Преодоляването

на страха става май единствено в пълното потапяне в това, което поражда самия страх. Пожелайте ми успех!

По-добре такаотколкото така

стискам палци да победиш страха
Успех!!!

Повече усмивки!

Стискам палци. Правилно си установила, такъв е начинът.

Успех!
Пълно потапяне и успешно изплуване от блатото на страховете!

Ту лоша, ту добра..... ту и двете заедно.

Успех

"If thou be'est born to strange sights,
Things invisible to see..."

Не съм съгласна Никъде няма да се потапяш....стъпвай му на главата на този " страх ".Те "страховете" много не издържат на натоварване и сами изчезват .Успех в каквото и да е там за теб и се усмихвай

Нищо ново под слънцето...

Благодаря на всички за пожеланията! С тях се чувствам по-сигурна, макар и със свита топка в стомаха.

По-добре такаотколкото така

страх.

UB40 !

гасиш осветлението, после разчиташ на интуиция.

нещо като корабчето с което в Episode 1 na SW се пресича планетата - гледаш само чрез външни камери из подводния свят, но иначе не виждаш чудовищата ...пък и те не са реални, просто не им се давай...

Интересно нещо е страха.. Не по-малко интерсно от любовта, радоста и т.н. !
Онзи ден си мислех за това, и дори ми мина през акъла да пусна темата в обръщение, ноо... за всичко си има хора!
Мойте терзания всъщност бяха полезен ли е страха или не? Кое го предизвиква и защо? И въпреки че знам поговорката "страх лозе пази", си мисля че страха е "дяволско" творение.... Мисля че има начин нещата да се контролират и без това смразяващо чуство?!
Ще очаквам с гордост да ни разкажеш как си успяла....!!!

Е, не мисля, че страхът е полезен - най-много да те доведе до куп съмнения, колебания и съвсем да се оплескаш. А що се отнася до това, кой го предизвиква и защо, смятам че предизвикатели колкото искаш, един от най-лошите обаче сме си самите ние, просто защото допускаме да ни обземе. Преки ли непреки предизвикатели не е съществено по принцип що се отнася до резултата. Ако ги търсим, то е защото искаме да разберем първопричината и съответно да я неутрализираме, било то като разрешим или игнорираме проблем. Ммакар че игнорирането не е най-доброто решение, но понякога, в зависимост от типа причинител, върши страхотна работа.
Страхът едва ли може да те опази от нещо и определено си е "дяволско творение", най-малкото защото е негативно чуувство и не води до нищо хубаво /говоря само от личен опит/, ако му се отдадеш. Той си има много нюанси /тип паника, обикновено притеснение, нерешителност, колебание/, но няма да изпадам в големи и скучни може би за повечето от вас подробности по темата.
Не знам, какво имате всички предвид, под "потопяване", в случая със страха, но аз лично не бих се потопявала в нещо такова. Все едно да си пъхнеш главата в устата на лъва, като можеш, и съм сигурна в това, да не го правиш. Поне е по-безопасно. Но си има и авантюристи хора.
В Библията пиши, че страхът е начало на мъдростта, но мисля, че просто се има предвид, че като се появи, просто го приеми като сигнална лампа. Оттам нататък би трябвало добре да се обмисли /без да се изпада ви излишни тълкования и дълбки размишления, защото то като му се мисли много, не се действа, а пък като не се действа, нали знаете какво става...едно голямо НИЩО/.
Май това ми е мнението накратко по въпроса. Сигурно има и още какво да се добави, но...ще видим. Зависи от последвалите писания.
Останете си със здраве.

До едно добро същество (Аз), застана поне още едно (Лукчо)!
Има ли още кандидати за клуб "Антистрах"?

Ееех, то било хубаво да те разбират хората. Супер. Би било обаче хубаво, участващите тук да споделят, как се справят със страха. Едва ли всички се потапят в него...Много чудно ми се вижда. Понеже си падам по метафорите - за мен все едно да си се оплескал с кал, и за да се оттървеш от калното петно, се потапяш в "езеро от кал" и.. то просто не си личи. Само дето си целия в кал, а пък по принцип не ти е там мястото. Игнорирането върши работа, ако целта ти е точно езерото...
Чудна работа, все пак...

Страхът е най-голямото мъчение. Боиш ли се - не прави, правиш ли - не се бой.
Аз съм с теб и ще те пазя! Успех!!! Трудна е само първата крачка!

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце

Не страхът не е мъчение, а дилемата, пред която те поставя, просто защото винаги има едно голямо ЗАВИСИ и особено защото човек не е сам на света и все има, за кого да мислиш и с кого да се съобразяваш.
Окуражаващото е, за съжаление, фактът, че всички минаваме през това. Ама трябва да се действа, няма как иначе...

Най-невероятното е най-логичното

Проблема по скоро е ако не си се оплескал, а ти се налага някак си да минеш през локва, и при мисълта за оплескването тръпки те побиват.Тогава може би едно превантивно овъргалване в калта би имало доста дълготраен ефект???
Но има нещо,което ми хареса в изказването ти....

Мечка страх, мен не страх - БУМ. Е, и това е изход от ситуацията, ама представи си, че има подводни камъни. човек трябва да е разсъдлив преди всичко, другото все ще се нареди.

Усмихвайте се по-често

...Най-невероятното е най-логичното...

Успех! Стискам ти палци!

Успех и от мен! Дано успееш! Страховете са в нас а не извън нас!
Успех!


Кажи това, което мислиш!
Но внимавай, какво говориш!

Страхът може да изглежда като защитна реакция. Казва ни: "Не пипай тук, бягай от там!" Но понякога непипането и бягането не са най-доброто за нас, защото не е задължително това, от което се плашим, да е опасно. Много често то е необходимото, полезното, което обаче трабва да бъде постигнато. То ни вика, но ако се подчиняваме на страховете си, ще си останем там, където сме и нито крачка напред. Според мен да си смел не значи да не те е страх, значи да действаш въпреки страха! (И така ще изядеш ти него, а не той теб)

По-добре такаотколкото така