Доверие...

Как и по какъв начин го печелите?Или го губите...?Какво ви трябва за да опознаете някой човек,да вникнете в душата му,да проникнете в мислите му,да опознаете светогледа му...?Лесно ли се доверявате на някой...издавате ли тайните си,съкровените си мисли...или ревниво си ги пазите за себе си...?Така че никой да не може да проникне в тях,да помътни съзнанието ви,и да обърка реда на мислите ви...
Колко време ви трябва за да наречете някой свой приятел...без да се страхувате че ще оголите душата си пред него...?Лесно и бързо ли я оголвате или се съмнявате че въпросния човек ще използва информацията срещу вас...?
Колко пъти това за съжеление се е случвало...?Това да изгубите доверие в някой,защото той е постъпил коварно или е излъгал очакванията ви?
Възвръщате ли си отново доверието,или си оставате с едно на ум...или и двете,и това означава че премервате думите си,за да не бъдат използвани неумолимо срещу вас...?
Споделете...:)

"Всичко, което не ни убива ни прави по-силни"

Много въпроси наведнъж...
Аз май съм от тия дето трудно се доверяват. Като се замисля повечето ми приятели ги познавам от години - толкова дълго, че вече ми е ясно кога как биха реагирали. Имах един познат (заедно сме израснали), той обичаше да казва, че има три вида приятели край него: истинските, на които би се обадил, ако е убил някой, за да му помогнат да зарови трупа - само 1-2ма; добрите приятели, с които сяда да изпие чаша бира и са повече; просто познати - с които се вижда, приказва, обменя идеи, които не му вредят, но и на които няма доверие.

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

Мда...така е...Ама май познатите не се причисляват към приятелите...Поне аз не ги смятам за такива...:)
Аз май лесно се доверявам,рядко крия подробности от живота ми,естествено не ги разправям на ляво и на дясно...Но понякога човек с когото съвсем отскоро се познавам го чувствам като приятел...Просто усещам че ме разбира,и че мога да му се доверя...:)

"Всичко, което не ни убива ни прави по-силни"

Много въпроси - много нещо! Направо се почувсвах като на интервю.

Тъй като смятам, че хората се ръководят предимно от своите интереси, мисля че понятието "приятелство" се гради на липсата на злоупотреба с даденото доверие.
Самото доверие е форма на "кредит", който даваме един на друг.Разбира се тъй като говорим за кредит, очакваме възвращаемост поне равна на даденото.
В тази връзка мисля, че няма вечно приятелство, а вечни интереси.Едва ли ще ти е трудно да си намериш поне един пример на "западнало" приятелство и да разгледаш "картината" от тази гледна точка.

Е, след като ти показах как мисля по-въпроса за доверието и приятелството мисля, че не е трудно да се досетиш за отговорите на останалите въпроси.

Не се доверявам, имам 1001 на ум и предпочитам да живея с враговете си отколкото с приятелите.От първите знам какво мога да очаквам!
/Моите проблеми са си мои проблеми. За това предпочитам да не говоря за тях./

Доверие губя много лесно.
Едно провинение и вече имам едно наум, че на този човек не мога да разчитам както досега.
Прощавам, но не забравям.
А понякога дори и прошка не мога да дам.

Защо така?Винаги ми прави впечатление у теб липсата ти на вяра било у хората,или любовта?Но все пак не е ли по-добре да се оставиш на течението,да не се съпротивляваш,и да нямаш 1001 на ум,а само 3 например...Вярно е че течението може да те повлече,но може и да те изпрати на някой райски остров...От теб се иска да опиташ,и да имаш малко повече вяра в останалата доброта у хората...
Със сигурност ще има хора,които ще те наранят,но не поставяй под един знаменател всички...защото не е правилно...Не всички се водят едиствено от интереси...Това би било пагубно...:)
Желая ти късмет,и желание да откриеш хора,които да опровергаят теориите ти...:)

"Всичко, което не ни убива ни прави по-силни"

И аз не забравям,но определено прощавам,така се чувствам по-добре,без да стаявам отрицателно отношение към някой...

"Всичко, което не ни убива ни прави по-силни"

Вярвам в себе си и това ми е достатъчно.Другото ми змучи като да разполагаш с нещо, което не е твое и не е достатъчно устойчиво.Много хазартно.
Не е по - добре. Докато стигнеш до "острова я ще се удавиш, ще се разбиеш в някои камък или просто завлечеш в някоя тиня". "Играя на твърдо" това е.Прекалено голям реалист съм.
Виж - всички се водят от интересите си. Погледни света, Европа или дори нашата мила страна. Именно за това мисля, че всички сме под един знаменател!Какво да правиш "Човешка природа и поведение".

