моля ви за съвет

тъй като тук има достатъчно зрели и брулени от живота хора, се обръщам към вас с молба за съвет. Имам връзка с една жена от 2 години. Най-много ми тежи факта , че както ме обича и ме кара да летя из облаците, мига в който се прибере при родителите си , спира да ме обича и става друг човек. Тъпо е защото сама не си осъзнава грешките и винаги се старае така да обърне нещата, че цялата вина да падне върху мен. Аз ,че съм труден характер, е безспорен факт, но при условие , че знаеш какво прави щастлив другия човек, има логика да му дадеш тези неща, нали. А най-жалкото е , че родителите и са хора с болни амбиции и ще я набутат на някой чичко-паричко, аз обаче не съм от тази категория. Струва ли си да хабя време и нерви , за загубена кауза, тя самата не желае да промени нещата , а на мен идеала ми за живот е доста по различен.
Какво бихте ме посъветвали? Знам само, че я обичам жестоко и затова още търпя всички глупости.
Благодаря ви в аванс

козината си мени, а нрава - не.
Ще пострадаш.

UB40 !

Какво означава да хабиш време и пари,ако я обичаш?Това не е безсмислено и ти го знаеш.Изживей си любовта,не мисли за после...има само сега и,ако сега е страхотно,изобщо не се замисляй!Ще мислиш,когато му дойде времето.

е да , но другият мисли за после, и май моята роля приключва тук. Гадно е защото се чувствам ограбен, дал съм и неща , които никога не е заслужавала. Майната й , обичам я , но не смятам да я гоня и да и се моля!

Ти явно много оби4а6 приятелката си,но тя ........Ако иска6 направи нов опит да продалжите,но ако тя не продолее родителските амбиции няма смисал да си тровиш живота!

Ако тя не те обича,смятам като жена,че никога няма да преодолее това и дори да сте заедно,няма да сте щастливи.Преодолей любовта си ,но как става това....всеки сам намира начин....трудно е....

тя да се промени / да стане , каквато е била в началото/
Тя иска - ти да се промениш / да станеш, какъвто си мисли, че трябва да е един мъж/ Изводът - не сте един за друг .
Нямате голям шанс ,освен ако не сте на по 18-20 години, тогава все още има резерви за нагаждане един към друг.
Но, според мен - не си губи чувствата по нея, а на нея - не и губи времето...

Qui scribit, bis legit.

Мисля че няма смисъл взаимно да се тормозите, защото при такива отношения сега, какъв ли ще е съвместният ви живот?
Ти се дразниш сега от нейната зависимост от родителите й, но какво ще стане с твоята зависимост от твоите родители, ако се ожените или съберете да живеете заедно? Дали ще успееш да останеш на дистанция? Аз лично силно се съмнявам!
Защо не се опиташ да станеш мъжа от който тя има нужда - нали твърдиш че я обичаш! Доколкото разбирам тя иска да си финансово стабилен - направи го, създай финансов стабилитет!
Ако сега не си финансово стабилен, когато създадеш семейство и се появят децата, с какво ще се справяте?Ти готов ли си да накараш семейството си да живее на ръба на възможностите си, само защото някой ти е казал, че парите не са важни.
Може би отношението й към теб е на приливи и отливи защото я караш да се чувства несигурна в теб!

Съвети тук е трудно да се дават - всеки си знае себе си, но аз поне си мисля, че докато обичаш някой или поне докато се чувстваш силно привързан към него/нея, бъдете заедно. Докато има огън - остави го да гори. После кат е само нещо леко топло - т.е. остава само пепел, която повече цапа, отколкото топли... сам ще си тръгнеш.

Желая ти успехи и дано се оправите. Все пак 2 години не са много дълъг срок...



Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Кхалил Джибран

a smisyla na lubovta ne e li v tova da si s 4oveka kakyvto e! sled 5 godini 6te imam pari da gi kupq i prodam , neq i semeistvoto i do 9-to kolano , no kakyv s\e smisyla da sym s 4ovek , koito se interesuva samo ot parite mi, problema si e nein.
tehnite 6te i namerqt nqkoi i 6te se priklu4i ! dano da e skoro !
tq sama 6te si provali jivota, az sam dotuk, predavam se , za6ttoto ve4e ne vijdam smisyl

любовта е наистина прекрасна, когато си с човека независимо от това какъв е... Е - почти винаги (или в 99%) виждаме/виждат ни с доста по-розови очила, които след време си сменят цвета и най-често стават далеч по-черни, отколкото са били розови в началото... Ама и това говори, че любовта е била или сляпа, или повърхностна или водена от нещо друго, а от не истинската, "безпричинна" обич.

Ако почнеш да мислиш за купуване/продаване/по-късно реализиране - забрави - това вече не е любов, а "доказване". Ти вероятно обичаш не заради това,което са техните или това, което ще си след 5 г., а заради очите и, заради думите и, заради косата и... Не мисли дали и какво тя ще си провали. Вероятно тя има акъл и може да мисли за себе си. Струва ми се, че даваш малко повече израз на болката си сега, отколкото на любовта. Може и да бъркам. А ако вече си се предал - може би пък и любовта ти се е предала... Щом можеш истински да обичаш - ще срещнеш друга - по-истинска и по-твоя!




Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Кхалил Джибран

А по време на тези пет години какво трябва да прави тя, респективно ти? Да чака да се докажеш? Да те подпомага? Да ти ближе раните когато си безпаричен и с наранено самочувствие? Да те подкрепя и да казва "Няма нищо страшно, всичко ще бъде наред"? И след тези пет години да я купиш и нея и родителите и??? Според мен ти въобще не я обичеш. Тя може би се отдалечава от теб и няма сили да ти каже какви са истинските и чувства. А ти, наранен от това, си го изкарваш на нея. За това говорят всичките ти думи от рода на " da gi kupq i prodam neq i semeistvoto i do 9-to kolano", "dano da e skoro", "дал съм и неща , които никога не е заслужавала" (нещата, които дава човек от себе си, независимо от това дали материални или морални, по заслуга ли се дават?), "обичам я , но не смятам да я гоня и да и се моля!" - значи ясно колко я обичаш - когато човек обича, не смята и пресмята, той прави неща, които дори не си е мислел, че може да направи, за да запази примерно една връзка.
Така че, съчувствам ти за развитието на нещата, но не се изкарвай страдалец и нещастен, а още повече не обвинявай нея и семейството за всичко това. Мисля че когато една връзка не върви, за това са виновни и двамата. А ти търсиш съчувствие обвинявайки нея.
Не исках това да пиша, но като почнах да отговарям - това излезе. Съжалявам ако съм те обидила.

всяка една критика е градивна и ви благодаря за тях. дразня се от това , че родителите й се опитват да й контролират живота, при това успешно. проверяват й телефона, излиза само с брат си и всякакви такива глупости съперничещи спокойно на латино сериал. а ме боли от това , че има време за всички и всичко, освен Мен. е гадно е. бяхме се сдърпали нещо по моя вина признавам, и реших ,че ще я изненадам приятно. поканих ч на вечеря , 150 свещи, 33 рози, бюф строганон и още куп красиви неща. Първо закъсня и доийде след 2 часа, а върха на глупостта беше , че стоя 45 мин. и си тръна с обяснението " брата е сам в къщи и няма какво да яде "кой човек не би се засегнал от такова нещо?
аз съм сигурен че имам вина и съм достатъчно зрял призная и поправя грешките си. но с нея не е така, независимо кой е виновен за поредното сдърпване, винаги аз излизам крив, и защо, защото е пос лесно да обвиниш другия , отколкото да си признаеш грешките[shte polude
искам единствено да дойде и да ми каже в очите , сори пич , ама край , и тогава наистина край. колкото и да съм лош най-малкото , което съм заслужил е това елементарно уважение
благодаря ви на всички, и не се страхуваите да ме критикувате , защото " истината се ражда в спора "

Ами не си струва:-)))))))

Защото не я обичаш "жестоко". Може би просто само я обичаш.
А когато "просто само обичаш", обичта просто все някога изчезва.:-)))))

Когато наистина обичаш с обич, която няма да се разтвори в нищото, ще го знаеш със сигурност и няма да питаш това което питаш сега. Защото такава Обич е безусловна.:-))))))))))), дори когато не е "жестока".

Ако я обичаш-бори се за нея.Ако те обича-ще се бори за теб.

Кажи ми моля Вещице, като как човек се бори за любовта си? Класически или свободен стил? На мен ми се струва че да спечелиш чрез "борба" нечия любов е нещо като нож с две остриета. На теб приятно ли ти е някой да се бори за любовта ти? На мен определено не!

Опитай се да се пребориш за уважението й. Опитай се да се пребориш с влиянието на родителите й. Бъди дипломатичен. Спечели родителите й на своя страна по някой въпрос. Бъди на тяхна страна понякога и срещу жената, която обичаш. Превърни конфликтите между нея и родителите й в преимущество за себе си. Ако няма такива конфликти - манипулирай ги, за да предложиш помирение. Спечели по този начин уважението на родителите й и те ще работят за теб. Застани на тяхната позиция, дори да не си съгласен с нея. Лавирай. В крайна сметка това е борба, а ако обичаш жестоко, трябва и да се бориш жестоко. Когато изчерпиш всички средства, имай мъдростта да приемеш резултатите такива, каквито се окажат, и ако не си победил, гледай напред.

Сега са на мода източните бойни изкуства

"Знам само, че я обичам жестоко и затова още търпя всички глупости. "

Явно си мазохист - свикнал си да се тормозиш и не можеш да си представиш нещата другояче. Така, като я описваш, тя е човек без собствено мнение и визия за собствения си живот. С това няма оправия, каквото и правиш. Така че, вземи да изтрезнееш от тази "жестока любов" и си гледай живота.

С най добри пожелания

...Най-невероятното е най-логичното...

no za men ne6tata nqma da se opravqt, za poreden put az sym vinoven i za neinite gre6ki, prosto taka e poo lesno. kogato drug e vinoven prosto si namira6 opravdanie za vsi4ki gluposti , koito si sytvoril. tq ne si mrydna i prysta za men , koeoto mi e dostaty4no dokazateltvo , 4e ne me obi4a i ne dyrji na men . a az ne bih se boril za 4ovek , koito ne zaslujava.
blagodarq vi na vsi4ki
za men e vreme da otovorq nova stranica

znam samo, 4e 4ovek ocenq ne6tata edva , kogato gi zagubi, taka 6te byde i s neq , no za men ve4e 6te e kysno

blagodarq vi i vi obi4am vsi4ki:)