Достоевски

да не сте се наговорили
щото и той нещо ме поднасяше с броя на братята, че аз нали още не съм я чела книгата

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

А мен защо не ме броите
Всъщност аз така се "запознах" с достоевски - през Камю и неговата интерпретация на образа на Кирилов в "митът за сизиф" Полюбопитсвах и ето как стигнах дотук.

дай сега и някой съществен принос
Аз като ми кажат Достоевски се сещам и за кандидатстудентския бисер по повод априлското въстание - "съоблезнователни телеграми на българите изпратили..., ... и братя Достоевски"

Е, това се казва съвпадение...
И аз тръгнах от "Митът за Сизиф" и стигнах до Достоевски...

Така че и аз благодаря на Камю...
Ти всъщност какво мислиш за "Чумата" и "Чуждунецът"? Или го предпочиташ като есеист?

Много си сладка!

Има една приказна история в дневниците на Достоевски - в нея се разказва за едно малко момченце и за Божията елха... Но това са само фрагменти... Има друг разказ - "Малкият герой". Чела съм го толкова много пъти... "Унижените и оскърбените".... "Бедни хора".... "Бесове"... "Братя Карамазови".... Приятелю, не ме карай да изреждам повече. За мен няма любими книги, има текстове, които ме карат да почуствам небето по-близо до себе си.... Да се приближа до купчината неизказани думи в себе си, да разровя и да открия нещо ново - нещо различно, което ще освети дните ми ...

Като есеист го предпочитам и препрочитам, но и като писател го тача. Но само отделни фрагменти, не може да води добре повестованието според мен.
Брех , говоря като тъп критик.

Е, лейди, как спахте нощес? :)


=======================
Moonlight sonate

Ами относно Идиот, в началото не ме кефеше, по средата вече ме увлече, а краят ме накара доста да се замисля. И най вече главното заради което е един от малкото четени класици от мен е неговият уникален разпокъсан, бълнуващ стил.

тц, много добре благодаря
обаче сутринта сънувах кошмар, в който некви гадни мутри ме гонеха да ме убиват...добре, че се събудих точно, когато ме бяха стигнали

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

обещавам тържествено - ще ги прочета.
обаче някак тия дни просто не ме свърта и имам чувството, че каквото чета в момента, чета го доста бързо и не ми остава нищо после в главата. та, не ми се иска да ги претупам просто.
но ще ги прочета - и братята, и идиот
до юноша вероятно няма да стигна.

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

Ауу, нима имаш вземане/даване с глупави мутри?

Според мен са те гонели за да те умоляват на колене да станеш техен адвокат в съда... Или просто не са си пили сутринта чая с бром? :)

Поздрави


=======================
Moonlight sonate

Да, вярно на моменти и на мен Камю ми се вижда малко скован и неумел.

Няма нищо лошо да се правим на критици, стига да си запазваме чувството за хумор...

Книгите, които доближават небето до земята, не са ли те тъкмо любими? Те са.

Ама "Юноша" също е много прекрасна книга. Не знам защо остава в сянката на останалите?!? Критиците са виновни за това.

Писана е от първо лице, а това е страшно рядко за Достоевски. На моменти се изтръпва.

Всъщност на мен най-любимите ми художествени книги, почти всичките са писани от първо лице: "Щилер" и "Homo Faber" на Макс Фриш, "Възгледите на един клоун" на Хайнрих Бьол, "Дар" на Владимир Набоков... Всичко се случва някак си по-интимно...

Според мен има голяма разлика между “Бр. Карамазови” и другите произведения. Докато “Идиот”, “Престъпление и наказание”, “Бели нощи” са литература, белетристика, или ако искате belle letre – красиви слова, “Бр. Карамазови” е философска, а не художествена проза. Затова и Альоша въобще не е сладникав – как ще е сладникав, та той не е от плът и кръв, няма как да е сладникав, той (както и останалите герои в “Братята”) са създадени единствено, за да изразяват някакви идеи.
Имаше преди време в този клуб един въпрос от типа “Кой от тримата мускетари бихте искали да бъдете?” или “В кого от тримата мускетари бихте искали да се влюбите?”. Е, колкото и вулгарис да е, не бих искала да бъда, нито бих се влюбила в Альоша Карамазов. Виж, Разколников е пълен с живот, също и главният герой от “Идиот”, дори княз Мишкин.
А вие кой бихте искали да бъдете/да се влюбите?

Хм, интересно!
Все пак идеите също биха могли да бъдат сладникави и наивни...

Альоша може и да е идея, но е прекрасно въплътена, не се чувства насилие и фалш. Повечето герои на други автори, които са персонализирани идеи са много вдървени и стилизирани, та чак стерилни.

Сега се сещам, може и княз Мишкин да се определи като идея, но това, което го спасява пред вашия съд, е може би факта, че е влюбен безумно в жена.

Иначе аз за себе си не бих могъл да кажа, кой бих искал да бъда. Героите на Достоевски са толкова ръбати, че не се никак удобни за вместване. Може би все пак героят на "Юноша" ми е близък, но аз не бих искал да бъда толкова маниакален, а също и Разумихин от "Престъпление и наказание", но не с наивността и търпеливоста си, а с възторжеността си.

А за влюбването, бих искал да съм влюбен във вас, защото пишете толкова прекрасни мнения...

Е не е така.
Иван Карамазов е и Разколников и Ставрогин.
Или обратното.
А Альоша е Мишкин.
Или обратното.
"Мрачните" , богоборческите герои на Достоевски изглеждат по -убедителни и по -близки и на читателя.

Благодаря, много ми е приятно да го чуя
А за влюбването - не ти трябва, аз съм грозна, дебела и стара, от време на време се отбивам в този клуб за почивка между правенето на турши и компоти.
Майтапа настрана, героите му са ръбати, но са страстни и мислещи, търсещи, тази комбинация ги прави според мен привлекателни. В Альоша има мисъл, но няма страст, в Иван и Дмитри има страст, но няма мисъл.
Разумихин даже не си спомням кой беше. Както правилно отбеляза Олмаши, мрачните натури по му се удават.
Юношата е все още юноша блаеден за моя вкус, може би ако порасне ще стане Разколников, в него има потенциал за развитие, но няма да убива. (Не че Разколников не ми харесва и като убиец).
Интересно защо Достоевски има толкова интересни герои мъже и нито една достойна за обсъждане героиня? Въпреки че се е старал човекът да описва достойни жени.