"Животът е прекрасен, когато не е отвратителен!" Беше казал някой тука.

na horata,neznam kak,ianche priatel da si mi trebvva s godini da ne si mi napravil nito edna mrasotia,a nema takuv chovekkompromis moga da napravia samo ako resha che deistvitelno ne e golaimo provinenie i en si go napravil umishleno,no imam dve anum vianagi i akos e napija mngoo shte ti go napomnia kakvo si mi prichinil,makr i da ene neshot goliamo

Аз пък съм романтик...а ти освен че си реалист, си и песимист...
То човек трябва да играе и хазарт понякога,за да спечели...не можеш да играеш все на сигурно...
Не ти ли се струва че така изпускаш някои неща от живота,просто защото не вярваш че могат да ти се случат...?Защото ги задушаваш с многото на ум,с прекаления си анализ...и птиченцето е отлетяло...Човек трябва да вярва в чудеса,така поне има 1 процент вероятност да ти се случат,а иначе със сигурност ще те подминат,подплашени от съмненията ти....
Не искам да натрапвам моята позиция...сигурна съм единствено,че за себе си не я отстъпвам...и вярвам в нея...

"Всичко, което не ни убива ни прави по-силни"

Леле, колко много въпросителни... как да не отговоря кратко и ясно - 42.


--
Da werden Weiber zu Hyänen
Und treiben mit Entsetzen Scherz

ми харесва, макар и нелепо
Предателството никога не ме е карало да тръгвам към друг приятел с презумцията, че и той ще ме предаде!
Защото, каквото й да ми се случи, аз ще бъда добре - защото вярвам в него и в себе си!
Усещаш ли разликата?
И не си реалист - ти изобщо знаеш ли, кой си и какъв си?! щото ако нямаш приятели аз мога да ти отгоровя кой си - НИКОЙ

Надявам се да постигна преусмисляне , ако ли не - лек и доходен пубертет ти желая

!?

Това какво беше?Числото на смисъла на живота ли?От "Пътеводител на галактическия стопаджия...":))))

"Всичко, което не ни убива ни прави по-силни"

4estno kazano dosega v jivota mi (koito vse o6te ne e mnogo dalag) vinagi, kogato sam nari4ala niakoe sastestvo ot jenski pol priatelka sam si patila mnogo, zatova ve4e ne se doveriavam na jeni. Niama smisal. Dokato pri majete e drugo ne6to - s niakoi mnogo malki izkliu4enia dosega niamam raztrognati priatelstva. Majete sa mnogo po-verni priqteli ot jenite. Dori i da zanemari6 za izvestno vreme priqtelstvoto si s tiqx tova ne im pre4i sled tova.

О, на тая тема мога само да рева, да рева, до скъсване, ако това е отговор на въпросите ти.

около 10 минути за спечелване и 5 секунди за губене :-))
Бързо става, дори не усещаш как и кога.

UB40 !

ТВЪРДЕ МНОГО ВЪПРОСИ НАВЕДНЪЖ, НО ЩЕ ОПИТАМ ДА ОТГОВОРЯ ПОНЕ НА НЯКОЛКО!
ПРЕДИ ВРЕМЕ БЯХ МНОГО ДОВЕРЧИВА, НО СЛЛЕД КАТО СЕ ОПАРИХ НЯКОЛКО ПЪТИ СИ ВЗЕХ БЕЛЕЖКА И КАРДИНАЛНО ПРОМЕНИХ ТАКТИКАТА! В ИНТЕРЕС НА ИСТИНАТА ДАВА РЕЗУЛТАТ! ОБАЧЕ СКОРО ОТНОВО СБЪРКАХ! СРЕЩНАХ ЧОВЕК, КОЙТО МНОГО ХАРЕСВАХ И ТОЙ МЕ НАКАРА ДА ИЗЛЯЗА ОТ ЧЕРУПКАТА. МИСЛЕХ ЧЕ СИ СТРУВА И СВАЛИХ ВСИЧКИ ПРЕГРАДИ. ЗА ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ ВСИЧКО БЕШЕ ПРЕКРАСНО, НО НЕЩАТА ПАК СЕ ПРЕЦАКАХА! ОТНОВО БЯХ ИЗИГРАНА! ВЕЧЕ НЕ ЗНАМ КОЕ Е ПРАВИЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ! АКО СИ С НЯКОЙ БЕЗ ДА МОЖЕШ ДА МУ СЕ ДОВЕРИШ, ПРОСТО НЯМА СМИСЪЛ! АКО ПЪК СЕ ДОВЕРИШ, ПОСТОЯННО СИ В СТРЕС, ЧЕ СИ УЯЗВИМ....

Безплодно противоречие, този път пък аз ще кажа, че се чувствам като теб!!!

ТОВА Е ПРОБЛЕМА, СЛУЧВА СЕ ТВЪРДЕ ЧЕСТО!

"Възвръщате ли си отново доверието,или си оставате с едно на ум...или и двете,и това означава че премервате думите си,за да не бъдат използвани неумолимо срещу вас...? "



По принцип съм доверчив човек, но след първата лъжа ставам просто УЖАСНО мнителна. Не искам да е така, но това "едно наум" винаги остава. Някои го бъркат с това, че не можеш да простиш. Аз прощавам, но за съжаление не забравям - не че отмъщавам, просто помня. И понякога няма отърване.

Лукчо