отровните роднини

Кажете ми, вас тормозят ли ви роднините? С разни натяквания и реплики, които откровено ви обиждат, а те твърдят "как може да си мислиш, че искам да те обидя, та аз те обичам"..? И други такива.
На мен постоянно ми се случва. А как се ядосвам...не ми се приказва. Имам чувството, че или страдам от някаква натраплива невроза или наистина ме обиждат, а аз трябва да се правя, че не забелязвам.

Правя за детето си всичко което е по силите ми, но само заради това, че имам различни убеждения за възпитание, хранене и пр. от тяхното ме гледат като "(не)полезно изкопаемо". Щом не съвпада с това как "ние едно време сме те гледали" значи е тотално погрешно и винаги бива подложено на порицание или (което още повече ме дразни) - подмолно, небрежно и "доброжелателно" критикуване. Това ме изважда извън нерви направо. Не ми стига, че и без това съм адски изнервена напоследък.., защо трябва с най-близките си така да се конфронтирам....?:( Всичко рефлектира в/у мен обаче защото го взимам много навътре. Ще се побъркам направо..

И на всичкото отгоре ми излизат с изречения от сорта : "ще ме оцениш като ме загубиш" - на което аз отговарям с крокодилски рев, потънала в самообвинения и омраза към самата себе си.


а как я обичам само...

bejb neznam dali shte te uspokoq s tova, no i az sym v takyv period... razbiram te napylno, no i az nqmam reshenie na vyprosa

за периода - наистина съм в ..хм..неприятен период.
Чудя се вече какво да измисля, за да ми "просветне". Майка ми казва, че и тя на моята възраст е била така чувствителна и изнервена.Това не ме успокоява кой знае колко. Дали ако се запиша на някакъв курс по нещо си това ще ме разведри? Обаче в момента дори нямам желание за това..:(
Все пак почти 2 години стоя в къщи без кой знае какви социални контакти. Това определено оказва влияние.

Седя си кротко и слушам такива словоизлияния...отвреме-навреме ми идва да посегна към мърморещия или към себе си, но после се взимам в ръце и си казвам, че от моето психическо равновесие имат необходимост (все още) някои хора, та си седя кротко и се правя, че слушам...
Съветвам те да започнеш да си втълпяваш, че човек знае и две и двеста - т.е. с роднините или без тях - ти ще се оправиш някакси.
Определено обаче могат жестоко да и вгорчат живота.
Аз лично, когато ми се излезе с номера "ще видиш ти как е без мене", си повтарям на ум, че насрещния човек е толкова безсилен да ме промени с аргументи и затова се опитва да ме манупулира от към чувства. И още повече се "стягам" да не се поддам на тази провокация.

че страдаш от това или онова - но им покажи много добре къде е границата - щото иначе ще ти се качат на главата. Просто някои хора не се усещат - и са много нетактични в желанието си винаги да са прави и винаги те да командват парада

и аз като Lenny ще ти кажа, че има хора и хора - имам приятелка на 60 години, която разбираемо има мнооого различни схващания за това как се гледат деца, а и самата тя няма деца по нещастни здравословни причини... не ми е спестявала какво мисли, но никога не ме е обиждала и даже е след най-приятните хора, които познавам - и мъжът ми и децата я харесват също, а мене направо ме е яд, че не ми е майка или баба

цитати от моите баби към бебето пред мен "докога ще пиеш на майка ти блудкавото мляко" - това за кърменето, "ей, само ти пък имаш майка" - това на бебе, което не иска да гушка бабата и бяга при мен

"майка ти с нейните гнусни коси" - това пък от майка ми за мен, аз съм с бая коса

свекърва ми води парада с гадните ми вечно болни и зле възпитани деца

е, ако не им тропнеш с крак, така ще продължават да си говорят, и не е защото ти си луда или изнервена, а защото си по-кротък тип и дрязги и скандали не са ти по вкуса - обикновено се сапикясват, когато някоя привидна овца си покаже зъбите, така че давай смело - тросни им се на всички или си купи наистина "Отровните роднини", малко е америкън за моя вкус, но има полезна техника за изработване на "неотбранително поведение" - общият съвет е на роднините да се даде ясна граница какво поведение и говорене е позволено пред теб и какво ще стане, ако не спазват границата



и в тоя ред на мисли, не мога да не се похваля - снощи публично и с тих глас обявих на свекърва ми, че обявявам запор над посещенията на децата ми при нея, тя обяви, че ще ме съди, рева, трепери и каза, че имам мръсна баня, мъжът ми беше там и не се меси изобщо, той знаеше предварително, че граница на мама му ще бъде поставена и така - тя на него му каза, че си представя какъв тежък живот живее
ако измисли още нещо, ще й отрежа и възможността да идва у нас два пъти в годината и тогава съвсем ще мирнем....

