Вчера........

Майка и татко си бяха седнали на по чашка ракийка и салатка.Аз също бях при тях,но заради "Али Макбийл". Тъкмо когато се загледах в поредната серия и бях готова да стана съпричастна на проблемите на главната героиня,майка ми ме попита:"Чете ли онази статия в "Шок" за Емил Димитров?"...Да,бях я чела(в нея се казваше как Емил преследвал един манекен доста упорито)"да........е,и?"отговорих й. "Ами,ти как мислиш-вярно ли е това?"-попита ме тя.Погледнах я с леко съмнение,но тя само разлистваше нервно вестника за да намери статията."искам да кажа........(продължи тя)......не мислиш ли,че това е болест........имам предвид тези хора,тоест Емил Димитров е вече много стар и може да му се е отразило........."
Този път вече дори не следях сериала,а гледах смаяно"Аз мисля,че Димитров е бил такъв още на млади години"казах твърдо.
"Да,такъв е бил(съгласи се тя),но аз мисля,че хората с които е бил близък,са го направили такъв"."За Васил Андреев ли ми говориш?"-попитах.
"Да,и за него говоря,но по принцип тези хора са като наркомани......ако примерно той е спал веднъж с мъж,вече не е издържал и продължил да го прави с други мъже"Аз се чудех,да се смея ли,или........
"Мамо.......ти мислиш,че тези хора в най-добрия случай се водят "зависими?"попитах едва ли не с отвращение и побързах да парирам:"А в най-лошия случай какви са?".....Майка ми,видимо засрамена каза с усмивка"Може би.......извратени"........Аз направо бях изумена,погледнах към фотьойла,където се предполагаше да седи баща ми,ама той се беше пренесъл в друга стая.Погледнах и телевизора.....все още даваха "Али Макбийл"........"Така е и при жените"каза майка ми........този път направо втренчих поглед в нея(опитва се да ми каже нещо ли или просто стреля напосоки)"Нали разбираш,когато примерно аз или ти просто решим да опитаме с друга жена,ние се вманиачаваме и искаме пак и не можем да спрем........".....ясно,казах си,според майка ми хомосексуалистите са хора,един вид "наркомани"........но направо побеснях вътрешно и казах най-търпеливо"Значи,според теб тези хора нямат чувства един към друг,не чувстват липсата,когато са един без друг........с други думи ти ги определяш като сексуално зависими и нищо повече?????". "Да.........според мен това е болест"......Този път забих глава в коленете си и вдигайки я бавно погледнах майка ми като учителка,която гледа безнадеждна ученичка.После погледнах и Али......и въздъхнах продължително.Започнах"Майко(с отчайващ тон,от който майка ми се разсмя весело)......все се надявах на това,че ти като модерна жена(тя наистина изглежда по-модерна от мен)ще разбираш проблемите на младежите днес и ще си съпричастна към техния мироглед(светоглед)!!!!!!!!!"и я погледнах усмихнато.........когато тя спря да се смее,каза:"Аз наистина нямам нищо против тях,но..........пази боже да не ми дойде на главата такова нещо"Тези думи ме накараха да се почувствам като нищожество,че някой ден трябва да нараня майка си. Вината прободе сърцето ми като стрела-облаче.....тя беше само едноминутна,но успя да ме разконцентрира........после разбрах,че не се почувствах виновна заради това,че съм хомосексуална,а заради това,че като тяхно дете няма да оправдая надеждите им,че те очакват "нещо"от теб......това чувство на"очакването"винаги ме е мъчило.........Всичко това аз си го мислих,без да кажа нещо,но после майка ми каза весело"Искаш ли да направя по един горещ шоколад?"Съгласих се с усмивка и си помислих колко обичам майка си и не искам да я нараня........но и колко обичам себе сии не искам да страдам.......аз просто искам те да ме приемат такава,каквато съм и пак да сме си едно семейство.

Мисля си,колко ще е жалко,ако настъпи ден,в който ден,прекрасен ден.........нашите няма да искат да ме погледнат и да ме разберат........

Според мен майкати е искала да сподели нещо с теб ,,Нали разбираш,когато примерно аз или ти просто решим да опитаме с друга жена,ние се вманиачаваме и искаме пак и не можем да спрем,,,а имено че самата тя е опитала с жена иначе от къде ще знае ,че действа като наркотик , а до някъде и е права освен чуствата съществува и това страно ,,наркотично,,влачение.
А с тези думи ..........пази боже да не ми дойде на главата такова нещо..........ще трябвя да започнеш много от рано да подготвяш почвата ако си решила наистина да и кажеш , май е най добре да и го спестиш
успех

Здравей, ExkLusiv :)))

Четейки постинга ти, се замислих - подобна новина трябва ли да се спестява.... и защо; .... и ... защо трябва да се казва .

