ум ще ти зайде. Още се чудя как не ме е пипнала шизофренията.

каква ти е връзката с Перу?

стреми се в тебе да е тихо

Не бих казала, че е точно изкупване, а просто недонаучен урок. Гледах си наталната карта и се чудех какво трябва да значи това недонаучено нещо, което си влача от преди. Е, разбрах когато ми дойде до главата. А после започнах да си задавам въпроса Защо? Защо? Защо така стана? Защо с тези хора? докато накрая не се върнах назад и последното елементче от пъзела не си дойде на мястото. А връщането назад не мога да го опиша - един миг, а ми се стори цяла вечност. Буря от емоции и болка и всичкото наведнъж, сякаш целия живот, макар и кратък се изниза за секунда като на кинолента. И дори когато се върнах към днешната действителност не можех да махна тези образи - неканени се връщаха ярки и изпълнени с емоции.

Кой тук бе казал - че докато не те заболи - не си разбрал нищо?

В интерсни теми обаче много въпроси не се повдигнаха било поради несъзнаване на съществуването им било поради други причини.
Едни от тези въпроси може би са:
- защо се е наложило въвеждането на кармичните взаимотношения между хората ? Защото може би сме съгласни, че действията на нетленните енергийни образувания не пораждат натрупване на кармична енергия върху тях.
- защо се е наложило изкуплението да е чрез ИЗЖИВЯВАНЕ, а не чрез ОСЪЗНАВАНЕ и ПОКАЯНИЕ ?

Точно действията на тънките тела пораждат кармата. Верищагин казва, че кармата е нещо като раково образувание върху тялото на съзнанието-буца, подутина, нещо такова. Кармата носи причината си във фините тела, те дават дефект и после битието се опитва да изправи този дефект, което на човешко ниво се проявява под формата на карма.
Става и с осъзнаване и покаяние, но покаянието е също изживяване, не осъзнаване само. Всъщност осъзнаването се извършва на чувствено ниво, на аналитично нищо не става.

...заради цвета на житото...