Просто проблем, помогнете!

Здравейте,
аз съм на 22г. Живея с родителите си извън българия. И двамата се карат и в момента не си говорят. Всеки момент очаквам да избухне поредниа скандал, което страшно ме притеснява. Баща ми е много нервен и винаги прави проблеми на майка ми(напрежението ж къщи е ужасно)и майка ми стана нервна вече. И още повече те и двамата твардят че тук в чужбина им харесва много и се поамерикан4ват много. Правят ми проблеми като искам да си ида в българия. Единия крещти от яд, другия реве и обвинения се сипят. Не ми харесва тук и ситуацията в къщи ме тормози много. Образованието ми изостава застрашително. Нямам пари за да направя някаква стъпка, а и се страхувам. Дайте ми савет.

Говори спокойно с тях:)
нали знаеш за това ,че мълчанието е като крещенето-никой не го чува:)..Така че не мълчи ...

Позволи ми да изживея миг от твоя живот и аз ще ти дам миг от моя..

nakarai gi da osaznaiat kakav e tochno problema,da razberat koe tochno gi pravi nervni i razdraznitelni,triabva da se nameri tochniat simptom,zashtoto zad agresiata si te prikrivat nerazresheni mejdulichnostni problemi. edinstvenia nachin da postignete neshto e chrez razgovori, govorene a ne biagstvo.ako ostavish problema nerazreshen i v balgaria niama da se chuvstvash po-dobre. pomogni im i na tiah i na sebe si,nameri koe e kliuchovoto miasto.USPEH.

Говорих с тях, но баща ми винаги отговаря с " Не ме интересува" или " това е положението" или "изприказвал съм си приказките"! Опитах да говоря....вече 4 години и не работи. Започвам да се отчайвам и маи депресия ме наляга. Майка ми плаче като кажа че искам да си трагна и да се оправя сама. Сякаш няма измакване. Най-много ме притесниава университета ми. Изостава. Искам да уча медицина или фармация, но тези проблеми ми пе4ат, изкарвам ниски оценки и немога да спя по цяла нощ. Мисля 4е имам проблем.....незнам дали се самосъляжам и си търся оправдания....4увствам се виновна към себе си и имам 4увството 4е немога да оправ нещтата. Немога сякаш да оставя родителите си така а знам 4е това ме дърпа назад.......благодаря ви и се надявам да полу4а още савети.

vsichki nie igraem opredeleni roli v nashia jivot, nesuznatelno,koito s techenie na vremeto stavat stereotipni.dokolkoto razbiram bashta ti e zael vlastnicheska pozicia na chovek koito znae vsichko i normalno e v takav sluchai maika ti da igrae roljata na 'gorkata az' koiato se samosugaljva,za da e v ravnovesie vrazkata im. te trjbva da osuznaja rolite si,koito za sugalenie gi tlaskat nadolu,a ne im pomagat.za tova ti trjbva ne prosto da govorish s tjh a da im posochish greshkata,taka shte mogat moje bi otnovo da vazvurnat harmoniata v otnosheniata si. normalno e sushto taka tvojata energij da e minimalna,zashtoto ti neprekusnato si mejdu "chuk i nakovalnj" taka da se kage.zatova ti zapochvash da se zatvarjash,kato protivodeistvie ot tjh,tova e losho za teb. ne gi zaplashvai che shte si otidesh,a se opitai suznatelno da se osvobodish ot tjahnoto vlijnie i da se koncentrirash vurhu sobstvenia si jivot, ti veche si samostojtelen chovek i trjbva da se uchish sama da se spravjsh s neshtata ot jivota. trudno e a i se iska dosta vreme za da moje chovek da si izraboti samostojtelnost,ima hora koito ne uspjvat de preodolejt semeinata vlastnicheska drama ot detstvoto si cijl jivot. no mislj che shtom ti tursish mnenij i jelanie za razreshavane na problema shte imash sili da se spravish i da produljish jivota si v pravilna posoka.nadjavam se che tvoite roditeli shte se opitat da si dadat vtori shans v braka si,ako te go jelajat niama nachin da ne se poluchi. jelaj ti mnogo uspeh. pak shte ti pisha.

Благодаря ти много за съвета. Ще опитам да насо4а вниманието им към тези неща и ще започна да обръщам повече внимание на собствениа си живот. Незнам до колко ще успея тъй като все още съм в началото, а и съм малко песимист за бадещето на родителите си. От 7 години те продължават така и се съмнявам че нещата ще потрагнат така от нищото и все пак. Ще се радвам да ми пишеш пак. Благодаря още веднъж.

ne mojah da otgovoria predi tova,no se radvam i se nadiavam che naistina shte ima polojitelna promiana. v jivota nikoga nishto ne se znae. za vsichko triabva vreme, no vaprosat e da varvim napred i da imame jelanie za promiana. jelaia ti mnogo shtastie i uspeh i na teb i na tvoeto semeistvo. shte ti pisha pak pri vazmojnost.

Мерси още веднаж. За сега няма много резултат, но нещата както каза ти не стават бързо. Ще ми се да се съвзема и да се почувствам по добре и се надявам да стане.

