ВЛЮБЕНИ ЛИ СТЕ?
29 отговора
2007 прегледа
...ама само влюбени ли имат право да отговарят ?
Re: ВЛЮБЕНИ ЛИ СТЕ?
А може ли така да се отговори:
Искам с две ръце да те докосна,
да те чуствам близо аз до мен
и да знам че тебе ще обичам,
всяка нощ и всеки следващ ден.
Искам твоите устни да целувам
и да виждам твоите очи.
Искам в погледа ти да потъвам
искам всяканощ да сме сами.
Искам с две ръце да те докосна,
да те чуствам близо аз до мен
и да знам че тебе ще обичам,
всяка нощ и всеки следващ ден.
Искам твоите устни да целувам
и да виждам твоите очи.
Искам в погледа ти да потъвам
искам всяканощ да сме сами.
Re: ВЛЮБЕНИ ЛИ СТЕ?
Не знам откъде да започна. Той е мой някогашен съсед. Когато бях на 18, той беше на 12. Омъжих се, когато той беше на 15. Оттогава не го бях виждала. Срещнахме се случайно преди две години. Имахме два часа за да се видим и той ми разказа за брака си. Нямаше щастлив вид, а аз се опитвах да разбера къде е грешката. Тогава исках на всяка цена да поправя счупеното в моя брак,но за това не говорихме. Имах чувството че му олекна след нашия разговор. Исках да го окуража защото има малък син на 8 години. След година пак го срещнах случайно, нищо не бе се променило при него. А при мен е много зле. След това ми се обади няколко пъти просто така. А преди месец , вече бях убедена, че нарочно дойде в моя град. Помислих, че играя роля на психотерапевт. Нещата се обърнаха преди седмица. Трябваше да пътувам и той предложи да ме закара с колата си. Беше с мен и ми помагаше да си уредя нещата. Когато се връщахме, спряхме в едно заведение. Тогава ми каза, че с мен се чувства така, както с никоя друга жена и че винаги е мислел за мен. Мисли, че това са били единствените му моменти на щастие, когато ме е срещал. И аз се чувствам някак щастлива когато го виждам, но като видях накъде тръгва разговора, не му го казах. Не знаех какво да му кажа и не казах нищо. По пътя нещата тръгнаха извън контрол и аз му казах, че искам да продължи сам, а аз да взема влак. Той попита защо и му казах, че искам да взема правилното решение. Тогава той каза, че решението ще вземе той. Прибрах се на сутринта. На другия ден дойде да види как се чувствам. Чувствам се щастлива но се страхувам, че нямам право да обърквам живота му. Той се е преместил тук зарад мен но аз не знаех това. А с жена си се е разделил още преди година. Не се е развел. Мисля, че това може да са временни проблеми и аз му преча да ги реси. Или че трябва да срещне подходяща за него жена и да бъде щастлив. Синът му е на 10 години сега, а моят - на 20. Той е на 36 години а аз на 42. Пиша във вашия клуб за да се поставите на негово място. И да ми кажете как да постъпя - зарад него.
Re: ВЛЮБЕНИ ЛИ СТЕ?
Виж това е много лично и мисля,че грешиш като търсиш някакво обобщение свързано с възрастта.
Нали се сещаш за онази песен на Стефан Данаилов..."колко е лесно да си влюбен на 20 години,и колко е трудно на 40..." Вероятно действията му не са импулсивни,пък и време е минало до колкото разбрах...
Не знам.Скачай в огъня,пък после заедно ще му мислите.
Май не трябва да очакваш децата ви да ви разберат.
колкото-толкова
Нали се сещаш за онази песен на Стефан Данаилов..."колко е лесно да си влюбен на 20 години,и колко е трудно на 40..." Вероятно действията му не са импулсивни,пък и време е минало до колкото разбрах...
Не знам.Скачай в огъня,пък после заедно ще му мислите.
Май не трябва да очакваш децата ви да ви разберат.
колкото-толкова
Re: ВЛЮБЕНИ ЛИ СТЕ?
Благодаря ти. Не търся обобщение. Пък и аз още не мога да си изясня за себе си нещата. Това беше нещо неочаквано като развитие за мен . Само ми се струва, че никога с никого не съм се чувствала толкова щастлива - просто, няма напрежение, съмнение, нещата са като че ли каквито трябва да бъдат и много хубави. Мисля за него. Защото аз нямам какво да губя - не наранявам мъжа си, достатъчно съм наранена от него, синът ми е голям и се травмира повече от идеята, че съм с баща му отколкото ако имам друг мъж в живота си.
Но Той - не знам. Не познавам семейството му. не зная дали нещата там са непоправими. Нали вместо да си решава проблемите може да ги отлага, знам, че се чувства спокоен и щастлив с мен. И изобщо аз не мога да бъда неговото семейство и не си ли губи той времето. Сега той определя нещата. Дали не ги определя в своя вреда. Той прави много за мен и не знам имам ли право на това. Това би трябвало да прави за семейството си. Кое е най-доброто за него? Мога да си тръгна. Наистина.
Но Той - не знам. Не познавам семейството му. не зная дали нещата там са непоправими. Нали вместо да си решава проблемите може да ги отлага, знам, че се чувства спокоен и щастлив с мен. И изобщо аз не мога да бъда неговото семейство и не си ли губи той времето. Сега той определя нещата. Дали не ги определя в своя вреда. Той прави много за мен и не знам имам ли право на това. Това би трябвало да прави за семейството си. Кое е най-доброто за него? Мога да си тръгна. Наистина.