съжалението

мисля, че е гадно да съжаляваш някого. да направиш нещо за него не защото е еди какъв си, а защото го съжаляваш.
някои хора не се нуждаят от съжаление. не им отива. по никакъв начин не бива да ги съжаляваме - защото са добри и ценни, и точни, и...
от друга страна, понякога съжалявам онези, чиято среда ги е мачкала толкова много, че те не подозират, че има нещо извън нея.
объркана съм.
и се чувствам виновна.

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

защото имах много тежко детство:

Детството ми беше много тежко. Не ми се говори просто. За него.
Само като си помисля. Затова и не ми се мисли. За него.

________________________

са си свиркам - още въпроси?

Съжалявай само толкова /така/, колкото /както/ сама понасяш съжаление от другите.








/нема объркване
//нема чувство за вина

________________________

са си свиркам - още въпроси?

нито пък и медицинска сестра :)))
Не са малки деца, умеят да се грижат за себе си и не се нуждаят от нас, за да оправят живота си :))
Няма нужда да се отнасяме майчински или сестрински, за да станем незаменими за тях.
В дейтвителност той ще се чувства непрекъснато подценявам и критикуван, от което няма да има и самочувствие, а това е най-бързия начин да се убие любовта и страстта.
Не се поддавай на изкушението да го спасяваш :)))
Все пак говорим за зрял човек, нали?

ми тва със съжаляването е точно толкова гадно, колкото и това да се чувстваш виновна за "глупости".

[линк]

Да съжалиш някаго, значи да проявиш слабост.В този свят на постоянна надпревара не оцеляват съжалителните, а съжалените.

Това за средата да не те притеснява. На генетичният идиот, идиотската среда
едва ли някога ще му направи впечатление.В друга просто няма да оцелее.
/справка Дарвин/

Не се коси, че ти мине!:)))))

Някой хора не те съжаляват, мислят, че си 'добра и ценна, и точна... ' - как се чустваш?

(Аз бих си мислила - ебати готованците, все и само на мен разчитат...)

Други си мислят, че средата ти те е смачкала много, а ти пък и не подозираш, че има нещо извън нея... Тия хора не ти казват, че така си мислят за теб....
Ти как се чустваш?


(Аз бих си мислила - ебати гаднярите - аз съм си ОК, те си мислятче само защото имат пари, образование ..... си мислятче ме разбират!!!)

ти да не си освободителката ,либерейтърката дето праи тва онова

Защо си объркана? Не си ли забелязала, че има хора, които обичат да ги съжаляват? С това те дори лесно маскират евентуалния си капацитет на воля, пласирайки "вината" за всичките ги сполетели нещастия на случайността - "лош късмет". Лесно можеш да ги познаеш. Провокирайки съчувствие, те не искат разрешаване на проблемите си, по-лесно им е да си останат "нещастни". Познавам такива хора. На всички възможни предложения за изход от проблемите им, отговарят с "да, но...!"
А инак, да си съпричастен някому си е нещо съвсем нормално, според мен. Дори за тези - "силните и твърдите", и те имат нужда да се пооплачат понякога.
"да направиш нещо за него не защото е еди какъв си, а защото го съжаляваш." - това спокойно би могло да бъде опора в момент, в който нуждаещият се от нея е зациклил.

Знаеш ли на мен колко ми е хубво понякога да си се самосъжалявам. Седя си сама, викам си - ето никой не ме разбира, толкова съм нещастна - роня си кротко сълзи, даже ходя да се поглеждам в огледалото, да се убедя че наистина изглеждам зле. И ми е готино, съвсем сериозно. След такива моменти обикновено настроението ми се променя лавинообразно в положителна посока.
Обаче някой друг да ме съжалява не обичам и не давам

"БОГАТА съм - имам си всичко, което няма цена. Усмивка, възторг и душа..."

една истинска Д-р Куин - самолечителка:)))))))
И аз, и аз, и аз така!Ще се претрепя от бързане да се добера до най-затънтеното кътче на необитаемите хоризонти, само и само да си поближа раните на спокойствие. И ще изляза навън като кралицата на бала - накипрена, с вирнат нос и умело туширани подутинки от рев около очите. И всеки, обърнал ми внимание, ще цъка благоговейно с език подир гордата ми осанка: "Каква жена!! Тъжна, но силна."

псулут райт, както казвали с акцент комшиите от юга :)
Единствена забележка - да бъдеш опора и да изпитваш съжаление са несъвместими неща. Помагаме, щото човекът ни е близък, приятел, любим. С "помагането от съжаление" май просто правим човека зависим.

Нали, нали Ух че хубаво ми стана, радостно такова...

"БОГАТА съм - имам си всичко, което няма цена. Усмивка, възторг и душа..."

буквозаядство!
Случвало ми се е да съм наоколо, когато някой е забил в безизходност - познат или колега, както и обратният вариант - била съм в неспасяемост, когато ме аддна един напълно непознат юзер в кю. И от двата случая имам две перфектни зависимости и за нищо на света не бих роптала срещу тях. Та, думата ми е, че адекватното съжаление си е една чудесна способност.

и аз съм мнооо объркан

Според мен да поговориш с някого в кю-то (както и в риалити) не е съжаление, нито помощ - то си е просто комуникация, нещо съвсем естествено :) Няма нищо по - човешко от това да кажеш на някого нещо хубаво.

В случая имах предвид "другата" помощ, при която решаваме, че някой е закъсал, и точно ние сме тези дето трябва обезателно да се намесим - ми, всъщност, ей това, посоченото, за другия ли го правим, или заради себе си?


Е, вместо "адекватно съжаление" по-добре би ми звучало "уместното съчувствие", ама пуста мъжка гледна точка...

Продължавам да чепкам, обаче...
За другия или за себе си - хм..., стана спорно. Ще подложим на съмнение качества като "състрадателност" и "отзивчивост", едва ли не. За чувствителност пък, да не започваме вЪОбще
Като става въпрос за човече, нуждаещо се от човече, адекватността е свързана единствено със своевременната намеса. Подбудите са без особено значение, в смисъл, че умереното тщестлавие с благородна цел, е допустимо - когато ефектът от намесата ни е налице.
А иначе си прав, не винаги става ясно веднага, че някой е "оплел конците". Пък има и едни такива - упорити, дето не признават като са се овапцали, пък са горди, пък чак ти иде да се притесниш от собсвеното си съчувствие - колко е уместно и колко не

чепкане... фимейл - кво да ви прави човек... :))
Мир ?

Виж сега...въпроса е да намериш златната среда.Съжалявай колкото искаш...спукай се от съжаление- това е твое право.
Но не го показвай.
Аз лично много ама много мразя примерно когато в някоя ситуация някой ме съжалява.Защо?Аз вече съм се оправила или пък мога да се оправя.
А по въпроса дали изобщо трябва да се съжалява.Съжалявам някои хора.Просто няма как.Мъчно ми е че те са преживели много по-тежки неща от мен...особено ако са свесни.Става въпрос за чувство и характер тук.

What you take won't kill you,
But careful what you're giving!