поздрави

Няколко пъти ми се е случвала подобна ситуация. Разговор започнат незнайно от къде за хомосексуалните в който участваме майка и аз. Принципно тя приема и разбира, но не и минава през умът, че е възможно това да и дойде до главата. Не знам как би реагирала, ако и кажа каква съм - доста е разбрана и съвременна, но някак не си представя това за реално... Вадила съм и очите (не нарочно) и съм си мислила след това, че е невъзможно да не се е усетила... уви, годините си минават, разговори има от време на време и по всичко си личи, че тя няма сама да го разбере. Понякога съм имала чувтвото, че ако и кажа ще ме попита - е защо сега ми говориш тези глупости?


Път след път, пътища много...

Влиза племенника ми в стаята и ми казва: Лельо пък децата ми викат,че съм педерст?!(той е на 10 години)

Добре ,му викам аз,но няма нищо лошо по принцип в това да си педи...самата дума педерст е обидна,но няма нищо срамно в това да си малко по-различен от другите...дъра-дъра..обяснаявам аз на лапешника?!,но влиза Маман и разбива теориите ми на бърза ръка....казва му да не слуша леля си с нейните "хомопедерастки приятелки" и т.н.....

Майки и майки има разлика!Опитай се да не обръщаш внимание!По принцип майките обичат децата си и им мислят доброто!

...черни въглени скучаят върху моята съдба....

намери смелост, поеми дъх и им кажи. да, ужасно ще е в началото. но по-ужасно е да живееш в лъжа. те са ти най-близките - трябва да го разберат. няма да го разберат лесно и веднага. но колкото по-рано ги поставиш пред тоя проблем, толкова по-добър ще е резултатът. само не се страхувай.....

IMAGINE...

защо премълчаваш? страх? да не я нараниш?

IMAGINE...

твоята майка знае ли, че си гей жена?

IMAGINE...

Няма да се нарани толкова, тя е железарка. Не и казвам, защото не виждам смисъла да я товаря, а и себе си. Просто не ми е нужно да знае, а незнаието и не ми пречи с нищо за момента.


Път след път, пътища много...

Az kazah na maika si ... prosto reshih che iskam, kakto vsiako vazhno neshto v moia zhivota, tia da znae che sum namerila choveka,koito me pravi shtastliva i tozi chovek e zhena....Uspokoih se...no tova ne spria straxovete mi i chustvoto za bolka che niama da oprvdaia napulno nadezhdite i....Ne znam dali niakoga shte gi spre..no az sum tova koeto sum i sum shtastliva..Nadiavam se niakoi den i tia da bude shtastliva za men...A za sega pone se radvam che prie dobre priatelkata mi...

Let's try to be better!

Mi gotina ti e priqtelkata ti,maman ne e imala izbor:-)))


Ikona Дишай красотата около теб.

Мама знае,че съм донякъде гей,но жена?!Гей-лудичката и обичана щерка съм аз за нея...хмхм,поне се надявам!

...черни въглени скучаят върху моята съдба....

И как е разбрала?Нали преди не знаеше?
Мойта мама също знае за мен и в това е проблема-не иска и не може да ме приеме....

Ами мама се опита да ми дава тон в живота,че трябвало да се омъжа?!Хората на моята възраст имали по 3 деца...и понеже ми беше нервно и казах да си затваря устата и НИКОГА няма да се омъжа,а ще си живея и остарея с приятелка плюс две котки!

...черни въглени скучаят върху моята съдба....

конкретен въпрос:

а като не знае, значи не можеш да си доведеш приятелката си вкъщи за през нощта? това не ти ли пречи?

IMAGINE...

Аз много отдавна живея самостоятелно. Преди докато бях при наще имах приятелка със собствено жилище и тогава това не ми е било проблем. Освен това съм си водила приятелката в нас и е оставала там не една нощ, а родителите ми дали щото са се усетили или защото не са намирали нищо нередно в нейните оставания, но никога не са ми задавали неудобни въпроси. Може би съдбата е благосклонна към мен...


Път след път, пътища много...

мисля, че го усещаш. тя е благосколна.

дай боже всекиму.

щастие ти желая, че го имаш

IMAGINE...

Благодаря


Път след път, пътища много...

не разбрах защо, ама благодаря за усмивката

IMAGINE...

Здравей , Homeless
Аз лично ,ако майка ми беше жива щях да и го спеста въпреки ,че много се изкушавах пред смъртния и одър да и кажа ,но не го направих ЗАЩОТО не исках да умре преждевремено................ако беше жива може би сама щеше да го забележи .Те родителите ни са врели и кипели на младини също като нас сега ,а ние ги мислим за сляпи.
Не виждам и смисъла да се тръби секуалността и да се нарушава личното ми спокоиствие , а и на родетелите .........нека си гадаят ,но в някои случеи когата опре ножа до кокала се налага да се каже ,определено зависи родителите с какъв начин на мислене са за да те приемат или да ги изгубиш за винаги
Всеки сам си избира
поздравчета
п.с .ти каза ли им или още се чудиш?
-едно съветче ---------не си слагай допълнително таралеж в гащите?
Enjoy the life =====Бъди артиска-на мен така ми е по интересно