ако се върнеш в българия ще пощурееш и ти, гледай да се отделиш по някакъв начин от тях, защото с такива хора под един покрив не се живее и оправия с тях няма. намери си някаква работа и си каширай парички за да можеш да се изнесеш. в университета няма ли общежития или нещо подобно? уф, и тук и там и навсякъде е сложен живота, ама няма да се предаваме!
успех

Мерси за съвета ти. Опитвам се но е малко трудно. Не се отказвам оба4е. Все още имам надежда че след някоя друга година ще мога да се пребера в БГ. Но парво трябвя да се оправят другите неща някак. Мерси!

V koi universitet si? Shto ne jiveesh on campus? Mojesh da vzemesh student loan ili niakakqv drug financial aid i da jiveesh sred studenti. Tova bi bilo idealno.

Не ми дават заем. За съжаление ме ми дават и нямам пари. Е опитвам се да не обращам жнимание ама маи не става за сега...старая се.

А работиш ли? Гледай да излизаш с приятели повече, ходи в библиотеката да учиш, не си занемарявай ученето. Това е толкова важно тука!!! Дипломата ще ти отвори много врати, едната от които е самостоятелността. Вместо да мислиш как ще си отидеш в Б-я, виж как ще се оправиш тук. Не е лесно, знам, но поне имаш толкова вьзможности тука!

Не смятам 4е имам много жъзможности просто защото за мен е важен и социалния живот, а на тук това му куца......както и да е. У4а в библиотеката и ходя на работа. Ще се възплзвам от възможностите тук пък ще видим по нататък! мерси все пак.

Мисля 4е нещата не се оправят. Запо4нах още повече да се нервя и немога да говоря спокойно с никои. Бездействам, самосъжалявам се, пла4а, бягам от хора и намразвам вси4ко. Не ми се слуша какво ми говорят родителите ми защото знам то4но какво ще ми кажат. Мисля 4е съм явно ж далбока депресия. Не ми се стои в тази държава. Незнам дали в друга ще съм по добре, но мисълта 4е ще имам нещо ново ме вле4е, но пак ме и плаши. ОООООООО има ли измъкване от тая каша в която сама се бъркам. Помогнете ми, не спирам да си вредя. Сигурно имам сериозен психи4ески проблем. М?!?

Sigurno imash depresia. Potqrsi mnenie na spetzialist, tova moje da ti pomogne mnogo.

отдавна не бях влизала.съжалявам,че лъха такъв песимизъм от теб.знай,че на всякъде е трудно и че човек не може да избяга от себе си дори и в космоса. есента е време за депресии,нормално е.тук в София е ужасно мрачно,гадно,студено,бррр ...отчайващо. това като,че ли не ти помага,а? мисля си,че трябва да се опиташ да промениш гледната си точка - намери нещо хубаво в тази далечна,чужда страна,каква е културата им,какви са хората...имамм предвид да се "потопиш" в ситуацията,да откриеш интересни неща, а и да се отвличаш от неприятностите си. на всякъде има хубави и лоши неща,за това се опитай да откриеш хубавите,вместо да дълбаеш в лошите. имаш шансът да си на място където много хора мечтаят да бъдат,но нямат тази възможност,възползвай се,open your mind,имаш бърза връзка с Б-я и с приятелите си тук,вярно,че не е като истинския контакт,но все пак е контакт,я си представи,че си в началото на миналия век и чакаш 2,3 седмици да получиш вест от родината. дали ти помагам не знам,но и върху мен капят калните мисли на дъждовната депресийка и полепват по съзнанието ми нежелани. щом имаш желание да преодолееш нещо няма начин да не стане,в началната фаза можеш да я издухаш тази мръсница Депресия и да я надвиеш. убедена съм,че имаш сили,не се предавай. ще ти пиша пак.

пак съм аз. сетих се да ти кажа още нещо. в нашия живот обикновено превличаме това което много желаем и това от което се страхуваме. помисли над това! какво желаеш истински,мечтите ти, съсредоточи се към изпълнението им. от какво се страхуваш,може би подсъзнателно изтласкваш мислите си,но помъчи се да бъдеш максимално открита пред себе си. няма човек,който да няма страхове,изясни си какви са и "ги изхвърли в кошчето". опитай,не е прекалено трудно, с малко тренировки ще успееш. успех! до скоро.

Здрасти! Спокойно, момиче! Нямаш психически проблем! Имаш малко екзистенциално проблемче, което с общи усилия можем да решим! Първо няколко въпроса за уточняване на ситуацията! На колко си години? Какво учиш? Каде и какво работиш? Каво рабтят родителите ти и всъщност от какво живеете там? Имаш ли роднини в Б-я? Ако не се притесняваш, отговори ми! Ще помислим заедно по въпроса и ще достигнем до решение, които ако не са правилни , то поне ще свалят напрежението от плещите ти! И пак казвам, спокойно! Неща , които не могат да се променят на този етап просто ги игнорирай! Чакам!


Смъртта ще дойде с мен!

Ами притеснявам се да отговоря на вси4ки тия вапроси, но общо взето да имам роднини в бг, родителите ми имат хубави професии и йивеем в северна америка. След 20-те съм и у4а но не е нещо целенасо4ено. Работя в магазин за дрехи-продавам. Мерси все пак 4е не ме отписа с психи4ески проблем.