мила картинка

днес мъжът ми купил портокали и мандарини... и се сетих как като дете висях по опашки с часове на студа, за да купя банани и портокали. стана ми мило някак...
какви са вашите спомени от онова време?

To find riches is a beggar's dream, but to find love is the dream of kings.

майка ми ни праща с брат ми на плодзеленчука защото на връщане от работа видяла, че пуснали банани, но има някаква неотложна работа и не може да се нареди на опашката. ние купуваме две кила - толкова дават... ама на прибиране брат ми като носил дългата мрежа - едни такива плетени, спомняте ли си ги? - не я вдигал достатъчно и тя се влачила се влачила по земята и бананите се скапали... ама пак си ги ядохме, защото други няма...

Нашата съседка беше директор на Булгарплод и затова от тогава не ям банани


2cool4U

моя мъж - сестра му е работила в плод-зеленчук навремето и сега по никакъв начин не мога да го накарам да хапне банан или портокал, мандарина...




Какво му трябва на човек - коричка хляб и една яхта!

неззабравимо е как баща ми си купувал лекарства и видял, че дават превръзки без лимит. Върна се с 20 пакета, щото за толкоз му стигнали парите.

Мирисът на портокали все още ми напомня посрещането на Нова година, за подаръци и дядо Мраз...

И аз имам един много странен спомен от онова време. Трябва да съм била най-много на 10 г. По някаква причина (неизвестна) има у мен 20 лв тогавашни пари. Прибирам се в къщи и по пътя виждам една огромна опашка пред някакъв плод-зеленчук. Питам за какво е опашката и чувам заветната дума "банани". Нареждам се аз и слушам как продавача се провиква "За 10 лв! Някой иска ли за 10 лв?". Не помня какви са били цените на бананите по онова време, но все си мисля, че продавача е искал да ги продаде бананите възможно най-бързо и възможно най на едро. Та така. Хората с по-малко финанси полека-лека се измъкват от опашката, а аз като теле седя и чакам да чуя някоя по-малка сума. Докато в един момент осъзнавам, че носа 20 лв! Веднага след това откъм магазина се чува вик "18 лева! Някой иска ли за 18 лева?" и аз се разкрещявам "Аз искам, аз искам!". Лелките и чичковците ме гледаха като НЛО - хлапе, което ходи право под масата, пък с толкова пари! Обаче аз отивам, плащам бананите, прибирам рестото и ми стоварват един найлонов чувал с около 10 кила банани вътре. За мой късмет пътищата бяха заледени и найлоновия чувал лесно се дърпаше по леда. Дотук добре, ама по пътя трябваше да изкачват някакви стълби, а аз с тоя товар и поледицата направо щях да се пребия. Затова домъквам чувала до един работещ телефон (намирането му е отделна история ) и се обаждам на майка да дойда бързо да ме прибере, защото нося 10 кила банани и не мога да ги помръдна. И майка ми се юрва от другия край на София по средата на работното си време да мъкне и тя банани! После, разбира се, трябваше да ги изядем мнобо бързо, защото половината се бяха скапали от влаченето, а другата половина бяха на път да се разкапят, защото нямаше място в хладилника. Оттогава и аз не обичам банани!


стой та гледай

След безнадеждно дълго чакане, баща ми по някакъв начин купи Трабантче от Кореком. Като студент бях изкарал вече книжка - и единствен в родата с книжка - та имах много кандидатки за задомяване ... самият Трабант какво помни, не е за разправяне

Agent of Change

Аз имам друг спомен, майка ми го разправя. Навремето не е имало книги и е трябвало или да се абонираш или като видиш опашка да се наредиш. Та, майка видяла една такава опашка на Славейков и попитала за какво е опашката и отговорът бил "Дават някаква книга". На опашката никой не знаел коя е книгата, знае се, че дават. Майка се наредила и купила книгата, разбира се, хубава книга на някой от класиците е била. Но аз съм запомнила точно това, "какво дават" или "еди-къде-си дават днес месо". Направо потресаващо.


Когато има желание, има и начин!