отрови ми живота тая гад в последните месеци и сега се чувствам също толкова щастлива и облекчена както ако беше обявила, че се връща в Русия....

даже повече, защото сама си извоювах свободата :-)

кои роднини те дразнят?

За съжаление, отношението на околните към твойте виждания и разбирания за възпитание, култура, норми на поведение, често се различават! Аз бих те посъветвал да правиш и казваш това което ти смяташ за необходимо и правилно. То често пъти не е най-вярното но....А за тези около мен мога да кажа следното:
1. Тъщата! №1 в списъка е! Страхотен бонбон! Много си я обичам! Никога не се бърка в семейството ми, никога не дава съвети, никога не досажда! Супер е! Гори от желание да гледа децата когато трябва да излезем! Всеки петък ми прави палачинки /жена ми ги правеше до момента на подписа в гражданското!/! Ако съм и на гости, за мен задължително се реже салата само от магданост!/знае че много я обичам/! Просто е страхотна и затова си нося нейна снимка в личните документи!
1.а Дядото-чака с нетърпение да отида на гости за да пием по ракия и да поговорим! Темата винаги е една и съща-счупената му кола и селекцията на ФК ,,Левски"
1.б Балдъзата- за нея не искам да гороря,защото видим ли се ме обеждава че Ферери е с черен цвят а не с червен! Абе.....
2. Майка ми! Също точен човек! Не се меси в семейният живот, с каквото може ни помага! Не зная дали жена ми си носи нейна снимка!
3. жена ми! нямаме разногласия относно възпитанието на децата и нормалното поведение! Ако се появи нещо-просто го коментираме до постигане на консенсус!
4. останалите-те просто не ме интересуват и ги отсвирвам!
Това е!


Кажи това, което мислиш!
Но внимавай, какво говориш!

точно това е проблема, че аз никак не си мълча, а веднага "паля от първа клечка". То и за това го приемам толкоз тежко, защото после ме манипулират на база "как може да си толкова неблагодарна" или пък "груба" "ще ме оцениш като ме загубиш завинаги"..
Това най-вече от баба ми. Собствената ми баба, която толкова много обичам.
Преди няколко седмици Моника никак не искаше да яде. Какво ли не и предлагах - не и не. Може би защото беше много горещо. Ядеше но малко. Аз се правех на маймуна само и само да хапне нещо, а тя естествено напук въреше главата, криеше си лицето и буташе лъжицата. Та по тоз повод реплики от сорта:
- Давай и бисквити, щом не иска да яде
- Бисквитите не са за наяждане - казвам аз. Така ще отказва винаги, защото ще знае, че ще и дам да се наяде с бисквити. Не - казвам. Щом не иска - ако иска. Значи не е гладна.
- Ех, ще го разболееш тва дете...

или пък "горкото, съжалявам го с такава майка" - това ми бръкна в сърцето направо

в злоядия период:

бях и направила плодова закуска, която тя обикновено винаги яде с апетит. Да ама тогава пак не щеше - хапна малко и отказа. Баба ми опита да види що за "помия" и давам и констатира:
- Тююю, то тва мен да ма убият не мога да го изям!...

Или пък

Мия чинии. Тя: - Да дам ли на Моника от сладките..?
- Не - казвам. Не и давам такива. Обръщам се след малко - гледам пъха и в устата...


Оня ден ми дава някаква книга на Хайтов. Вика - "ето вземи да прочетеш едно нещо". Веднага загрях за идеята и и отказах да чета. Казвам - "Мерси, не ща нравоучения"
А тя - "ех, каква си злобна само..."
Викам си добре, ще го прочета това. Както си мислех така излезе - не го цитирам но нещо от сорта беше: "..никога не съм си задавал въпроса защо обичам своите родители. Винаги съм ги обичал и винаги ще ги обичам. Но когато починаха тогава наистина разбрах колко много ги обичам."...

Тоест " ще ме оцениш ти ама, като ме няма вече..""
Тя много добре знае, че съм в кофти период, знае, че я обичам, защо трябва да прави това...

По принцип не пуша, но напоследък като се ядосам или като се чувствам "на дъното" пуша. Дори един път изпуших цели 3 цигари в кратък интервал. Заболя ме главата разбира се.

Бейб, за теб има едно спасение: тръгвай на работа, докато е време. Каквато си чувствителна, с този дълъг престой вкъщи си правиш лоша услуга и наистина правиш от мухата слон. В идеята ми има резон, помисли и ще видиш сама:)))))

А роднините трябва да бъдат отсвирвани навреме иначе - много лошо става!

