ПЛАЧЪТ

От случайно попадналите...може на някого да послужат...


"Има един СВЕЩЕН ПЛАЧ.
Плачът в живота идва по особен път.
Ученикът трябва да му даде ход.
Сълзите лекуват.
Те измиват и пречистват човешкото съзнание.
С плач е утешение, без плач е мъчение.
Има един плач на УМИЛЕНИЕ.
Има плач на самопожертвувание - ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО.
Той е плачът на Христа.
Има един идеален плач, когато човек е пред ВЕЛИКОТО."




Дъгата

върши ми работа


ОМ КРИЯ БАБАДЖИ НАМА АУМ

Едва ли точно на тебе, не си ли го минал този етап?

Дъгата

си поплаквам от време на време ама на последък все по-рядко
А иначе имах предвид, че много ме накефи написаното и казаното

ОМ КРИЯ БАБАДЖИ НАМА АУМ

Здравей,Сродна!


Каквото и да е онова Начало у човек,което чувстава,разбира,живее и съществува,то е свято,божествено...и за това трябва да е вечно...
/ Цицерон /




Tелефон за оплаквания- 098-57-47-30

Случи ми се това лято, на Рила. Слушах звука на цигулка...Беше ми леко и хубаво, пред мене се виждаше връх Харамията, близо до мене бяха едни от най-близките ми приятели, слънцето захождаше, небето беше обагрено в невероятни цветове...Изведнъж нещо сякаш нахлу в мене, блаженото ми състояние се смени с непреодолима тъга, от очите ми потекоха сълзи, не можех да ги спра, а не исках никой да ме види...Сврях се в клековете и си поплаках, без да знам защо, нямаше причина...След като се наревах хубаво, всичко ми изглеждаше различно...докато плачех отвътре течаха слова на благодарност към всичко, наистина течаха, не ги търсех, те бяха в мене...

Затова написах тези думи тук, защото тази сутрин като ги прочетох, малко ми просветна защо там, горе, ми се случи това...

Не можем всичко да контролираме, а и не е нужно...

Дъгата

... съм станала експерт по плача . На филми, на разни гледки по улиците... Но най-много се изненадах, когато се разплаках неудържимо докато бях свидетел на кръщенето на едно момченце-бебе в храма на баба Ванга. Не съм си и помисляла, че ще ми се случи.

Здравей Сроден, благодаря!

"В развълнуваното езеро не виждаш нищо.
Тихото езеро отразява планинските върхове,
небето, слънцето и звездите.
Ученикът трябва да има спокойна душа
и установена мисъл.
Тогава иде прозрението,
тогава се изясняват много противоречия.
Знанието е достояние на мъдрите хора.
Който вярва, трябва да учи,
а който знае, трябва да прилага.
В знанието има нещо красиво.
Знание без вяра не може да се развива."



Дъгата

отворих на произволна страница и виж...после нека да имало случайности...

"Езерните води затрептяват от най-нежния ветрец.
Ученикът трябва да стане по-чувствителен,
за да възприема нежните вълни,
които идват от Горе."

"...и това ще мина..."

Радостни усмивки ти желая!

Дъгата

И на мен ми се случи същото на Рила.....
Като се качвах към Харамията,откъм "ръчичките"....там по камъните спрях......и много плаках......
После......
Всъщност,няма значение...

Сега пак ще ни обвинят в инфантилност....


А иначе-този текст е страхотен...
Благодаря ти...

Да, впечатляващо е това с плача.
Замислих се дали е еднакъв с неудържимия смях, който напира отвътре уж без причина и който ни се случва само когато сме много щастливи?

Докога ще те интересува кой как те възприема???

Възприеми се ти самата себе си...Като ти се плаче - плачи, като ти се смее - смей се, като ти се мълчи - мълчи ...Бъди себе си, без да се оглеждаш и ослушваш кой как го възприема...Не е важно какво отношение имат другите към тебе...Важно за тебе е ти какво отношение имаш към всичко...

Докато не се харесваш, докато се съмняваш в себе си, все ще се намери някой да те провокира, да се опита да те обижда...

Обидата засяга този, който я приеме...Иначе всичко, насочено към нас отвън е само, за да се проверим колко сме уравновесени, колко сме търпеливи, колко е любовта ни, мъдростта ни...

Отворих за тебе...

"В живота на ученика се изисква благоразумие.
Ученикът избягва всеки спор.
Благоразумието е дъщеря на Любовта и Знанието."

Хармоничен ден!

Дъгата

Струва ми се, че плачът е израз на процес на вливане, приемане, а смехът от щастие е израз на процес на даване, изливане...Така го усещам.

Дъгата

и на мен ми се случи на Рила( в деня когато се видяхме ).
Със сина ми се качихме малко по късно и Паневритмията вече беше започнала.
И като видях тази красива гледка и музиката и ...
Ама титикшата нали си има задръжки как така ще плачи дори и от радост пред хората и пред сина си та пуснах само няколко щастливи сълзички само

ОМ КРИЯ БАБАДЖИ НАМА АУМ

Сълзи,които са свидеталствали за чиста душа

Tелефон за оплаквания- 098-57-47-30

И аз обикновено успявам с доста мигане и преглъщане да я докарам до няколко сълзи, но това, за което пиша не беше такова...Когато към тебе дойде по-малка вълна, можеш като подскочиш да не те залее целия. Когато вълната е мощна и те подхване, та чак те понесе, не можеш да я надскочиш, оставяш й се...да премине, а ти се носиш, потапяш се...И радостта и тъгата да се изживяват пълно...така е естествено....за мене, засега...

Дъгата

играчка - плачка!!

Звучи много истинно това. Даже в първия момент го приех за неоспоримо, но нали все пак и чрез плача "се отмиват", т.е. изливат навън някои неща?! Нещо не разбирам, ще дообясниш ли?

Ами, според мене за да приемем нещо ново, нужно е да изчистим нещо старо, за да дойде на негово място...Усещането за разделяне от нещо, с което сме свикнали, независимо дали го съзнаваме или не, води до проливане на сълзи...Всяко преминаване от едно състояние в друго може да доведе по разплакване, е не е задължително...Тук ти ще си по-силна - зависи от типа нервна система, вероятно. По-чувствителните може би повече си поплакват, знам ли...
Сега, като се замисля, смехът може да не е само от радост. Виждала съм хора, които се смеят истерично, за да не се разплачат...

Истинският, искрен смях е от имане за даване...затова е увличащ и заразяващ...

Кажи ти, имаш знания от медицинска гледна точка, как изглеждат тези процеси...

Дъгата

Що тъй? Играе ли ти се, плаче ли ти се?

Дъгата