събуждане

И след най дългата нощ винаги идва първият лъч, който докосва очите и ги кара да сълзят, отвикнали от светлината.

Движението на живата вода пропуква леда и реката потича неудържимо, разкъсвайки веригите, които са я сковавали.

Пироните в плътта ръждясват и се разпадат от топлото дихание, което разбива решетката на хладния метал.

Счупените крила зарастват и се разперват гордо, готови да издигнат душата в нов полет сред пурпурните небеса и белите замъци.

Миризмата на пустия дом се разнася бързо от вятъра, весел спътник на сияещите фигури, които яздят цветовете на изгрева.

Кошерите са препълнени с мед, дърветата натежали от плод, цветята покрити със сладък прашец и с аромати.

Чашата ми прелива...


Единственият останал въпрос е дали този път да не достигнеш до примамващите огнени дълбини на слънцето като отхвърлиш страха, който ще породи отново само тъмнина.

Дали да не нарушиш равновесието, което редува мрака със светлината и да освободиш вселената от звезди, която копнее да експлодира в гърдите ти.

отново се чудя
дали пеперудите изпитват оргазъм
когато изгарят в огъня на пламъка...

Много добре. Хареса ми.
Равновесието трябва да се разкъсва от време на време за да има прогрес.
И ще повторя още веднъж "Fear is a mind killer. I will face my fear. Will let it pass through me and I will be all that is left."



God, it is full of stars!!!

"Луната, старата змия, съблича

- дълбоко в черни лесове - зелената

си кожа.

Студената

и влажна нощна тишина е пълна

с дъх на отровни бурени - в поличба

се сплитат немите далечни мълнии

и злобно гърчат мургавия лик

на кръгозора.



В миг

над тъмната стена на

света застана пурпурният Демон -

и в мрака пламна неговият вик:

- ОСАННА!

Ти спираш тук; оттук започвам аз.



Ще ти задама едно Защо - о колко земен

си ти, за да не чуеш своя глас!

да не останеш в някой миг без чувство!

Помни: магията не е изкуство -

и злато няма да намериш ти!

На дъното остава черен сок и яд

- мъчение - и с него ти си кръстен!



Затягай здраво пак жестокия

на свойта мисъл пръстен!

Без мечти

не ще останеш ти, но - те болят.

- О знаеш ли де води твоят път? - -

Нощта е без изходи. Аз съм ти.



Над кулата високо пропълзява

луната, старата змия, с корава

усмивка в жълтите очи..."

...и да се отхвърли, с оргазъм - това ме хареса...със сигурност го изпитват заедно с болката...

Мдаа...но,ако душата е намерила спокойствие и уют в прегръдките на тъмнината и нощта,дали лъча светлина няма да донесе само болка...

Всъщност,ако пеперудите знаеха,че ще изгорят в пламъците,дали щяха да се стремят към огъня...

ЪЪЪЪЪЪ, малко ми е неудобно да питам, но ние да не сме спали заедно?


П.П. Не знам за пеперудите, но аз определено изпитвам.Чашата аз ли я препълних?

не за такива светлина или тъмнина става въпрос. нито светлината има нещо общо със светлината, която виждат очите ти, нито тъмнината.

тъмнината, за която ти пишеш, е спокойствие, хармония, баланс, мека като майчина утроба, успокояваща...

тази тъмнина която имам предвид е само мрак, безумие, апатия, хаос...


не ме разбра мисля... но нищо

никак не ме привлича ебането на мазни, тлъсти гейчета, което вероятно отговаря и на въпроса ти.

ако нямаш какво да кажеш, по добре замълчи, тъпако!

Днес ти отговори на въпроса ми "Защо жените напоследък ме отблъскват?"/освен моята де/.Явно съм бил гей и то неосъзнал се. Съжалявам, че не си успял/а да вникнеш във въпроса ми.Съжалявам и за това, че те притесних с особенното си чувство за хумур.Също и за пропиляната възможност да достигна до висотата на красивото ти съзнание.
Но не мога да съжалявам за грешките на Господ създал толкова много генетичен боклук.

Приятен ден и на тебе.

Аз също нямах предвид видимата страна на нещата.Тъмнината в душата,сърцето,ума...А светлината е нещото(или някой),който те вади от убежището на мрака и вечната апатия.
Мисълта ми беше,че това може да е болезнено понякога,ако мрака(колкото и противоречив да е) ти е донесъл нещо,което свелината не е успяла.
Мисля си,че за да достигнеш светлината по собствено желание,то трябва да се пребориш със страховете си.Аз не мога и...за това спокойствие и уют в тъмнината писах.

П.С.Ако и да не съм те разбрала отново(както предполагам),поне имах възможността да си поразмишлявам преди да изпадна в умопомрачителни депресии.

не...аз съм тази :) и аз имам чаша...и по-малка, при това :)