и аз помня одисеите с колите
имаше някакъв телефон, на който се получаваше автоматично информация до кой номер са стигнали ладите, москвичите и т.н. Та наште имаха един дебел (ама бая) тефтер, в който записваха всяка седмица излезлите номера. Накрая като ни дойде реда, тефтерът беше почти свършил, смятай колко години са това същият екшън беше за телевизори Електрон и за едни секции и холни гарнитури, дето можеха да се видят във всяко второ семейство и дом от онова време
друг подобен спомен ми са виетнамците, по едно време не можеше човек да се обърне наникъде без да му изскочи виетнамец... те имаха и една полезна фунция - ако случайно си се добрал до някакви долари можеш да ползваш виетнамеца да влезе с теб в корекома, щото българи нямаха право да пазаруват там, това още преди да въведат оная измишльотина с боновете
за бананите е ясно, задължително през декември се прекарваха минимум няколко часа на опашка пред плод-зеленчук (най-якия беше един на Раковска, където сега май е цветарницата Феите), за да може на Нова година на масата да има бананче и портокалче, от тогава все ми е останало в главата, че това са си зимни плодове и все още несъзнателно се учудвам, като видя на пазара през август банани

А аз си спомням как като дете съм чакала на опашка за маслини. Щом се разчуеше в квартала, че еди-къде си има маслини, баба ме изпращаше и аз чинно си изчаквах реда /ако не свършеха преди да дойде моят ред/ за заветното половин кило маслини. Спомням си дори кафявите хартиени кесии, в които ги слагаха. И никой не питаше турски ли са, гръцки ли са, солени или безсолни ли са.
А бананите си ги спомням по друг повод. Когато синът ми беше мъничък можеха да се купят само зелени банани. Не си спомням изобщо узрели да съм виждала по онова време. Та значи слагахме зелените банани в един шкаф /на тъмно, а защо е трябвало да са на тъмно - не знам / и той милия по няколко пъти на ден отваряше шкафа да провери, дали вече не са узрели...

Аз пък си спомням как ядох бой пред тогавашното ми "гадже" (в 7-ми клас), защото вместо да се наредя с купоните за сирене, отидохме с него да се разхождаме... и като се върнахме, сиренето беше свършило.
В нас 7 възрастни, аз + едно бебе... всички чакаха на мен...
Прибрах се вкъщи гузна-гузна, но на майка ми нервите не издържаха и изядох боя (после години наред ми се извиняваше)

Другият спомен ми е как с приятелите ми се редяхме с часове на един РеП в квартала за да чакаме няколкото броя на PIF, които докарваха всяка седмица (в сряда беше, ако не се лъжа). И каква радост беше само за играчките, които имаше към списанието...

Точно пък в голямата криза 90-91 г. майките ни изпращаха мен и моята приятелка на пазар. Даваха ни всички налични пари, връчваха ни по една количка за пазаруване и ни изпровождаха до най-близкия голям супермаркет. Там се чакаше с часове, защото пускаха само по 10-тина човека наведнъж. Когато ни дойдеше реда ние се спускахме да товарим - без подбор, каквото има... и защото бързахме (то всички се спускаха като на война) просто нахвърляхме продуктите в чантите. Най-редовно се прибирахме с някакво странно съдържимо в количките - посчупени яйца, поразляло се мляко, поразсипала се захар, ама важното е, че носехме неща за ядене.

Сега ми е мило като се сетя... може би и тогава не съм си давала сметка какво точно е било положението, но на майка ми редовно й се ревеше, когато трябваше да измисли с какво да ни изхрани всичките.

Друг е въпросът, че може би заради "нямането" сме се радвали на малко и сме били щастливи дори от съвсем дребни неща.
Като гледам сега хлапетата ми - никакво впечатление не им правят нито бананите, нито шоколадите - ей така си стоят и ако аз не ги изям, така и ще си останат.

[линк]

това много-много не го разбрах. каква асоциация правиш със съседката?

п.п. чак сега загрях!

To find riches is a beggar's dream, but to find love is the dream of kings.

най-голям кодош се получаваше, когато за рожден ден ми подариха една превръзка! години по-късно обаче това си беше егати лукса!

To find riches is a beggar's dream, but to find love is the dream of kings.

сега, като го казваш се сещам.

To find riches is a beggar's dream, but to find love is the dream of kings.

да не са били от суровакането? аз толкова пари на куп само тогава виждах като дете... ех, тия двайсетачки бяха много красиви!

To find riches is a beggar's dream, but to find love is the dream of kings.