За постенето

Здравей Валентина,
Наскоро преглеждах темите и отговорите в този форум и от твой отговор попаднах на линк към документ /май беше от някакъв гръцки свещеник/ в който много подробно и убедително беше описано всичко за постенето. Тогава нямах време да го принтирам, а през последните няколко дни така и не можах да го намеря. Молбата ми към тебе е, ако се сещаш къде мога да намеря повече информация по въпроса, ще ти бъда много благодарна за помощта. Аз съм от скоро кръстена и не знам много за духовното развитие на човек, след като приеме православната вяра, а изглежда постенето е нещо много важно.
В тази връзка, и във връзка с отминалия вчера празник на София, Надежда, Вяра и Любов, възниква следния въпрос: Как е най-правилно да постъпи православния християнин, ако е поканен на празник - на имен ден например /тоест празника е и църковен/ и този ден се падне сряда или петък, когато се пости. Може ли да наруши поста /как да откажеш един шоколадов бонбон или трябва да пости, независимо, че е празник ?
Предполагам, че за по-напредналите във вярата въпроса е елементарен, но за новопокръстените е много трудно да получават точна информация по тези въпроси.

Благодаря за вниманието !

Има синодално окръжно (не е отскоро, но не мога да цитирам точно датата), в което изрично се обяснява, че когато имен ден се пада в сряда или петък, именникът и гостите му могат да ядат блажно и това не се счита за грях.

Здравей vedra (супер nick!),

"въпрос към Valentina за постенето"... ами и аз съм като теб - не тооолкова отдавна кръстена...



Текстовете са тук:
Читалня >Основи на Православието> Нашата надежда> ЗА ПОСТА

А в допълнение на Светпен, бих цитирала познат свещеник приблизително така: по-важна е самодисциплината, нагласата за въздържание (и постене). Винаги можеш да си "отпостиш" един ден, ако прецениш, че постът ти би съблазнил някой или някой би го изтълкувал по начин, който постът не е за теб, напр. като показност.
Един шоколадов бонбон и чаша вино - защо не? (Вие как мислите?)
Нали истинският пост е все пак:


Постимся постом приятним, благоугодним Господеви:
истинний пост ест злих отчуждение,
воздержание язика, ярости отложение,
похотей отлучение, отглаголания, лжи и клятвопреступления.
Сих оскудение пост истинний ест и благоприятний.
Стихира в понеделник, I седмица на Великия пост, глас 3, самогласен

(Някой би ли го превел точно на български?)
Поздрави!

Благодаря, Светпен, за информацията.
Определено се успокоих

Поздрави и песни,
vedra

Valentina,
Благодаря от сърце за документа. От голяма полза ще ми бъде (а и не само на мен, сигурна съм).
От толкова чудене какво може и какво не може да се яде, почти бях забравила за духовната част на поста
А май тя е много по-трудна...Да се научим да въздържаме езика си, да не позволяваме на гнева да ни владее, да се отдалечаваме от злото...Да ни даде Господ сили и разум да се справим !

с приятелски поздрав,
vedra

Радвам се! Тогава - спасителен пост!
И да влизаш тук не само с въпроси. На ведрите хора особено много се радваме.

Постимся постом приятним, благоугодним Господеви:
истинний пост ест злих отчуждение,
воздержание язика, ярости отложение,
похотей отлучение, отглаголания, лжи и клятвопреступления.
Сих оскудение пост истинний ест и благоприятний.

нека постим с приятен пост, който да е благоугоден на Господа:
истинският пост е отчждаване от злото,
въздържане на езика, отхвърляне на яростта,
откъсване от похотите, отричане от лъжата и клетвопрестъплението.
Отсъствието на тези неща е е истинският и благоприятен пост

... а новозаветните християни постят само когато имат някаква духовна нужда. Постът се състои от пълно въздържане от храна за определено време - ден, два или три. Ритуалното постене, когато уж не блажиш, а пък преяждаш с боб и постни сърми, не се среща в Новия завет. Който иска да продължава да живее старозаветни, нека си пости в определени от "църквата" дни и периоди.

Тъй като само аз и ТИ си пишем, може би ще е добре да затворим темата (из модераторския фолклор).

"Благодаря, Светпен, за информацията.
Определено се успокоих

Поздрави и песни,
vedra"

Бързайте бавно, както казвали древните гърци. Окръжното на Светпен не ми е известно, а и дори утре Синодът в премъдростта си да отмени всички пости, понеже почти никой повече не пости, то и такова Ново Окръжно едва ли ще е успокоително. Не храната осквернява и не постът сам по себе си СПАСЯВА!

В началото си, темата Ви беше добре поставена, макар, че можехте да запитате и с бележка Валентина. Допълнително поставеният от Вас въпрос ме кара да се поколебая дали пък някаква друга цел не се търсеше. Така или иначе, всеки ще даде различно мнение по банализирания въпрос с постенето и отговорите ще зависят от духовното разбиране на всеки.

Ще се възползувам от случая да споделя няколко мисли и да дам няколко линка за онези, за които въпросът не е безразличен в своята баналност.

Сам по себе си ПОСТЪТ е своего-рода изповядване на това, че човекът не е едно от видовете животни, а преди всичко духовно същество и след това телесно. Следователно, животът му следва да протича по-скоро в дух, а не само в тяло.

Ето какво казва за поста един от най-големите духовни писатели на XIX век - свети Игнатий Брянчанинов:

"Молитвата е глава на добродетелите, а тяхна основа е ПОСТЪТ. Постът е постоянна умереност в храната с благоразумен отбор в нея. Горделивецо! Ти мечтаеш толкова много и толкова високо в своя ум, а той е в съвършена и непрекъсната зависимост от КОРЕМА ти.

Законът за поста, бидейки по своята външност закон за стомаха, в действителност е закон за УМА.

Умът, този цар в човека, ако пожелае да влезе в правата на своята самодържавност и да ги пази, трябва преди всичко да се подчини на закона за поста.

Само тогава ще бъде постоянно бодър и светъл; само тогава ще може да властвува над пожеланията на сърцето и тялото; само при постоянна трезвост той ще може да изучава евангелските заповеди и да ги следва. Основа на добродетелите е постът..."

Не е грях ползуването на земните плодове и изобретателността на човешкия ум, които несъмнено са се появили не без Божието участие и благословение.

Грехът е в зависимостта от земното. "Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно" (1 Кор. 6:12).

Телесният пост или въздържанието е тясно свързан и с душевния пост, който не е по-маловажен от телесния. Душевният пост се състои в отдалечаване от впечатления, пречещи на свободата на душата в беседата й с Бога.

Докато телесният пост е регламентиран от Църквата, то МЯРКАТА на ДУШЕВНИЯ пост зависи изцяло от самия човек, от това, какво той счита греховно, суетно, светско впечатление; от това КАКЪВ Е НЕГОВИЯТ МОЛИТВЕН ОПИТ; какви са обстоятелствата на живота му и неговите ДУХОВНИ ЦЕННОСТИ.


За поста

Св. Йоан Златоуст по въпроса

Св. Григорий Палама - интересно за поста

Размисли на св. праведни Йоан Кронщадски за поста

За поста от митрополит Стефан Яворски