Тишина

Тишина

Как пленителна е тази тишина.
Само вятърът във клоните лудува.
Само вятърът не иска да мълчи.

Каква ли приказка разказва той сега?
Дали е влюбен, или път разлюбен?
Дали разхожда се без цел,
или и той си има своя цел?

И цветенцата, и те
своите главички лекичко поклащат.
Сякаш му отвръщат.
Сякаш с него разговарят.

О, пленителна, тъй земна тишина!
Забравихме във тоз забързан век,
че теб все още някъде те има.