Понеже прозвучах малко рязко, да уточня: проблемите с роднините ти ми се виждат доста приемливи, просто ти си се вживяла на макс в ролята на майка и всякакви забележки по темата те дразнят много. Това имах предвид, като казах че ако тръгнеш на работа, просто няма да си концентрирана толкова само в един аспект на живота си и няма да искаш да си идеална - то не че е и възможно де, въпреки стремежите ни....

за съжаление това е най-гадната манипулация - да те карат да се чувстваш виновна. При мен това го прилагат от както се помня. Като бях малка след всяка караница ревях до задушаване заключена в стаята. Ревях и се самообвинявах колко съм отвратителна. Мразех се! Дори спирах да дишам, щото си мислех, че така мога да умра и да ги накарам да им стане мъчно за мен..:)) Сега по-малко се мразя, по скоро се чувствам ужасно неразбрана, ядосана и наранена. После пък идва втората фаза - на угризенията и гузната съвест. В тая част също мога да рева много драматично..

Ми да, права си, ама аз и сега работя , но вкъщи. В интересн на истината мога да почна и в офиса, но като знам какво е - особено сега - трябва да кисна по цял ден в една дупка пред един компютър без значение имам или нямам работа. Всичките ми колежки напуснаха. Общо всето няма с кой да си кажа 2 приказки по женски. А колегите и те - всеки се е забичул над компютъра и...
Абе..не ми се иска. По-добре да изляза да се разхождам с детенцето от колкото това...

Ми тогава здраво демонстрирай обич към роднините и да не ти пука;))

Бейб, ти си наистина много чувствителна. най-доброто за теб е да избягваш хора и ситуации, които те притесняват по какъвтоми да е начин....

Аз вече преминах този период и решението е малко почивка от роднини.
Преди 1-2 седмици всички се надпреварваха да ми дават съвети а това не занам (всъщност знам) защо ужасно-нетърпимо ме дразнеше.И тогава си дадох малко почивка от всички 1 седмица без да се обаждам на никой и да видиш как изведнъж започнаха да се държат по-нормално или поне по-приемливо, без мног съвети и критики.
Това е моят съвет(изпробван)

От всички хора около нас само със свекър ми имаме сериозни разногласия. Но понеже съм миролюбив и неконфликтен човек си трая, 'щото става много по-лошо. А, и разбира се, сме в голяма степен финансово зависими, та това му дава право да ме гледа отвисоко(си мисли той).
Основните ни противоречия са по въпросите за хранене. И понеже май съм се оплаквала на тази тема само ще спомена последното: седим си ние и си говорим пред магазинчето пред блока. Идва той и й дава ... кървавица(!!!) гледайки право в мен. Усещам как съпругът ми настръхва, и не знам какво щеше да стане ако малката не беше отказала категорично. Иначе по всякакъв начин ми се показва, че моите разбирания за шоколад-а,студените напитки и някои месни продукти нямат никакво значение.

Жить, как говорится, хорошо! А хорошо жить - еще лучше!

понеже със свекърва ми и свекър ми се виждаме доста рядко - 2-3 пъти годишно, засега спазваме добрия тон и въпреки разногласията, тя се е научила да не ми се налага (въпреки, че и в в стила), защото явно вижда, че нищо няма да промени. След като спокойно, но категорично и казах, че някой неща не давам на Моника, последния път като дойде на гости за Моника от вкусотийките които обича да носи беше донесла само бисквитите, които е видяла, че и давам. Това много ме зарадва, че се е съобразила с мен и вече не се опитва да я приластява със шоколад. Дори без възражения ми дава да се "намеся" малко в нейното готвене за да може и Моника да яде от същото.
Аз си мисля, че не бива да оставяш свекър ти така да те манипулира. Защото така му показваш, че може и още. Едва ли ще те изгони от дома си, ако без да се караш, спокойно и приятелски го помолиш да се съобразява с начина на хранене на детето.

Опитвала съм - твърдо, но любезно обяснявам моите и на мъж ми съображения за храненето. Резултат - само след секунда, на нея и се дава, това, което ние сме казали, че не желаем...
Веднъж ми прикипя и направих скандал - ефекта беше отново никакъв. Замислям нова тактика и ако даде резултат - ще споделя

Жить, как говорится, хорошо! А хорошо жить - еще лучше!

като даде положителен резултат, сподели, моля те, как да действам в тежките случаи :)

А може би и мъж ти трябва да поговори насаме с него и да му обясни, че никак не е хубав тоя тип поведение. Все пак му е син би трябвало да го разбере, ако не теб..поне него.