Перфект гевект

Нормалните хора се раждат, живеят и умират. Няма нищо неочаквано. И точно затова се замислих. Какво ли ще е, ако превърнеш живота си в игра. Инстанс на класа наречен живот. Инкарнация на няква оракъл диби нещастно баквана с рман. Какво ще се промени и към къде? Започваш с основните юзери. Правиш им енвайрънмента. Трупаш точки и манга. Но нито за миг не забравяш, че играеш! Винаги си мислил, че завземането на съседното кралство е въпрос на принципи. Както и нажежения шиш там където трябва в името на справедливостта :)). Крале, крале! И след няколко търна, осъзнаваш че играеш себе си. И ако бързаш за да натрупаш точки, все повече се приближаваш към края. Вече си жертвал единственото истинско което имаш (за подробности - Екзюпери), единствените хора с които би се радвал на успеха, както и единствената паста за зъби в радиус 50 сенки от Амбър. Ми ?
Имаш монитори окачени на всички стени. Винаги знаеш какво става на бойното поле. И в къщи имаш монитори. Кво беше, искам да напиша ода за моето семейство. Някви ирландци пак са с едни гърди напред.
Къде беше бакъпа, да му еба майката, нещо се осраха нещата.
/* ако/понеже/ами/не/ебисимайката/ някой се интересува, началната точка е вълка - ами
акаунт */
И постепенно осъзнавам, че губя. И битката, и войната. И четириъгълните фотоси. Пак ще се логна, само че в нова реалност.
Разочаровам ли те? Да си .... ли майката?
Сега малко по-сложно. Нещо като за Гетсби. Nяма да казвам, че их фрое мих - то е ясно, важното е да имаш онова типично шъткане, типично за типичния хесенски, но все пак да се разберем - черешите не виреят по църквите.
42.

Бак то дъ гейм!

Колко нива да мина, за да изчукам принцесата и да убия динозавъра ( какви динозаври имаше на времето в ацтек за правец 8 - ейййй! )? Това ми беше идеята.

П.с кой иска да си играе с мен?

Немците имат един готин лаф "Шайсе ауслендер".
Пиши по разбрано бе човек.
Ако искаш да знаеш живота е игра, и то с много жестоки правила.
А се сети, дали мозъка ти, прилича по нещо на компа???
Ако е така, то и програмата ти, е с типичните програмни ограничения на една игра. Дори когато имаш постоянно променяща се обстановка, и правила на всичко отгоре.
По въпроса за носталгията - какво ще кажеш за "Prince of Persia",
а и "Karateka", " King Baunty", "D.O.C (Defender Of the Crown)" не бяха лоши, А???
Живота е игра, но константни са само генетичните правила, останалото е човешка алюзия, и праймтайма (най-гледаното време) от живота ти е ограничено, и ценностите (бонусите, босовете, левълите) се променят с времето, ако не вярваш върни се назад в собствения си живот, виж за какво си мечтал и как ти изглеждат тези мечти сега????
Що се отнася до Амбър - виж в "Звездна вълна се надига" - границите са други, но хората си остават хора, почти като българите.
Можеш да се опитваш да праектираш чувствата на другите върху себе си, да съпреживяваш техните чувства и настроения, Но не можеш да видиш през техните очи, УНИКАЛЕН СИ, както и те.Живота ти започва с твоето раждане и завършва със твоята смърт. Останалото са идей - и задгробен да има и прераждане да има - те са отделни и сами по себе си са живот като този, на който не му знаеш края, докато не дойде.
Дори да е игра - играй го, накрая ще ти останат славата от победите, и горестта от пораженията, и всичко това, което си спечелил в битките (дори подаръците на Данайците).
Бе ми приятно да срещна поста ти.

И один в поле, войн

...ама не брулят черешите под палатката на Тутанкамон.
Сичко е един голем гейм. Лошо е само ако си един малък геймър.
Остава ти само да се оплакваш. Ама с достойнсво

________________________

са си свиркам - още въпроси?

"аll the world is a scene and all the peoples merely players"

тва го е казал Шекспир. в известен смисъл един от първите гейм идеолози

IMAGINE...