ничии мисли

когато не те боли зъб‚ не мислиш как е‚ когато те боли.

не мислиш‚ когато дишаш. но дори и това някои правят по–сполучливо от други.

късно е да се криеш от мълния‚ когато вече си чул гръмотевицата.

молбите и молитвите са излишно нещо. но често помагат.

и не ти пука за нищо, когато си на 5 водки...

дали хиените се смеят‚ защото им е весело

дори от целувка можеш да паднеш по гръб. (собствено наблюдение‚ на обществено място)

слепият не вижда и през най–чист прозорец. но би изпитвал дискомфорт... ако прозорецът е счупен.

не бъркай на котката под опашката. не ще откриеш нищо там.

трудно е да вървиш в крак със себе си. лесно е да се задминеш‚ опитвайки се да се настигнеш. това отново е изоставане.

tresnala veche po glavata

излишно е да обясняваш на глух по рождение що е птича песен. по–лесно би било да разбере какво е симфоничен концерт‚ в 5 части.

а след като болката се усеща чрез мозъка, дали глупаците ги боли по-малко?

рецепторите са различни. за болка‚ студ‚ ... такива неща и онези‚ другите рецептори. всекиго го боли еднакво‚ мисля. но едни издържат повече. други – по малко. това не е порок.

глупостта или болката..... "Всеки с удоволствие би се отървал от последствията на своите пороци, но не и от самите пороци" /не знам кой е автора/ ...та си мислех, че хората си обичат собствената глупост... ...аз моята си я обичам м/у другото за първи път влизам в този клуб... много ми харесвате!

болката със сигурност не е порок.

Когато не те боли зъб, понякога се сещаш как те болеше оня път. За дишането - кой го прави по-добре - тези, дето са учили как (йоги, оперни певци, плувци)? Или мъжете от жените природно? Не е късно да опиташ да се скриеш след гръмотевицата - понякога има цели секунди. И умните и глупавите ги боли толкова, колкото могат да усеят(но това и ти го казваш). Болката е лекарство срещу порока. Не можеш да надскочиш сянката си = не можеш да надминеш хромозомите си. Но трябва ли да спреш да опитваш?

Даже понякога е необходима, да те отрезви, рецептор, както когато се отдръпваш от печката, опарил се...

знаеш ли нещо за скоростта на звука и тази на светлината? когато чуеш гръмотевицата‚ мълнията вече отдавна е паднала и е поразила‚ каквото се е изпречило на пътя й. скоростта на мисълта е още по–голяма... а посоката й – неслучайна. това за хромозомите не разбрах защо го казваш. мисълта ти‚ че болката е лекарство срещу порока ме ужаси!

Значи, ако мълнията пада върху теб, нямаш време да чуеш гръмотевецата. А ако я чуеш, тогава няма смисъл да се криеш - страшното за теб е минало, тежкО на поразените. Падала е на 2 метра от мен. Не помня дали видях светкавица (бях вътре в къщи), но чух бая силен трясък. В резултат ни изгоря телевизора - слава богу, само това! Това за скоростта на мисълта го знам още от детските приказки. Най - трудния въпрос на царя, преди да даде дъщеря си : "Кое е най - бързото нещо на света". Като вариант за отговор съм срещала и "погледът". Понякога се чудя кое е верния отговор. Повече ми харесва да е мисълта, но това, че си го помисляш, още не значи, че е станало реалност в земен план. Докато с погледа имаш почва. Е, не стига много далече - само до хоризонта - ама поне знаеш, че е реалност. Но това си го мисля само от време на време. Посоката на мисълта е следствие от предишна мисъл. А какво за тебе е болката - бонбоче?