ПЪТища

В пътя на живота се изпитва вярата и надеждата на човека.

В пътя на знанието се изпитва ума и волята на човека.

В пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на сърцето.

Дъгата

Вървейки по пътя на живота,понякога загубваме вярата си,но надеждата май е по-устойчива.
В пътя на знанието понякога загубваме волята си,но ума никой не може да ни вземе.Всъщност може и да може;).
Това с благородството на душата и милосърдието на сърцето обаче е крайно индивидуално.Някак няма критерий,или ако има,никога не може да бъде достигнат. И само единици са тези, за които е се е превърнало в същност на съществуването и смисъл на живота.

П.П. А пък старите хора казват:"Когато колата се обърне, пътища много" ;))).
"Само този, който носи хаос в душата си, може да роди танцуваща звезда" F. Nietzsche

А в пътя се изпитва здравомислието на всеки....щото пилците се броят наесен, т.е. на края на пътя...нищо, че от тая камбанария краят му не се вижда.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Ама той, ПЪТя има ли край ;)))?

"Само този, който носи хаос в душата си, може да роди танцуваща звезда" F. Nietzsche

За някои няма...за повечето обаче има. Наесен.
Не всеки се преражда...

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Мисля,че никой не знае дали ще се прероди или това му е последния живот. Като духовна същност не би трябвало да имаш спомен от живота си в материята.Ако се преродиш,нямаш спомен за предишните животи или поне не без специални техники и помощ от хипнотизатор.Но винаги ми е било чудно тези "спомени" дали все пак не са внушени от хипнотизатора.
Така че ти извън физическото си тяло(очаквайки да се преродиш или да не се преродиш) няма как да "преброиш пилците".Няма да знаеш дали си живял в материя и дали ще живееш.
Така поне на мен ми се струва.

"Само този, който носи хаос в душата си, може да роди танцуваща звезда" F. Nietzsche

Е зда де, ама ти не се ли хващаш, че говориш, все едно си сигурен, че ще се преродиш, че ще оцелееш, развиеш, просветлееш и т.н.-някой ден.
Това, дето току що написа, ако го включваше в разчетите си, нямаше да пишеш и мислиш само за високите стойности, а щеше просто да живееш ежедневния си живот.
А иначе аз лично смятам, че се прераждат единици-които успеят да се реализират.
Но това е мое лично мнение...

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Според мене ако нямаме вяра, не бихме имали надежда.

Волята е двигателят ни...той само намалява и увеличава оборотите си, но не угасва...иначе не бихме били живи...

Приела съм, че степена на свобода се определя от степента на готовност за поемане на отговорност за собствените мисли, чувства и действия. Това за мене е разносилно на осъзнаване, че всички сме свързани и няма "чужда" болка, радост, страдание, възход. Всеки влияе на другите, както и те на него.
БЛАГО-РОДСТВО - душата ражда блага...
МИЛО-СЪРДИЕ - в сърцето има милост...към кого и какво...към всичко и всеки...
Доколко го умеем това и го правим се определя къде сме в Пътя на Свободата.

Просто така го разбирам.

Дъгата

Тук не ставаше дума само за мисленето...Здравото- и болно-мислие определят често посоката на пътя ни, но не всичко е мислене...Има и над него и ти го знаеш. Според тебе не е ли еднакво важно не само как мислим, а и как чувстваме, как действаме...Мисленето и чувстването определят действането, правенето, според мене. Кажи ти как е според тебе. За мене е важно да чуя твоето мнение.
Какво имаш по-конкретно предвид като казваш "здравомислие"? Може би не съм успяла да схвана точно съдържанието, което си вложила в тази дума...

Дъгата

Аз пък от изчетеното дотук в живота си съм останала с идеята, че реализираните души идват по свое желание на Земята, с мисия да помагат на тези, които имат все още "кармични връзки за разплитане", за повдигане съзнанието на човечеството, носители на севетлина. На вторите им се налага да се прераждат, докато за първите не е по необходимост, а е акт на тяхната свободна воля, продиктуван от високата им степен на съзнание.

Дъгата

Да-степента на свобода зависи от степента на отговорност. Другото е свободия. И аз дотам стигнах.
А какво е здравомислие...ето един пример-да знаеш, че свободата ти зависи от отговорността ти, а не да тръбиш, че имаш безгранична свобода и да правиш, каквото си наумиш на момента.
А за чувствата-си права. Хъбард разделя процесингите на три най-общо-на постулатите, на чувствата (емоциите) и на усилията.
Това го прочетох в Будапеща и се замислих-Ошо като че разбива постулати най-паче.
КК борави с усилията.
Менсинг - емоциите.
Хъбард вика, че в началото на всичко са постулатите-даже и да получиш енграма, преди това трябва да си постулирал възможността да я получиш. Така че това е най-важният процесинг.
Обаче понякога в резултат на постулат са се натрупали много неприятни емоции-заряди. Те до такава степен са обвили постулата, че до него не може да се стигне. И тогава прави процесинг на емоциите-като отнема заряда до степен да се разкрие постулата под него и после борави с постулата.
Това ми даде обяснение защо Ошо си пее, а керванът си върви понякога...щото не даваме да стигне до постулата ни, обвили сме го.
А процесингът на усилията се прави само в крайна нужда и до степен да открие емоцията под него, после се почва на емоциите докато се открие постулата и после последния се хваща за рогите.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Пък аз ето какво току що прочетох в она книжка, дето я пуснах като линк-със знаците.
Чуждото преживяване е съвършено безсмислено за вас. Старайте се да правите собствени грешки.


диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

На мене не ми се налага да се старая, става си много естествено...

Дъгата

Постулати, емоции, усилия...свързвам ги с мисли-ум, чувства-сърце, действия-воля.

Това е достигане, разкриване на/до причината за всяко следствие, проявено като мисъл-форма-заключение от мисловна дейност/постулат/, чувство/емоция или акт на волята - усилие/действие.

То реално всичко е навързано - мисъл, чувство, воля, нищо не се проявява самостоятелно, та явно се търси първопричината и се проследява веригата до крайното проявление.
Правлно ли съм схванала идеята?

Дъгата

Хе хе, ще ти дам един съвет-старай се тогава поне да ги забелязваш.
...щото и аз това се старая...другото-аналогичен случай...

...заради цвета на житото...

Немам празно, в забелязването...амо дали има смисъл да слагам качулка след като премине дъжда? Понякога я слагам и по време на дъжда, ама пак не съм съвсем суха...

Дъгата

Бе де да знам...правилно е общо взето май.
Обаче при Хъбард е някак си практическо и работещо, а при теб-просто констатиращо.

...заради цвета на житото...

Бе ти си дръж Хъбърт, щом за тебе е практичен и работещ, пък туй дето за тебе е "констатиращо", при мене е работещо...По важно е засятото да поникне и да даде плодове...Другото е сладък или възкиселичък мохабет...кой както го предпочита за консумация...

Дъгата

А в пътя се изпитва здравомислието на всеки....щото пилците се броят наесен, т.е. на края на пътя...нищо, че от тая камбанария краят му не се вижда
Здравомислието е причината да има нужда от пътища тоест то е болестта,а те би трябвало да са лекарството. По-скоро трябва честност щото концепцията за безкрайният път е на егото за да си съществува и владее вечно.